-
1 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
2 andouille
f. (lat. pop. °inductile, de inducere "introduire") 1. кървавица; наденица; луканка; 2. прен., разг. глупак. Ќ andouille de tabac навити листа тютюн за дъвчене; andouille pelée голям глупак; rompre l'andouille au genou извършвам трудна, безмислена работа. -
3 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
4 charme2
m. (lat. carmen "chant magique") 1. ост. магия, чародейство; faire un charme2 правя магия; rompre le charme2 развалям магия; 2. предмет, чрез който се прави магия; 3. лек, балсам; 4. чар, прелест, очарование, пленителност. Ќ porter un charme2 sur soi нося си талисман; se porter comme un charme2 разг. в добро здраве съм; faire du charme2 а qqn. опитвам се да съблазня някого; photo de charme2 еротична снимка. Ќ Ant. malédiction; horreur, laideur, monstruosité. -
5 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
6 contracter
v.tr. (lat. jur. contractus, de contrahere "resserrer") 1. сключвам (договор); contracter un mariage сключвам брак; contracter une alliance avec qqn. сключвам съюз с някого; 2. свивам, съкращавам; contracter les muscles свивам мускулите; 3. поемам; contracter une obligation поемам задължение; 4. мед. прихващам; contracter une maladie прихващам болест; contracter le SIDA прихващам, заразявам се от СПИН; 5. придобивам (навик); se contracter свивам се, присвивам се; прихващам се. Ќ Ant. dissoudre, rompre; dilater, gonfler; décontracter, détendre. -
7 échine
f. (frq. °skina) гръбнак, гръбначен стълб. Ќ courber, plier l'échine превивам гръбнак, раболепнича; l'échine basse сервилнически, угоднически; caresser (frotter, rompre) l'échine а qqn. бия някого; avoir l'échine souple имам сервилнически характер. -
8 frais
m. pl. (lat. fractum, de frangere "rompre") 1. разноски разходи; пари; faux frais дребни, непредвидени разходи; se mettre en frais правя големи разходи; frais de justice съдебни разноски; а frais communs на общи разноски; frais de déplacement разходи за командировка; frais d'entreposage разходи за складиране; frais portuaires разходи за пристанищни такси; 2. прен. усилие, мъка. Ќ en être pour ses frais влагам много пари в нещо, от което нямам полза; se mettre en frais харча повече, отколкото е необходимо; faire des frais полагам усилие, мъча се; а grands frais като полагам големи усилия; а peu de frais лесно, без големи усилия; sur (de) nouveaux frais отново; като започвам наново. Ќ Ant. économie, épargne. -
9 glace
f. (bas lat. °glacia, class. glacies) 1. лед; 2. леден блок; 3. сладолед; glace au chocolat шоколадов сладолед; 4. прен. студенина, безчувственост; être de glace безчувствен съм, като от лед; 5. огледало; se regarder dans une glace гледам се в огледало; 6. стъкло; glace de vitrine стъкло на витрина; 7. прозорец (на кола, вагон и др.); 8. петно върху диамант; 9. loc. adv. а la glace приготвено с лед; безжизнено, без живот; 10. готв. гланциран захарен слой върху сладкиш; sucre glace много фина пудра захар. Ќ compartiment а glace d'un réfrigérateur камера за дълбоко замразяване на хладилник; rompre la glace започвам да говоря открито, искрено, без стеснение. Ќ Hom. glass. -
10 jeûne
m. (de jeûner) 1. пост; постене; faire jeûne постя; rompre le jeûne преставам да постя; 2. лишаване от храна; 3. прен. лишение. Ќ jeûne de protestation гладна стачка. -
11 lance
f. (lat. lancea, probabl. d'or. celtique) 1. копие; jeter une lance хвърлям копие; rompre des lances pour qqn. защитавам някого; fer de lance острие на копие; 2. прът (на знаме); 3. маркуч; 4. струя; 5. сонда (за изследване на почвата); 6. хир. ланцетка. -
12 lier
v.tr. 1. връзвам; lier des gerbes връзвам снопи; 2. съединявам; 3. готв. сгъстявам, правя по-гъст; lier la sauce правя соса по-гъст; 4. прен. свързвам; lier les notes муз. свързвам нотите (свиря легато); se lier 1. свързвам се; se lier avec qqn. свързвам се с някого; 2. обвързвам се; se lier par un serment обвързвам се с клетва. Ќ avoir les mains liées ръцете ми са вързани (не мога да действам); avoir la langue liée вързан ми е езикът (не умея или не ми се разрешава да говоря); se lier d'amitié сприятелявам се; avoir partie licé avec qqn. напълно съм съгласен с някого (за общи действия); être fou а lier луд съм за връзване. Ќ Ant. délier, couper, délivrer, rompre, séparer. -
13 mariage
m. (de marier) 1. брак, женитба, оженване, омъжване, задомяване; венчавка, венчило; mariage civil граждански брак; mariage religieux черковен брак; mariage de convenance, mariage de raison брак по разум; mariage blanc фиктивен брак; demande en mariage предложение за женитба; contrat de mariage брачен договор; mariage d'argent, d'intérêt брак по сметка; mariage d'amour брак по любов; mariage de la main gauche свободно съжителство (без брак); prendre en mariage женя се; rompre un mariage разтрогвам брак; aller, assister а un mariage присъствам на венчавка; 2. прен. съединение, съюз, съчетание; 3. вид игра на карти. Ќ mariage de la carpe et du lapin неподходящ брак, съюз. -
14 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
15 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
16 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
17 pont
m. (lat. pons, pontis) 1. мост; pont arrière заден мост (при автомобил); 2. палуба, куверта; faux pont долна палуба; 3. прен. посредник, връзка; 4. мор. мостик. Ќ couper dans le pont оставям се да бъда излъган, измамен; couper (rompre) les ponts прекъсвам всякаква връзка faire le pont а qqn. помагам на някого; pont aux ânes несъществуваща трудност, проста работа; ponts et chaussées ведомство на пътища и съобщения. -
18 rompement
m. (de rompre) ост. чупене, трошене. Ќ rompement de tête рядко умора от шум или голямо напрежение; rompement de visière провокация, провокиране. -
19 rompis
m. (de rompre) съвкупност от всички начупени дървета и храсти. -
20 rompu,
e adj. (de rompre) 1. счупен, строшен; прекъснат; разбит; скъсан; накъсан; 2. крайно уморен, съсипан от умора; 3. лит. опитен, обигран; rompu, au travail опитен в работата; 4. loc. adv. а bâtons rompu,s с прекъсване; parler а bâtons rompus говоря, като често се отклонявам от темата; 5. ост., прен. анулиран, премахнат; fiançailles rompu,es анулиран, развален годеж. Ќ couleur rompu,e цвят, който е смесен от друг или е прекъснат от друг.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
rompre — [ rɔ̃pr ] v. <conjug. : 41; subj. imp. inus.> • fin Xe; lat. rumpere I ♦ V. tr. 1 ♦ Vieilli (ou dans quelques expr.) Séparer en deux ou en plusieurs parties (une chose solide et rigide) par traction, torsion, ou choc. ⇒ briser, casser;… … Encyclopédie Universelle
rompre — ROMPRE. v. a. Briser, casser, mettre un corps solide & continu en deux ou plusieurs pieces, sans le couper. Rompre un coffre, rompre une porte. rompre un baston, une baguette. rompre du pain, rompre un gasteau. il ne faut rien donner aux enfans,… … Dictionnaire de l'Académie française
rompre — les ponts à ce que les ennemis n entrent en la ville, Rescindere pontes vt hostes vrbis aditu excludantur ex Liuio lib. 23. Rompre, Frangere, Confringere, Refringere, Rumpere, Obrumpere, Conficere, Scindere, Pertundere, Quassare. Fort rompre,… … Thresor de la langue françoyse
Rompré — On trouve surtout ce nom, assez rare, dans le Maine et Loire. Il pourrait désigner celui qui habite le lieu dit Rond Pré (le pré rond). Ce n est cependant qu une hypothèse … Noms de famille
rompre — (ron pr ), je romps, tu romps, il rompt, nous rompons, vous rompez, ils rompent ; je rompais ; je rompis, nous rompîmes ; je romprai ; je romprais ; romps, qu il rompe, rompons, rompez ; que je rompe, que nous rompions ; que je rompisse, qu il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ROMPRE — v. a. ( Je romps, tu romps, il rompt ; nous rompons, etc. Je rompais. Je rompis. J ai rompu. Je romprai. Je romprais. Romps. Que je rompe. Que je rompisse. Rompant. Rompu. ) Briser, casser, mettre en pièces. Rompre un coffre, une porte. Rompre un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ROMPRE — v. tr. Séparer en deux parties, briser, mettre en pièces. Rompre un bâton, une baguette. Rompre son pain. Un coup de vent a rompu le grand mât. Il ne faut pas trop charger cette poutre, de peur qu’elle ne vienne à se rompre. Les essieux de la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
rompre — roumpre rompre; casser; sectionner; rouer; défricher. « E tout roumpènt la fougasso, se metien à charra de touto causo… » J. Bourrilly. expr. : Rompre busqueta : se brouiller avec quelqu un. Rompre la tatà : casser les pieds; ennuyer. voir crosar … Diccionari Personau e Evolutiu
Rompre en visière — ● Rompre en visière attaquer quelqu un de front, le contredire ouvertement ; prendre à partie, critiquer violemment quelque chose … Encyclopédie Universelle
Rompre le charme — ● Rompre le charme faire cesser l illusion, faire reprendre le contact avec la réalité … Encyclopédie Universelle
Rompre le contact — ● Rompre le contact se dérober au contact de l ennemi … Encyclopédie Universelle
