-
1 pince-sans-rire
m., f. inv. (du jeu de je te pince sans rire) човек, който се подиграва тънко, ловко, умело. -
2 ange
m. (lat. ecclés. angelus,gr. aggelos "messager") 1. ангел; 2. безупречна личност; mon ange (terme d'affection) ангел мой. Ќ être aux anges разг. във възторг съм; rire aux anges разг. смея се без причина; ange gardien ангел-хранител; patience d'ange търпение при всякакви изпитания; être aux anges много съм щастлив; voir les anges изпитвам сексуално удоволствие, оргазъм. -
3 barbe1
f. (lat. barba) 1. брада; 2. обички, висулки (на коза и др.); 3. влакна, косми (под брадичката); 4. бот. осил; 5. прен. досаден човек; 6. зоол. влакна, от които се изгражда перото на птица; 7. pl. техн. неравности, грапавини по ръба на обработена метална част; неравен ръб на разрязана страница. Ќ а la barbe1 de qqn. в лицето на някого; avoir sa barbe1 пиян съм; barbe1 de bouc бот. козя брада; малка брадичка у някои мъже; barbe1 de poisson хриле; barbe1 grise старец; se faire la barbe1 бръсна се; rire dans sa barbe1 смея се скришом; parler dans sa barbe1 говоря едва чуто; barbe1 а papa лакомство от пръчици разтопена захар; la barbe1! разг. стига толкова!; barbe1-de-capucin f. бот. дива цикория. -
4 bossu,
e adj. et n. (de bosse) 1. гърбав; 2. прегърбен, с наведен гръб; terrain bossu, хълмиста местност; 3. m., f. гърбав човек. Ќ rire comme un bossu, смея се от все сърце. -
5 cape
f. (it. cappa; a remplacé chape) 1. наметало, пелерина; 2. мор. ход на платноход, който свива платна и намалява скоростта си, за да промени посоката си; 3. тънък тютюнев лист, който служи за обвивка на пури; 4. мор., ост. платно на голяма мачта. Ќ rire sous cape разг. смея се под мустак; roman de cape et d'épée авантюристичен рицарски роман. Ќ Hom. cap. -
6 cascade
f. (it. cascata, de cascare "tomber") 1. водопад, каскада; 2. каскада ( в киното). Ќ rire en cascade смях, който ту избухва, ту стихва. -
7 coercible
adj. (lat. cњrcere "contraindre") който може да се свива, да се сгъстява. Ќ rire а peine coercible едва сдържан смях. -
8 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
9 communicatif,
ve adj. (bas lat. communicativus) 1. съобщителен, общителен; 2. заразителен; rire communicatif, заразителен смях; 3. комуникативен. Ќ Ant. dissimulé, secret, taciturne. -
10 contagieux,
se adj. (lat. contagiosus) 1. мед. заразен, заразителен; maladie contagieux,se заразна болест; virus contagieux, заразен вирус; 2. m., f. заразен човек; 3. прен. заразителен, който се предава лесно; rire contagieux, заразителен смях. Ќ Ant. intransmissible. -
11 déboutonner
v.tr. (de dé- et boutonner) откопчавам, разкопчавам; se déboutonner 1. разкопчавам се, откопчавам се; 2. разг. говоря открито. Ќ manger (rire) а ventre déboutonné пукам се от ядене ( от смях). Ќ Ant. boutonner. -
12 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
13 déployer
v.tr. (de dé- et ployer) 1. разгъвам; déployer les voiles d'un bateau разгъвам платната на кораб; 2. развивам; 3. полагам; déployer toute son énergie полагам цялата си енергия; 4. разперям; se déployer разгъвам се, развивам се. Ќ rire а gorge déployée смея се от сърце. Ќ Ant. ployer, plier, replier, rouler; cacher. -
14 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
15 éclat
m. (de éclater) 1. къс, отломък, парче; 2. избухване, тряскане, пукане; трясък, пукот; l'éclat des bombes трясъкът на бомбите; éclat de tonnerre трясък от гръм; 3. блясък, сияние, силно осветление, светлина; l'éclat du soleil блясъкът на слънцето; 4. свежест; l'éclat du visage свежестта на лицето; 5. скандал; faire un éclat правя скандал; 6. слава, великолепие; 7. loc. adv. avec éclat бляскаво; буйно, скандално; d'éclat забележителен. Ќ rire aux éclats смея се гръмко. -
16 éclater
v. (frq. slaitan) I. v.intr. 1. пуквам се, спуквам се, пръсвам се; le pneu éclata гумата се спука; 2. избухвам; la guerre a éclaté войната избухна; 3. трещя, изтрещявам, тряскам, отеквам; 4. разярявам се, ядосвам се, избухвам; 5. блестя, светя; 6. появявам се, показвам се, блясвам; éclater sur la scène блесвам, появявам се на сцената; 7. разнасям се, разгласявам се; 8. прен. изпъквам, блясвам; 9. в съчет. éclater en избухвам в; éclater en sanglots избухвам в плач; II. v.tr. ост. счупвам, отчупвам; s'éclater счупвам се, строшавам се на парчета. Ќ éclater de rire прихвам да се смея. -
17 épouffer
(s') v.pr. (de й- et pouffer) ост. задъхвам се; il s'épouffe de rire задъхва се от смях. -
18 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif. -
19 fuser
v.intr. (lat. fusus) 1. топя се, разтапям се; 2. тека, изтичам; 3. изгарям силно, възпламенявам се без взрив (за барут); 4. бликам, избликвам; 5. издигам се, излитам (за ракета); 6. прен. избухвам; le rire fusa смехът избухна. -
20 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
rire — Rire, Ridere, Risus edere. Rire fort et oultre mesure, ou desmesuréement, Cachinnare, aut Cachinnari. Qui ne fait que rire, Ridibundus. Je suis las de force de rire, Ridendo sum defessus. Il rit à tout le monde, Omnibus arridet. Je ne me puis… … Thresor de la langue françoyse
RIRE (LE) — RIRE LE (1894 1940) La publication de l’hebdomadaire Le Rire , où la place des illustrations en noir et en couleurs l’emporte sur celle des textes, marque, dans l’histoire du journalisme humoristique, le passage définitif du stade artisanal au… … Encyclopédie Universelle
rire — RIRE: Toujours homérique … Dictionnaire des idées reçues
rire — 1. rire [ rir ] v. <conjug. : 36; subj. imp. inus.> • XIe; lat. pop. ridere (e bref), class. ridere (e long) I ♦ V. intr. 1 ♦ Exprimer la gaieté par l expression du visage, par certains mouvements de la bouche et des muscles faciaux,… … Encyclopédie Universelle
rire — (ri r ), je ris, tu ris, il rit, nous rions, vous riez, ils rient ; je riais, nous riions, vous riiez ; je ris, nous rîmes ; je rirai ; je rirais ; ris, rions, riez ; que je rie, que nous riions, que vous riiez ; que je risse, que nous rissions ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
rire — vi. ; sourire : rî (Peisey.187), RIRE (Aix.017, Albanais.001, Alex, Annecy.003, Arvillard.228, Aussois, Bellevaux.136, Billième.173, Chambéry.025, Flumet.198, Genève.022, Cordon.083, Giettaz, Montagny Bozel.026, Morzine.081, Notre Dame Be.214, St … Dictionnaire Français-Savoyard
RIRE — v. intr. Marquer un sentiment de gaieté par un mouvement de la bouche accompagné souvent de bruit et par une expression correspondante des regards et des traits du visage. éclater de rire. Rire aux éclats. Se tenir les côtes de rire, à force de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Rire — Pour les articles homonymes, voir Le Rire (homonymie). Theodore Roosevelt en train de rire. Le rire est un comportement réflex … Wikipédia en Français
RIRE — v. n. ( Je ris, tu ris, il rit ; nous rions, etc. Je riais ; nous riions, vous rirez. Je ris. J ai ri. Je rirai. Je rirais. Ris ou Ri, riez. Que je rie. Que je risse. Riant. Ri. ) Faire un certain mouvement de la bouche, souvent accompagné d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
rire — I. RIRE. v. n. Faire un certain mouvement de la bouche causé par l impression qu excite en nous quelque chose de plaisant. Esclater de rire. se tenir les costez de rire. rire à gorge desployée. crever de rire. estouffer de rire, pasmer de rire.… … Dictionnaire de l'Académie française
RIRE — s. m. Action de rire. Cette femme a le rire agréable, charmant. Un rire moqueur. Un rire fou et extravagant. Un rire ironique. Un rire amer. Un rire forcé. Un rire convulsif. Un rire niais. De grands éclats de rire. Il lui prit un rire fou, un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
