-
21 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
22 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
23 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
24 cirer
v.tr. (de cire) 1. покривам с восък; топя във восък, навосъчавам; 2. намазвам, лъскам (обувки, паркет). Ќ cirer les bottes а qqn. разг. угоднича, подмазвам се на някого; n'en avoir rien а cirer нямам никакъв интерес, не ми пука. Ќ Hom. cirais; scierais (scier). -
25 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
26 cornet
m. (dimin. de corne) 1. ост. малък рог, малка тръба, пищялка; 2. муз. корнет (вид тромпет); корнетист; 3. книжна фунийка; 4. cornet а dés чашка за хвърляне на зарове. Ќ cornet acoustique ост. слухова тръба; cornets du nez анат. ноздри; cornet de glace сладолед във фунийка; n'avoir rien dans le cornet гладен съм като вълк; se mettre qqch. dans le cornet разг. ям. -
27 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
28 crâne1
m. (lat. médiév. cranium, gr. kranion) 1. анат. череп; 2. разг. глава, горната част на главата; n'avoir rien dans le crâne1 прен. нямам мозък в главата; enfonce-toi ça dans le crâne1 набий си това в главата. -
29 croûter
v. (de (casser la) croûte) разг. 1. v.intr. ям; 2. v.tr. croûter qqch. ям нещо; on n'a rien а croûter нямаме нищо за ядене. -
30 culotte
f. (de cul) 1. ист. къси до коленете, пристегнати панталони (на мода до Френската революция - 1789 г.); 2. къси до коленете панталони; панталони за езда, брич, офицерски панталони; 3. женски гащи, кюлоти; 4. готв. говежди бут; 5. разклонение на тръба; 6. разг. голяма загуба в игра; 7. culotte de peau ост. кожени военни панталони; 8. culotte de cycliste прилепнали гащета на колоездач; 9. шорти, къси спортни гащета. Ќ culotte de peau стар войник с ограничено мислене; sans-culottes санкюлоти, име на френските революционери от 1789 г.; baisser culotte предавам се; признавам си; trembler dans sa culotte разг. много ме е страх; c'est elle qui porte la culotte разг. тя командва вкъщи; n'avoir rien dans la culotte импотентен съм; culotte de bains бански, плувки ( мъжки). -
31 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
32 démêler
v.tr. (de dé- et mêler) 1. оправям (нещо заплетено); разплитам; 2. влача (за вълна); 3. размесвам ечемик за бира с вода; 4. прен. изяснявам; осветлявам, поставям в ред, уреждам; démêler un malentendu изяснявам недоразумение; se démêler ост. оправям се. Ќ n'avoir rien а démêler avec qqn. разг. нямам вземане-даване с някого. Ќ Ant. mêler; brouiller, embrouiller, mélanger, emmêler. -
33 désirer
v.tr. (lat. desirare) желая, пожелавам; копнея. Ќ laisser а désirer не съм безупречен, съвършен, липсва ми нещо; se faire désirer закъснявам, карам да чакат; n'avoir rien а désirer напълно задоволен съм. -
34 devenir
v.intr. (lat. devenire) 1. ставам, бивам; elle est devenue sa femme тя стана негова жена; 2. правя; qu'est devenue cette personne? какво прави този човек?; 3. филос. еволюирам, развивам се; 4. m. ставане, развиване. Ќ devenir а rien отслабвам много (на лице); ставам незначителен. -
35 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
36 douter
v.intr. (lat. dubitare) съмнявам се, подозирам; douter de qqn., de qqch. съмнявам се в някого, в нещо. Ќ douter de ses yeux не вярвам на очите си; ne douter de rien убеден съм в успеха си, сигурен съм в себе си; se douter подозирам, предполагам, предугаждам. Ќ Ant. croire; admettre. -
37 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
38 fâcher
v.tr. (lat. pop. °fasticare, de fastidiare, class. fastidire "épraiver du dégoût") 1. разсърдвам, ядосвам; 2. ост. наскърбявам, огорчавам, докачам, обиждам; 3. досаждам; se fâcher 1. сърдя се, разсърдвам се; se fâcher pour rien сърдя се без причина; 2. скарвам се; se fâcher avec qqn., contre qqn. скарвам се с някого. -
39 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
40 folichon,
ne adj. (de fol et suff. dimin.) 1. игрив, весел; 2. m., f. игрив, весел човек. Ќ cela n'a rien de folichon, никак не е весело, смешно. Ќ Ant. grave, sérieux.
См. также в других словарях:
rien — rien … Dictionnaire des rimes
rien — [ rjɛ̃ ] pron. indéf., n. m. et adv. • 1050 n. f. « chose » encore au XVIe; 980 ren non « nulle chose »; du lat. rem, accus. de res « chose » → réel REM. Rien (objet direct) se place normalement devant le p. p. des v. aux temps comp. et devant l… … Encyclopédie Universelle
rien — RIEN. s. m. Nulle chose. Dieu a créé le monde de rien. rien ne se fait de rien. rien n est plus glorieux, plus commode, plus avantageux, plus necessaire. rien ne me plaist davantage. il n y a rien de si fascheux que de ... il ne fait rien. il ne… … Dictionnaire de l'Académie française
rien — Rien, monosyll. Semble estre le mot propre François de ce mot Latin, Res, S il y a rien qui te nuise, dy le moy, Si res est aliqua quae tibi noceat, etc. S il est rien en quoy je te puisse servir, Si vlla in re possum tibi esse vsui, Selon… … Thresor de la langue françoyse
Rien de 9 — Titre original Nothing New Genre Comédie/Romance Créateur(s) Maykel Stone Production Maykel Stone Sidney Soriano Acteurs principaux Alban Greiner Maykel Stone Dorian Martin Megane Lizier Steven Claire Anaïs Rahm Esther List Musique … Wikipédia en Français
Rien — may refer to the following locations:*Rien, a place in Austria. *Rien, a village in the Netherlands. *Rien, a lake in Norway … Wikipedia
Rien — (franz., spr. rìäng), nichts; r. du tout, gar nichts … Meyers Großes Konversations-Lexikon
rien — (riin) s. m. indéterminé 1° Quelque chose. 2° Avec la négation ne, nulle chose. 3° N être rien. N être de rien. 4° De rien, avec ne, nullement. 5° Ne rien faire. N avoir rien. Ne rien dire. 6° Cela ne fait rien. 7° Ne faire semblant … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RIEN — s. m. Néant, nulle chose. Dieu a créé le monde de rien. Dans l ordre de la nature, rien ne se fait de rien. Rien n est plus glorieux, plus commode, plus avantageux, plus nécessaire. Rien ne me plaît davantage. Il n y a rien de si fâcheux. Il ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RIEN — pron. m. ind. Il se disait pour Quelque chose; il s’emploie encore en ce sens dans un certain nombre de locutions. Est il rien de plus beau? Qui vous dit rien? Si rien pouvait l’affliger, c’était cette nouvelle. Sans qu’il en sache rien. Etc. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
rien — nm. / adv. (négation) ; peu de chose. nm., rien, pas grand chose : ran( n) dc./dv. (Alex, Annemasse, Bogève, Bonneville, Cordon 083, Douvaine, Gets, Giettaz 215, Juvigny, Magland, Megève, Morzine 081, Praz Arly, St Jean Sixt, Samoëns 010, Saxel… … Dictionnaire Français-Savoyard
