-
1 riding-habit
{'raidiŋhæbit}
n дамски костюм за езда* * *{'raidinhabit} n дамски костюм за езда.* * *n дамски костюм за езда* * *riding-habit[´raidiʃ¸hæbit] n дамски костюм за езда. -
2 habit
{'hæbit}
I. 1. навик, привичка, обичай
to be in the HABIT/to nake a HABIT of имам навик/обичай да (с ger)
to form the HABIT of, to fall into the HABIT of свиквам/привиквам да (с ger)
to get/grow into a HABIT придобивам навик, навиквам (за човек), ставам навик (на човек, за лоша черта)
to fall/get out of a HABIT отвиквам
from (force of) /out of HABIT по навик
2. склонност
темперамент (u HABIT of mind)
3. външност, телосложение
man of portly HABIT пълен човек
4. биол. крист. начин на растеж
5. бот. зоол. хабитус
6. ост. облекло, одежда, одеяние (особ. официално, означаващо ранг. професия)
7. riding-habit
8. наркомания
II. 1. обик. рр обличам
2. ост. живея в. обитавам, населявам* * *{'habit} n 1. навик, привичка, обичай; to be in the habit/to nake a(2) {'habit} v 1. обик. рр обличам; 2. ост. живея в. обитавам,* * *хабитус; склонност; обичай; привичка; навик; наклонност;* * *1. from (force of) /out of habit по навик 2. i. навик, привичка, обичай 3. ii. обик. рр обличам 4. man of portly habit пълен човек 5. riding-habit 6. to be in the habit/to nake a habit of имам навик/обичай да (с ger) 7. to fall/get out of a habit отвиквам 8. to form the habit of, to fall into the habit of свиквам/привиквам да (с ger) 9. to get/grow into a habit придобивам навик, навиквам (за човек), ставам навик (на човек, за лоша черта) 10. биол. крист. начин на растеж 11. бот. зоол. хабитус 12. външност, телосложение 13. наркомания 14. ост. живея в. обитавам, населявам 15. ост. облекло, одежда, одеяние (особ. официално, означаващо ранг. професия) 16. склонност 17. темперамент (u habit of mind)* * *habit[´hæbit] I. n 1. навик; привичка, обичай; to be in the \habit (to make a \habit) of doing s.th. имам навик (обичай) да правя нещо, привикнал съм да правя нещо; it's a \habit with her това ѝ е навик; to form ( fall into, get into) the \habit of свиквам (привиквам) да (с ger); to grow into a \habit придобивам навик, навиквам (за човек); става навик (за някаква лоша черта); to teach a dog into \habits of obedience привиквам куче да слуша (да се подчинява); to fall ( get) out of a \habit отвиквам, отучвам се; to break s.o. of a \habit отучвам някого от някакъв навик; from force of \habit по силата на навика; out of ( sheer) \habit (просто) по навик; a creature of \habit човек на навика; \habit spasm мед. тик; 2. склонност, наклонност, темперамент; \habit of mind начин на мислене; 3. анат. хабитус, структура, телосложение; 4. бот., зоол. хабитус; 5. ост. облекло, одежда, одеяние; monk's \habit одеяние на свещеник; riding-\habit костюм за езда (обикн. дамски); 6. наркомания; 7. геол. развитие, форма (на кристал); II. v 1. обличам; \habited in black облечен в (с) черно; 2. ост. живея в, обитавам, населявам.
См. также в других словарях:
Riding habit — A riding habit is women s clothing for horseback riding.Since the mid 17th century, a formal habit for riding sidesaddle usually consisted of:* A tailored jacket with a long skirt (sometimes called a petticoat) to match * A tailored shirt or… … Wikipedia
riding habit — habit (def. 11). [1660 70] * * * … Universalium
riding habit — noun attire that is typically worn by a horseback rider (especially a woman s attire) • Syn: ↑habit • Hypernyms: ↑attire, ↑garb, ↑dress • Part Meronyms: ↑jodhpurs, ↑jodhpur breeches, ↑ … Useful english dictionary
riding habit — noun A womans garment for horseback riding … Wiktionary
riding habit — noun a woman s riding dress, consisting of a skirt and a double breasted jacket … English new terms dictionary
riding-habit — … Useful english dictionary
Habit — may refer to: * Habit (psychology), an acquired pattern of behavior that often occurs automatically * Habituation, non associative learning in which there is a progressive diminution of behavioral response probability with repetition of a… … Wikipedia
Riding boot — Riding boots are boots made to be used for horseback riding. The classic boot comes high enough up the leg to prevent the leathers of the saddle from pinching the leg of the rider, has a sturdy toe to protect the rider s foot when on the ground,… … Wikipedia
Riding — Rid ing, a. 1. Employed to travel; traveling; as, a riding clerk. One riding apparitor. Ayliffe. [1913 Webster] 2. Used for riding on; as, a riding horse. [1913 Webster] 3. Used for riding, or when riding; devoted to riding; as, a riding whip; a… … The Collaborative International Dictionary of English
Riding clerk — Riding Rid ing, a. 1. Employed to travel; traveling; as, a riding clerk. One riding apparitor. Ayliffe. [1913 Webster] 2. Used for riding on; as, a riding horse. [1913 Webster] 3. Used for riding, or when riding; devoted to riding; as, a riding… … The Collaborative International Dictionary of English
Riding hood — Riding Rid ing, a. 1. Employed to travel; traveling; as, a riding clerk. One riding apparitor. Ayliffe. [1913 Webster] 2. Used for riding on; as, a riding horse. [1913 Webster] 3. Used for riding, or when riding; devoted to riding; as, a riding… … The Collaborative International Dictionary of English
