-
21 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
22 estarie
f. (lat. stare "rester") време, срок за товарене и разтоварване на търговски кораб. -
23 étage
m. (de l'a. fr. ester "se tenir, rester") 1. етаж; 2. лит., ост. социално положение, класа. Ќ menton а double étage двойна гуша ( от тлъстини). -
24 feignant,
e adj. (p. prés. de feindre "rester inactif", altéré en fainéant) 1. нар. мързелив, ленив; 2. m., f. нар. мързеливец, ленивец, лентяй. -
25 fuir
v. (lat. pop. fugire) I. v.tr. отбягвам; fuir le monde отбягвам хората; II. v.intr. 1. бягам, избягвам; fuir а toutes jambes бягам с всичка сила; fuir devant ses responsabilités избягвам от отговорностите си; 2. летя (за времето); 3. тека, пропускам (за съд); se fuir отбягваме се взаимно. Ќ Ant. approcher, rester; affronter, endosser. -
26 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор. -
27 inconscient,
e adj. et n. (de in- et conscient) 1. несъзнателен; geste inconscient, несъзнателен жест; 2. безразсъден; безсъвестен; 3. m., f. безсъвестен, безотговорен човек; 4. в безсъзнание; rester inconscient, une heure оставам един час в безсъзнание; 5. m. несъзнателно. Ќ Ant. conscient, volontaire; avoué. -
28 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
29 mâtin,
e m., f. (lat. pop. °masetinus, du lat. class mansuetinus "apprivoisé", de manere "rester") нар. 1. грубиян, недодялан човек; 2. веселяк, безгрижен човек; 3. mâtin,! interj. (възглас на учудване) брей! 4. едро овчарско куче. -
30 mazot
m. (du lat. mansus, de manere "rester") малка селска постройка. -
31 mémoire1
f. (lat. memoria) 1. памет; avoir de la mémoire1 имам добра памет; graver dans sa mémoire1 запечатвам в паметта си; de mémoire1 по памет, наизуст; 2. спомен, спомняне, възпоминание; rester dans la mémoire1 des hommes оставам в спомените на хората; 3. спомен; conserver la mémoire1 d'un événement запазвам спомена за събитие; 4. реноме; réhabiliter la mémoire1 d'un savant реабилитирам реномето на учен. Ќ mémoire1 d'apothicaire силна памет (и за най-дребните неща); mémoire1 morte инф. постоянна памет; mémoire1 vive инф. RAM-памет. -
32 pantois,
e adj. (lat. pop. °pantasiare "avoir des visions", gr. phantasiare) 1. ост. задъхан, запъхтян; 2. разг. изумен, смаян, озадачен; rester pantois, смаян съм, изумен съм. -
33 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
34 quant-à-soi
m. (de quant, а et soi) самочувствие, горделивост; rester sur son quant-à-soi запазвам дистанция спрямо някого, оставам резервиран. -
35 redouter
v.tr. (de re- et douter "craindre") 1. боя се, опасявам се, страхувам се; redouter qqn. страхувам се от някого; 2. redouter de (+ inf.) страхувам се да; redouter de rester seul страхувам се да остана сам; redouter que (+ subj.) страхувам се да. Ќ Ant. souhaiter. -
36 relation
f. (lat. relatio, "récit, narration") 1. отношение, зависимост (между две величини, две явления); établir une relation entre deux evénements установявам зависимост между две събития; 2. отношение, взаимоотношение, връзка; relations d'amitié приятелски връзки; rester en relation avec qqn. оставам във връзка с някого; relations diplomatiques дипломатически отношения; 3. човек, с когото съм във връзка; avoir des relations имам влиятелни познати; 4. разказ, разказване, излагане; relation d'un témoin излагане на свидетелски показания; 5. муз. отношения между звукове; 6. връзка между две географски точки; 7. pl. сексуални връзки. Ќ relations métriques мат. отношения между измеренията на частите на геометрична фигура; fonctions de relation физиол. функциите, които свързват организъм с външната среда (двигателност, сетивност); ouvrage de relation ост. пътепис; terme de relation чужда дума, донесена от пътешественик; relations publiques връзки с обществеността. -
37 restant,
e adj. et m. (de rester) 1. който остава; 2. m. останала част, остатък. Ќ poste restant,e поща до поискване ( за писмо). -
38 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
39 retif,
ve adj. (lat. pop. °restivus, °restitivus, de restare, "rester; résister") 1. упорит, вироглав, който не иска да върви (за кон или магаре); 2. прен. непокорен, опърничав, неподатлив. Ќ Ant. discipliné, docile, doux, facile, maniable. -
40 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup.
См. также в других словарях:
rester — [ rɛste ] v. intr. <conjug. : 1> • 2e moitié XIIe; lat. restare I ♦ 1 ♦ Continuer d être dans un lieu. ⇒ demeurer. (Sujet personne) « C était dans un champ de carottes, nous y sommes restés cinq heures » (Zola). « Restez là, jusqu à ce que… … Encyclopédie Universelle
rester — Rester. v. n. L S se prononce. Estre de reste. Voilà ce qui reste du disner. c est là tout ce qui reste de son bien. il a perdu tout, il ne luy reste que l esperance. c est tout ce qui me reste. que reste t il à faire? qui de huit paye cinq,… … Dictionnaire de l'Académie française
Rester — (Seew.), so v.w. Traalie … Pierer's Universal-Lexikon
Restér — Restér, Dorf im Bezirk Rosenau des Comitats Gömör (ungarisches Verwaltungsgebiet Kaschau), Bergbau auf Kupfer u. Zinnober; 300 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
rester — Rester, Restare, Superesse, Reliquum esse. Oster de ce qui reste, Aliquid de viuo resecare … Thresor de la langue françoyse
rester — (rè sté) v. n. 1° Demeurer, par opposition à s en aller (sens le plus voisin du latin, qui est s arrêter). L armée se mit en marche, et il resta deux bataillons pour garder le défilé. Restez à votre place. • Reste, ah ! reste ; ne reviens… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RESTER — v. intr. être de reste, subsister. Voilà ce qui reste du dîner. C’est là tout ce qui reste de sa fortune. C’est tout ce qui me reste. Voilà vingt francs qui restent de votre argent. Il est resté seul de son nom, de sa famille, de son parti. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
RESTER — v. n. Être de reste. Voilà ce qui reste du dîner. C est là tout ce qui reste de son bien. C est tout ce qui me reste. Voilà vingt francs qui restent de votre argent. Il est resté seul de son nom, de sa famille. Il est resté le seul de son parti.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
rester — vi. ; demeurer, habiter, résider, loger, être domicilié ; subsister, vivre, survivre ; demeurer un certain temps à ; mettre // employer // falloir rester du temps ; rester (sur le champ), être perdu, (ep. d une récolte qu il est impossible de… … Dictionnaire Français-Savoyard
rester — v.i. Habiter : Je reste rue de Clichy. / Rester en carafe, attendre en vain … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Rester la même (Single) — Rester la même Single par Lorie extrait de l’album Rester la même Face A Rester la même (Radio Edit) Face B On chante (Techno Mix) Sortie 5 décembre 2005 … Wikipédia en Français
