-
1 rejeter
v.tr. (lat. rejectare) 1. отново хвърлям, изхвърлям, хвърлям обратно; rejeter un poisson а l'eau хвърлям риба обратно във водата; 2. отхвърлям; son estomac refette toute nourriture стомахът му отхвърля всякаква храна; 3. прен. отклонявам, отхвърлям, не се съгласявам; rejeter une proposition отхвърлям предложение; 4. ост. пускам издънка; 5. изхвърлям изкопана земя встрани; 6. грам. поставям дума в края на изречение; 7. мед. отхвърлям чуждо тяло (за организъм); se rejeter отстъпвам, отмествам се назад. Ќ Ant. garder, conserver; prendre; admettre, adopter, agréer, approuver. -
2 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
3 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
4 accorder
v.tr. (lat. pop. accordare) 1. спогодявам, помирявам; 2. ост. сгодявам; 3. рядко съюзявам, свързвам; 4. съгласувам, хармонизирам; 5. муз., ост. свиря; акордирам; 6. настройвам радио на определена честота; 7. грам. съгласувам; 8. s'accorder достигам до съгласие, помирявам се; 9. признавам, приемам, съгласявам се; je vous accorde que j'ai eu tort признавам ви, че се излъгах; 10. отпускам, позволявам; accorder un crédit отпускам кредит; 11. приписвам, признавам; on lui accorde beaucoup d'esprit признават, че той е много духовит. Ќ Ant. désaccorder; brouiller; opposer; nier, refuser; rejeter; contraster, détonner, jurer. -
5 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
6 admettre
v.tr. (lat. admittere) 1. приемам; admettre а l'Académie приемам в Академията; je n'admets pas vos raisons не приемам вашите доводи; 2. предполагам, допускам; admettons que cela soit vrai да допуснем, че това е вярно; il n'admet pas la discussion той не допуска дискусия; 3. пропускам, пускам да влезе; les étroites ruelles n'admettent pas les voitures колите не могат да минават по тесните улички; les gaz sont admis dans le cylindre газовете навлизат в цилиндъра. Ќ Ant. exclure, rejeter. -
7 adopter
v.tr. (lat. adoptare) 1. осиновявам; adopter un orphelin осиновявам сираче; 2. прен. одобрявам, приемам; adopter un projet de loi одобрявам законопроект; adopter une décision приемам решение. Ќ Ant. abandonner, rejeter. -
8 agréer
v. (de gré) I. v.tr.dir. 1. приемам благосклонно; veuillez agréer l'assurance de ma considération благоволете да приемете моите почитания (учтива форма в официални писма); 2. юр. упълномощавам; II. v.tr.ind. нравя се, харесвам се. Ќ Ant. récuser, refuser, rejeter. -
9 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
10 assumer
v.tr. (lat. assumere) 1. поемам (върху себе си); assumer une responsabilité поемам отговорност; 2. изпълнявам; assumer une fonction, emploi изпълнявам функция, дейност, длъжност; 3. понасям; assumer sa condition понасям, търпя положението, в което се намирам. Ќ Ant. récuser, rejeter, se décharger. -
11 concéder
v.tr. (lat. concedere) отстъпвам, отпускам, давам; concéder un privilège давам привилегия; je vous concède ce point отстъпвам ви по тази точка. Ќ Ant. refuser, rejeter, contester. -
12 exaucer
v.tr. (var. de exhausser) изслушвам (молба); изпълнявам, удовлетворявам ( молба). Ќ Ant. rejeter, repouser. Ќ Hom. exhausser. -
13 rejet1
m. (de rejeter) 1. отхвърляне, отвод; rejet1 d'une proposition отхвърляне на предложение; 2. земя, която се изхвърля (при копаене); 3. геол. разместване на напукан земен пласт в отвесно или полегато положение; 4. грам. поставяне на глагол накрая на изречението; поставяне на най-важната част на изречение в неговия край; 5. изхвърляне; le rejet1 des cadavres а la mer изхвърляне на труповете в морето; 6. мед. отхвърляне на чуждо тяло от организма; 7. отхвърляне, неприемане на някого от група, общност. Ќ Ant. adoption, admission; réception, recette. -
14 rejet2
m. (subst. verb. de rejeter) бот. издънка; нов клон (на дърво, растение). -
15 rejetable
adj. (de rejeter) който може да се изхвърли, отхвърли, неприемлив. -
16 rejeton
m. (de rejeter "pousser de nouveau") 1. бот. издънка, филиз; 2. ост. потомък; 3. разг., ост. дете, син. -
17 réprouver
v.tr. (lat. reprobare "rejeter, condamner", de probare) 1. отхвърлям, не одобрявам, осъждам, не признавам; réprouver l'attitude de qqn. осъждам поведението на някого; 2. рел. осъждам на вечни мъки, прокълнавам. Ќ Ant. approuver.
См. также в других словарях:
rejeter — [ r(ə)ʒəte; rəʒ(ə)te ] v. tr. <conjug. : 4> • v. 1200; lat. rejectare → jeter I ♦ Jeter en sens inverse (ce qu on a reçu, ce qu on a pris). 1 ♦ (En lançant). ⇒ relancer, renvoyer. Rejeter un poisson à l eau. ♢ (1538) Fig. Faire retomber sur … Encyclopédie Universelle
rejeter — (re je té. Le t se double quand la syllabe qui suit est muette : je rejette, je rejetterai) v. a. 1° Jeter de nouveau. Rejetez moi ce livre que vous m avez déjà jeté. Rejeter les yeux sur, porter de nouveau les regards sur. • Bonsoir,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
REJETER — v. a. Jeter de nouveau. Vous n avez pas pu prendre la balle quand je vous l ai jetée ; renvoyez la moi, je vous la rejetterai. Il signifie aussi, Repousser, renvoyer. On lui avait jeté la balle, il la rejeta avec la même force. Il signifie… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
REJETER — v. tr. Jeter de nouveau. Vous n’avez pu prendre la balle quand je vous l’ai jetée; renvoyez la moi, je vous la rejetterai. Il signifie aussi Repousser, renvoyer. On lui avait jeté la balle, il la rejeta avec la même force. Il signifie encore… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
rejeter — vt. (à l eau un poisson qu on vient de prendre...) ; rejeter au loin : (a)rshanpâ (Albanais 001, Villards Thônes). E. : Vomir. A1) rejeter, repousser, (une proposition) : rpeussâ (001), pâ aksèptâ <ne pas accepter> (001), rfozâ (001), pâ… … Dictionnaire Français-Savoyard
se rejeter — ● se rejeter verbe pronominal Se reculer, porter son corps brusquement en arrière. ● se rejeter (expressions) verbe pronominal Littéraire. Se rejeter sur quelque chose, le prendre à titre de compensation : Se rejeter sur une solution de compromis … Encyclopédie Universelle
Se rejeter sur quelque chose — ● Se rejeter sur quelque chose le prendre à titre de compensation : Se rejeter sur une solution de compromis … Encyclopédie Universelle
rejet — 1. rejet [ rəʒɛ ] n. m. • 1357 « nouvelle pousse d une plante »; subst. verb. de rejeter ♦ Bot. Jeune pousse feuillée née de la souche d une plante vivace ou ligneuse. ⇒ cépée, drageon. Multiplication par rejets. Par ext. Rejeton, branche… … Encyclopédie Universelle
vomir — [ vɔmir ] v. tr. <conjug. : 2> • fin XIIe; lat. pop. °vomire, class. vomere 1 ♦ Rejeter par la bouche de manière spasmodique. ⇒ régurgiter, rendre (cf. fam. Aller au renard). « Malade, il vomit dans l évier tripes, bile, boyaux, mais… … Encyclopédie Universelle
éliminer — [ elimine ] v. tr. <conjug. : 1> • 1726; h. fin XIVe; lat. eliminare « chasser hors du seuil », de limen « seuil » 1 ♦ Faire disparaître, supprimer (ce qui est considéré comme gênant, inutile ou nuisible). L écrémage élimine la matière… … Encyclopédie Universelle
cracher — [ kraʃe ] v. <conjug. : 1> • déb. XIIe; lat. pop. °craccare, du rad. onomat. krakk I ♦ V. intr. 1 ♦ Projeter de la salive, des mucosités (⇒ crachat) de la bouche. ⇒ crachoter, expectorer. Cracher par terre. Défense de cracher. « Ils se… … Encyclopédie Universelle
