-
1 récuser
v.tr. (lat. recusare) 1. юр. отказвам да приема (като съдия, свидетел, арбитър, експерт); 2. не признавам; récuser l'autorité de qqn. не признавам авторитета на някого; récuser un argument не признавам аргумент; 3. отхвърлям; se récuser обявявам се за некомпетентен, отказвам да дам мнение или да поема отговорност. Ќ Ant. accepter, agréer. -
2 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner.
См. также в других словарях:
recusare — index decline (reject), protest Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
recusare — e der.: v. ricusare e der … Enciclopedia Italiana
recusare — re·cu·sà·re v.tr. e intr. LE var. → ricusare … Dizionario italiano
contra dicere recusare — index object Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
refuser — [ r(ə)fyze ] v. <conjug. : 1> • fin XIe « rejeter »; lat. pop. °refusare, crois. de recusare « refuser » avec refutare « réfuter » I ♦ V. tr. 1 ♦ Ne pas consentir à accorder (ce qui est demandé). Refuser une permission à un soldat, une… … Encyclopédie Universelle
RUSE — Installé, comme tous les autres ports bulgares du Danube, sur la rive élevée du fleuve, Ruse dut sa croissance à la construction en 1868, dix ans avant l’indépendance de la Bulgarie, d’une voie ferrée le reliant au port de Varna sur la mer Noire … Encyclopédie Universelle
récuser — [ rekyze ] v. tr. <conjug. : 1> • 1300; lat. recusare 1 ♦ Dr. Refuser d accepter (qqn) comme juge, arbitre, expert, juré ou témoin. Récuser un témoin. ♢ Par ext. Récuser la compétence d un tribunal. ⇒ contester. 2 ♦ Cour. Repousser comme… … Encyclopédie Universelle
recusar — (Del lat. recusare.) ► verbo transitivo 1 No aceptar o admitir una cosa por alguna razón: ■ recusó su propuesta porque iba contra sus intereses. SINÓNIMO rechazar ANTÓNIMO aceptar 2 DERECHO Poner un impedimento legítimo a un juez o un perito para … Enciclopedia Universal
irrécusable — [ irekyzabl ] adj. • 1778; h. 1552; bas lat. irrecusabilis 1 ♦ Dr. Qui ne peut être récusé. Juge irrécusable. Témoignage irrécusable. 2 ♦ Cour. Qu on ne peut refuser, contester, mettre en doute. ⇒ incontestable. Signes irrécusables. ⇒ éclatant,… … Encyclopédie Universelle
refuser — Refuser, Abnegare, Denegare, Aspernari, Recusare. Refuser à faire quelque chose, Fastidire, Diffugere, Refugere, Negare. Refuser à prendre ou à bailler, Abnuere. Refuser et nier en faisant signe de la teste, Renuere. Refuser de porter aucun faix … Thresor de la langue françoyse
РЕКУЗАНТЫ — (лат., от recusare отвергать). Противники англиканской церкви в XVII столетии; также в Англии лица, отвергающие что либо, уклоняющиеся от чего либо. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. РЕКУЗАНТЫ лат.… … Словарь иностранных слов русского языка
