-
1 raconter
v.tr. (de re- et a. fr. aconter, de conter) 1. разказвам; raconter qqch. en détail разказвам нещо в подробности; 2. разг. наговорвам, разправям; 3. описвам; se raconter описвам се; разказвам се. Ќ il se raconte des histoires той се лъже, създава си илюзии. -
2 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
3 bobard
m. (a. fr. bobcau "mensonge", onomat. bob, idée de "gonflé" et beau) разг. лъжа; глупост; raconter des bobards разправям лъжи. -
4 boniment
m. (de l'arg. bonnir "dire", proprem. "en dire de bonnes") 1. шарлатанска хвалба ( на стока), панаирджийска разгласа (на акробати и др. за цирково представление); 2. разг. хитро стъкмена реч (за да се убеди и измами някой); raconter des boniments разправям небивалици. -
5 drôle
adj. (du néerl. drol "petit bonhomme, lutin") 1. смешен; забавен; 2. странен, чуден; 3. m. смешник, хитрец, чудак. Ќ drôle de странен, чуден; la drôle de guerre периодът, който разделя обявяването на враждебни действия (септ. 1939 г.) и началото на немската инвазия (май 1940 г.); en raconter, en entendre de drôles разказвам странни, невероятни истории; être (se sentir) tout drôle не се чувствам добре; drôle comme un coffre много смешен, комичен. Ќ Ant. ennuyeux, falot, insipide, triste; normal, ordinaire. -
6 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
7 épeler
v.tr. (frq. spellôn "raconter") 1. произнасям бавно, буква по буква; 2. започвам да се уча на четене; 3. разш. чета бавно, трудно. -
8 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
9 giberner
v.intr. (de la loc. arg. tailler une giberne "raconter une histoire ennuyeuse") ост. дърдоря. -
10 irracontable
adj. (de in- et raconter) който не може да се разкаже; да се предаде. Ќ Ant. racontable. -
11 racontable
adj. (de raconter) който може да бъде разказан, описан. Ќ Ant. inracontable. -
12 raconteur,
euse m., f. (de raconter) човек, който обича да разказва; разказвач.
См. также в других словарях:
raconter — [ rakɔ̃te ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; de re et a. fr. aconter, de conter 1 ♦ Exposer par un récit (des faits vrais ou présentés comme tels). ⇒ conter, narrer, rapporter, relater, retracer. Raconter ce qui s est passé. « Je raconte une… … Encyclopédie Universelle
raconter — Raconter, Narrare, Denarrare, Enarrare, Renarrare, Commemorare, Nuncupare, Percensere, Proferre, Referre. Raconter paravant, Praenarrare. Raconter une chose en trois manieres, Ordinem triplicem rei gestae edere. Raconter une chose de loing, et… … Thresor de la langue françoyse
raconter — Raconter. v. act. Conter, narrer quelque chose, soit vraye, soit fausse. Raconter une histoire. raconter un fait. il nous raconta ses voyages, ses combats, ce qui s estoit passé en telle occasion. raconter les particularitez de quelque action.… … Dictionnaire de l'Académie française
raconter — (ra kon té) v. a. 1° Faire le récit de. Le roi : Sortir d une bataille, et combattre à l instant ! D. • Diègue : Rodrigue a pris haleine en vous la racontant, CORN. Cid, IV, 5. • Je ne vous raconterai pas la suite trop fortunée de ses… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RACONTER — v. a. Conter, narrer une chose, vraie ou fausse. Raconter une histoire. Raconter un fait. Il nous raconta ses voyages, ses combats, ce qui s était passé en telle occasion. Il nous a raconté de point en point toutes ses aventures. On raconte de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
raconter — vt. , conter, évoquer ; relater, faire le récit de : RAKONTÂ (Aillon V., Aix, Albanais.001, Annecy, Arvillard.228, Bellevaux, Bogève, Chambéry, Giettaz, Montagny Bozel, Morzine, Table, Thoiry). E. : Bec. A1) raconter, entortiller, envelopper,… … Dictionnaire Français-Savoyard
RACONTER — v. tr. Conter, narrer une chose vraie ou fausse. Il nous raconta ses voyages, ses combats, ce qui s’était passé en telle occasion. Il nous a raconté de point en point toutes ses aventures. On raconte de lui beaucoup de choses que je ne crois pas … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
raconter\ des\ bobards — Raconter des mensonges, des bêtises, des invraisemblances. • Tu m’as raconté un bobard, hier. On passait pas le film à la télé! J’ai attendu pour rien. • – Tu racontes des bobards! – Je voulais gagner du temps. – Bravo, c’est gagné! … Le petit dico du grand français familier
raconter\ des\ salades — Mentir. Raconter des fadaises, des balivernes, trouver de mauvaises excuses. • Va raconter tes salades ailleurs, Jessica, moi je veux rien savoir de tes mélis mélos! • Tout ça c’est des salades! Il veut nous faire avaler n’importe quoi! Y a pas… … Le petit dico du grand français familier
raconter — ra + conter (v. 1) Présent : raconte, racontes, raconte, racontons, racontez, racontent ; Futur : raconterai, raconteras, racontera, raconterons, raconterez, raconteront ; Passé : racontai, racontas, raconta, racontâmes, racontâtes, racontèrent ; … French Morphology and Phonetics
raconter — v.t. J te raconte pas, tic de langage pour : Écoute ce que je te raconte … Dictionnaire du Français argotique et populaire
