-
1 proceedings
n протоколи на дела, заседание, завеждане на дело* * *протокол;* * *n протоколи на дела, заседание, завеждане на дело -
2 proceeding
{prə'si:diŋ}
1. постъпка, проява, линия на поведение
2. рl съдебна процедура/преследване
to institute/initiate/start/take legal PROCEEDINGs against завеждам дело срещу
3. pl работа (на комисия и пр.), разисквания, заседание, протоколи
4. рl публикации, бюлетин (нa научно дружество, конгрес)* * *{prъ'si:din} n 1. постъпка, проява, линия на поведение; 2.* * *постъпка; проява; действие;* * *1. pl работа (на комисия и пр.), разисквания, заседание, протоколи 2. to institute/initiate/start/take legal proceedings against завеждам дело срещу 3. постъпка, проява, линия на поведение 4. рl публикации, бюлетин (нa научно дружество, конгрес) 5. рl съдебна процедура/преследване* * *proceeding[prə´si:diʃ] n 1. постъпка, действие, проява, линия на поведение; sharp \proceedings нечестни машинации; 2. pl съдопроизводство, съдебна процедура (и legal \proceedings); to institute legal \proceedings against завеждам дело срещу, давам под съд; 3. pl работа (на комисия и пр.), разисквания, обсъждане, заседание; official \proceedings официална част; 4. pl протоколи; \proceedings at trials протоколи на дела; 5. pl публикации, бюлетин (на научно дружество). -
3 divorce
{di'vɔ:s}
I. 1. развод
DIVORCE proceedings дело за развод
2. разделяне, отделяне, отлъчване, разрив
II. 1. развеждам (се), разтрогвам брака между
2. разделям, отделям, откъсвам, разлъчвам
conduct quite DIVORCEd from one's principles поведение, което няма нищо общо с нечии принципи* * *{di'vъ:s} n 1. развод; divorce proceedings дело за развод; 2. разде(2) {di'vъ:s} v 1. развеждам (се); разтрогвам брака между; 2.* * *отделяне; отлъчване; отделям; разрив; разделяне; разделям; развод; развеждам; разлъчвам;* * *1. conduct quite divorced from one's principles поведение, което няма нищо общо с нечии принципи 2. divorce proceedings дело за развод 3. i. развод 4. ii. развеждам (се), разтрогвам брака между 5. разделям, отделям, откъсвам, разлъчвам 6. разделяне, отделяне, отлъчване, разрив* * *divorce[di´vɔ:s] I. n 1. развод; to sue for a \divorce искам развод от; to take ( start) \divorce proceedings започвам дело за развод; 2. разделяне, отделяне; отлъчване; разрив; разкол; II. v 1. развеждам (се); разтрогвам брака между; to be \divorced from s.o., to \divorce s.o. развеждам се с някого; 2. разделям, отделям, откъсвам; разлъчвам; his conduct is \divorced from his principles неговото поведение няма нищо общо с принципите му.————————divorce[di´vɔ:sei] n разведен мъж. -
4 criminal
{'kriminəl}
I. 1. престъпен, криминален
2. углавен, наказателен
CRIMINAL law наказателно право
CRIMINAL jurist/lawyer криминалист
to take CRIMINAL proceedings against повдигам наказателно преследване срещу
II. n престъпник, злодей* * *{'kriminъl} I. a 1. престъпен; криминален; 2. углавен, наказ* * *углавен; престъпен; престъпник; злодей; криминален;* * *1. criminal jurist/lawyer криминалист 2. criminal law наказателно право 3. i. престъпен, криминален 4. ii. n престъпник, злодей 5. to take criminal proceedings against повдигам наказателно преследване срещу 6. углавен, наказателен* * *criminal[´kriminl] I. n престъпник; злодей, рецидивист; II. adj юрид. 1. престъпен; криминален; \criminal conversation прелюбодеяние; 2. углавен, наказателен; \criminal law наказателно право; \criminal jurist, \criminal lawyer криминалист; to take \criminal proceedings against s.o. започвам углавно преследване срещу някого; 3. разг. престъпно (прен.); безумно; безразсъдно. -
5 initiate
{i'niʃieit}
I. 1. започвам, откривам, поставям начало на, лансирам, въвеждам
завеждам (дело), to INITIATE measures вземам мерки
2. посвещавам (в тайна) (into)
3. въвеждам, посвещавам (в наука, изкуство) (in)
4. приемам с ритуал (в тайно дружество) (into)
II. a посветен
III. n човек, посветен в тайна/религия* * *{i'nishieit} v 1. започвам, откривам; поставям начало на, лан(2) {i'nishiъt} а посветен.{3} {i'nishiъt} n човек, посветен в тайна/религия.* * *откривам; посветен; посвещавам; започвам; инициирам;* * *1. i. започвам, откривам, поставям начало на, лансирам, въвеждам 2. ii. a посветен 3. iii. n човек, посветен в тайна/религия 4. въвеждам, посвещавам (в наука, изкуство) (in) 5. завеждам (дело), to initiate measures вземам мерки 6. посвещавам (в тайна) (into) 7. приемам с ритуал (в тайно дружество) (into)* * *initiate[i´niʃieit] I. v 1. започвам, откривам; поставям началото на, лансирам, въвеждам; to \initiate measures вземам мерки; to \initiate proceedings against s.o. юрид. завеждам дело срещу някого; 2. посвещавам (в тайна) ( into); 3. въвеждам, посвещавам (в наука, изкуство) (in); 4. инициирам, приемам с ритуал (в тайно общество) ( into); II.[i´niʃiit] adj посветен; III.[i´niʃiit] n човек, посветен в тайна, религия. -
6 interlocutory
събеседнически; временен; неокончателен;* * *interlocutory[¸intə´lɔkjutəri] adj 1. с характер на беседа, събеседнически; 2. юрид. неокончателен, временен; \interlocutory decree временно постановление; \interlocutory appeal междинна жалба; \interlocutory injunction неокончателна възбрана; \interlocutory judgement неокончателно съдебно решение; \interlocutory proceedings междинно производство; FONT face=Times_Deutsch◊ adv interlocutorily. -
7 third
{θə:d}
I. a трети
THIRD person грам. трето лице, юр. свидетел, трето лице
the THIRD house ам. кулоарите на конгреса
THIRD degree трета степен/разряд, прилагане на морален/физически тормоз за изтръгване на признания
THIRD party юр. трето лице/страна в процес
II. 1. (една) третина/трета (част)
2. муз. терца* * *{dъ:d} а трети; third person грам. трето лице; юр. свидетел, трето (2) {dъ:d} n 1. (една) третина/трета (част); 2. муз. терца.* * *трети; третина; терца;* * *1. i. a трети 2. ii. (една) третина/трета (част) 3. the third house ам. кулоарите на конгреса 4. third degree трета степен/разряд, прилагане на морален/физически тормоз за изтръгване на признания 5. third party юр. трето лице/страна в процес 6. third person грам. трето лице, юр. свидетел, трето лице 7. муз. терца* * *third[uə:d] I. num ord трети; \third person ез. трето лице; юрид. трето лице, свидетел; \third degree ам. разпит, придружен с измъчване; \third-party proceedings съдебно производство с привлечена трета страна; II. n 1. (една) трета; третина; one-\third една трета; 2. муз. терца.
См. также в других словарях:
proceedings — pro‧ceed‧ings [prəˈsiːdɪŋz] noun [plural] LAW actions taken in a law court or legal case: • The company s creditors asked an Ontario court to begin formal proceedings against the company. ˈbankruptcy proˌceedings LAW FINANCE a legal case taken … Financial and business terms
proceedings — index affairs, case (lawsuit), cause (lawsuit), dealings, matter (case), record … Law dictionary
proceedings — records of the doings of a society, 1830, from PROCEEDING (Cf. proceeding) … Etymology dictionary
proceedings — [n] account, report of event affairs, annals, archives, business, dealings, documents, doings*, matters, minutes, records, transactions; concept 271 … New thesaurus
proceedings — ► PLURAL NOUN 1) an event or a series of activities with a set procedure. 2) Law action taken in a court to settle a dispute. 3) a report of a set of meetings or a conference … English terms dictionary
Proceedings — For legal matters, see legal proceedings. For the USNI magazine, see Proceedings (magazine). In academia, proceedings are the collection of academic papers that are published in the context of an academic conference. They are usually distributed… … Wikipedia
proceedings — noun ADJECTIVE ▪ court, criminal, judicial, legal ▪ bankruptcy, divorce, extradition, impeachment, libel ▪ … Collocations dictionary
proceedings — n. (often legal) 1) to conduct; initiate, institute proceedings against (to initiate legal proceedings against a competitor) 2) judicial, legal proceedings 3) divorce proceedings (to institute divorce proceedings) * * * legal proceedings initiate … Combinatory dictionary
proceedings — plural noun 1) the evening s proceedings are underway Syn: events, activities, happenings, goings on, doings 2) they published the proceedings of the meeting Syn: report, transactions, minutes, account, record(s); a … Thesaurus of popular words
proceedings — noun (plural) 1 also proceeding (C) an event or series of actions, especially an unusual or annoying one: We watched the proceedings in the street from the window. 2 actions taken in a law court or in a legal case: Legal proceedings can be… … Longman dictionary of contemporary English
proceedings — plural noun 1) the evening s proceedings Syn: events, activities, happenings, goings on 2) the proceedings of the meeting Syn: report, transactions, minutes, account … Synonyms and antonyms dictionary
