-
101 boisseau
m. (lat. pop. °buxitellum, même rad. que boîte) 1. крина (около 10 литра); 2. съдържанието на крина, шиник; 3. тръба (на канализация); комин; 4. (Канада) мярка за вместимост от 8 галона (36,36 литра). Ќ mettre (cacher) la lumière sous le boisseau прикривам истината. -
102 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
103 bondir
v.intr. (lat. pop. °bombitire, fréquentatif de bombire "résonner") 1. скачам, скоквам; подскачам, подскоквам; отскачам; le tigre bondit sur sa proie тигърът скача върху жертвата си; 2. разш. втурвам се, устремявам се. Ќ cela me fait bondir това е възмутително. -
104 borne
f. (lat. pop. °bodina, d'o. gaul.) 1. слог, межда; 2. стълб, камък по шосетата за определяне на разстоянията; borne kilométrique километричен камък; 3. каменно стълбче, забито в ъгъла на стена на сграда или на тротоар за предпазване от коли или за да не позволява на колите да преминават или паркират; 4. техн. съединител (на електрически жици); 5. pl. прен. граница, предели; les bornes d'un Etat границите на държава; dépasser (franchir) les bornes de ce qui est permis преминавам границите на позволеното; 6. разг. километър; 7. полюс на електрически генератор; 8. мат. borne inférieure ou supérieure d'une suite елемент с най-висока или най-ниска стойност в поредица. Ќ il est là planté comme une borne застанал е там като истукан; borne d'incendie пожарен кран, хидрант; borne interactive компютърен терминал; sans bornes безграничен, безкраен. -
105 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
106 bouger
v. (lat. pop. °bullicare, "bouillonner", de bullire) I. v.intr. 1. мърдам, шавам, движа се; que personne ne bouge! никой да не мърда! 2. премествам се; 3. разг. променям се, развалям се; les prix ne bougent pas цените не се променят; 4. вдигам се на протест; 5. преминавам към действие; II. v.tr. разг. помествам, отмествам, размествам; bouger les meubles размествам мебелите; se bouger мърдам се, помествам се. Ќ Ant. s'arrêter, rester, stagner. -
107 bouille1
f. (p.-к. lat. pop. °buttula, de buttis "tonneau") лоз. кош за пренасяне на набраното грозде. -
108 bouleau
m. (de l'a. fr. boul, lat. pop. °betullus) бот. бреза, Betula pendula. Ќ Hom. boulot. -
109 bourgeron
m. (de l'a. fr. borge, du lat. pop. °burrica, de burra "bourre") ост. къса работна рубашка от груб плат. -
110 bourgogne
m. (lat. pop. Burgundia, rac. germ.) в съчет. vin de bourgogne бургундско вино. -
111 bousin2
m. (de l'angl. pop. to booze "s'enivrer") 1. нар., ост. долнопробно кабаре; 2. прен. голям шум, врява. -
112 braire
v.intr. (lat. pop. °bragere, p.-к rad. gaul. expressif brag-) 1. рева (за магаре); 2. разг. крещя силно; 3. в съчет. faire braire отегчавам силно. -
113 bran
m. (lat. pop. °brennus, probabl. rad. gaul. °brenno) 1. едри трици; 2. bran de scie дървени стърготини; 3. диал. лайно. -
114 braquer
v.tr. (probabl. lat. pop. °brachitare, de bracchium "bras") 1. насочвам, отправям; втренчвам; braquer les yeux sur qqn. втренчвам поглед в някого; 2. насочвам ( оръжие), прицелвам се; braquer un révolver sur qqn. насочвам револвер към някого; 3. арго атакувам с оръжие; braquer une banque правя въоръжен обир на банка; 4. ост. обръщам, ориентирам, насочвам (нещо подвижно); завивам кормило на автомобил; v.intr. voiture qui braque mal кола, която завива трудно, с голям радиус на завоя; 5. прен. настройвам някого ( срещу нещо или някого). Ќ Ant. détourner. -
115 braqueur,
se m., f. (probabl. lat. pop. obrachitara, de bracchium "bras") арго който извършва въоръжен обир. -
116 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
117 brasque
f. (it. brasca, lat. pop. °brasica, du même rad. que braise) техн. смес от въглищен прах и глина за гледжосване на съдове, в които се разтапят руди; огнеупорна глеч за високи пещи. -
118 brasse
f. (lat. bracchia, plur. de bracchium, fém. collectif en lat. pop.) 1. разтег (дължината на двете ръце в обтегнато положение; 2. стара английска мярка за дължина, равна на 5 стъпки (160 см); 3. бруст, вид плуване; nager la brasse плувам бруст; 4. мор. мярка за дълбочина (около 1,60 метра). Ќ brasse papillon бътерфлай ( стил в плуването). -
119 brasser
v.tr. (dès l'orig., crois. d'un v. dér. du lat. pop. °braciare, de braces, a fr. brais "malt", et d'un v. dér. de bras) 1. размесвам, разбърквам с ръце; 2. размесвам ечемик с вода за бира; 3. разш. произвеждам бира; 4. ост. кроя сплетни; 5. оперирам с много пари; 6. разбърквам, за да стане по-течна ( някаква смес). Ќ brasser la salade разбърквам салата; brasser l'eau размътвам вода, като я разбърквам. -
120 brebis
f. (lat. pop. °berbicen, class. berbecen, var. de vervecem, accus. de vervex) 1. овца; 2. християнин, верен на своя пастор ( евангелска метафора). Ќ brebis galeuse метилява овца; опасен, лош човек; la brebis égarée заблудената овца (човек, затънал в грехове).
См. также в других словарях:
pop — pop … Dictionnaire des rimes
pop — [ pɔp ] adj. inv. • 1955, diffusé à partir de 1965; mot angl. amér., de popular « populaire » → pop art ♦ Anglic. 1 ♦ Se dit d une forme de musique populaire issue de divers genres en honneur dans les pays anglo saxons (formes de jazz, folk, rock … Encyclopédie Universelle
Pop-up ad — Pop up ads or popups are a form of online advertising on the World Wide Web intended to attract web traffic or capture email addresses. It works when certain web sites open a new web browser window to display advertisements. The pop up window… … Wikipedia
Pop — may refer to: Contents 1 Music and dance 2 Sports and games 3 Computing and technology … Wikipedia
POP-11 — is a powerful reflective, incrementally compiled programming language with many of the features of an interpreted language. It is the core language of the Poplog programming environment developed originally by the University of Sussex, and… … Wikipedia
POP — steht für: Popkultur, eine kulturelle Strömung Popliteratur, eine Literaturgattung Popmusik, eine moderne Musikrichtung Pop Art, eine Kunstrichtung des 20. Jahrhunderts einen Monat im System des Maya Kalenders Haab ein Album der irischen Band U2 … Deutsch Wikipedia
PoP — steht für: Popkultur, eine kulturelle Strömung Popliteratur, eine Literaturgattung Popmusik, eine moderne Musikrichtung Pop Art, eine Kunstrichtung des 20. Jahrhunderts einen Monat im System des Maya Kalenders Haab ein Album der irischen Band U2 … Deutsch Wikipedia
POP-2 — POP 2, often referred to as POP2 was a programming language developed around 1970 from the earlier language POP 1 (originally named COWSEL) by Robin Popplestone and Rod Burstall at the University of Edinburgh. It drew roots from many sources: the … Wikipedia
Pop — bezeichnet ein Album der irischen Band U2, siehe Pop (Album) einen britischen Fernsehsender, siehe Pop (Fernsehsender) einen Ort in Usbekistan, siehe Pop (Usbekistan) einen Bezirk in Usbekistan, siehe Pop (Bezirk) einen slowenienischen… … Deutsch Wikipedia
POP — Pour l’article homophone, voir Popp. Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
PoP — Pour l’article homophone, voir Popp. Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
