-
1 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 braquer
v.tr. (probabl. lat. pop. °brachitare, de bracchium "bras") 1. насочвам, отправям; втренчвам; braquer les yeux sur qqn. втренчвам поглед в някого; 2. насочвам ( оръжие), прицелвам се; braquer un révolver sur qqn. насочвам револвер към някого; 3. арго атакувам с оръжие; braquer une banque правя въоръжен обир на банка; 4. ост. обръщам, ориентирам, насочвам (нещо подвижно); завивам кормило на автомобил; v.intr. voiture qui braque mal кола, която завива трудно, с голям радиус на завоя; 5. прен. настройвам някого ( срещу нещо или някого). Ќ Ant. détourner. -
4 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
5 recharge
f. (de recharger) 1. презареждане (на оръжие, на устройство); 2. пълнител (на оръжие, на химикал и др.). -
6 armé,
e adj. (de armer) 1. въоръжен, съоръжен; 2. снабден с. Ќ а main armé,e с оръжие в ръка, със сила, на сила; béton armé, железобетон. -
7 armurerie
f. (de armurier) 1. фабрикуване, търгуване с оръжие; 2. оръжейна фабрика. -
8 armurier
m. (de armure) 1. човек, който фабрикува или продава оръжие; 2. оръжейник. -
9 arquebusier
m. (de arquebuse) 1. войник, въоръжен със старовременна пушка; 2. ост. човек, който е произвеждал огнестрелно оръжие. -
10 arsenal
m. (it. arsenale) 1. арсенал; 2. голямо количество складирано оръжие; 3. прен. голям запас от словесни средства за борба и защита, доказване. -
11 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
12 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
13 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
14 bossette
f. (de bosse) 1. украшение във форма на издатина на юздата или наочниците на кон; 2. наочници на кон; 3. гвоздей със специална глава, използван за тапицерии; 4. в съчет. bossette d'une arme а feu издатина на върха на спусъка на оръжие. -
15 brandir
v.tr. (du germ. °brand "tison, épée") 1. размахвам заплашително (оръжие); brandir l'étendard de la révolte размахвам знамето на бунта; 2. размахвам, за да привлека вниманието. -
16 buter1
v.tr. (de l'arg. but(t)e "échafaud") разг. убивам с огнестрелно оръжие ( при разчистване на сметки). Ќ Hom. buté, butée, butter. -
17 cabrer
v. (du rad. lat. capra "chèvre", par le provenç.) I. v.tr. 1. воен. изправям дулото на оръжие за стрелба; 2. ав. изправям предницата на самолет при излитане; 3. изправям на задните крака (за животно); 4. подтиквам някого към съпротива; cabrer le fils contre son père настройвам син срещу баща; II. v. pron. 1. изправям се на задните си крака (за кон); 2. прен. разбунтувам се срещу някого, настръхвам. -
18 cache-flamme
m. (de cacher et flamme) (pl. cache-flammes) устройство за охлаждане на изгорелите газове на цевта на оръжие. -
19 cadence
f. (it. cadenza, du lat. cadere "se terminer") муз. 1. каденца; 2. ритъм, темпо; а une cadence accélérée с ускорено темпо; la cadence des pas ритъмът на стъпките; 3. норма; les cadences de la production производствени норми; 4. поет. мярка, ритъм; 5. loc. adv. en cadence отмерено, ритмично, равномерно. Ќ cadence de tir d'une arme скорострелност на оръжие. -
20 calibrage
m. (de calibrer) 1. даване желания калибър на огнестрелно оръжие; 2. измерване на калибъра; 3. калибриране, сортиране на предмети според големината им; 4. печ. изчисляване дължината на текст, който ще се печата.
Страницы
См. также в других словарях:
огнестрелно оръжие — словосъч. оръдие, топ, пушка, пистолет … Български синонимен речник
Медаль «За укрепление братства по оружию» — Оригинальное название Медал «За укрепване братството по оръжие» … Википедия
Military of Bulgaria — Bulgarian Army Service branches … Wikipedia
Arms industry — Workers assemble pistols at the John Inglis munitions plant, Canada, April 1944 The arms industry is a global industry and business which manufactures and sells weapons and military technology and equipment. It comprises government and commercial … Wikipedia
Ahmed Dogan — Ahmed Demir Dogan (bulgarisch Ахмед Демир Доган, türkisch Ahmed Demir Doğan; * 29. März 1954 in Pcelarovo, Oblast Dobritsch, Bulgarien) ist ein b … Deutsch Wikipedia
Samuil (Bulgarien) — Zar Samuil, Skulptur in der Festung Samuil Samuils Armee erobert … Deutsch Wikipedia
Хитмэн (фильм) — Хитмэн Hitman Жанр боевик Режиссёр … Википедия
Найденов, Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Калин Найденов — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Найденов Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Болгария в Первой мировой войне — История Болгарии … Википедия
