-
1 antipolitique
adj. (de anti- et politique) противен на официалната политика. -
2 apolitique
adj. (de a- et politique) аполитичен. Ќ Ant. politisé. -
3 arène
f. (lat. arena) 1. арена (на амфитеатър); 2. пясъчна пустиня; 3. поет. пясък; 4. прен. арена, поприще; arène politique политическа арена. Ќ descendre (entrer) dans l'arène приемам предизвикателство (за бой и др.). -
4 bascule
f. (de battre et cul, altér. par attract. de bas) 1. физ. лост; 2. кантар, везни; 3. кобилица (на везни); 4. вид люлка ( детска игра). Ќ faire la bascule обръщам се, прекатурвам се; fauteuil а bascule люлеещ се стол; politique de bascule политика, подкрепяща ту едната, ту другата страна; pont-bascule платформа за теглене на автомобили. -
5 canonnière
f. (de canon) 1. воен. бойница; 2. мор. канонерка. Ќ politique de la canonnière политика от позиция на силата. -
6 cellule
f. (lat. cellula, de cella "chambre") 1. килия; 2. килийка (пчелна); 3. анат. клетка; cellule nerveuse нервна клетка; 4. тяло на самолет; 5. обитаема площ. Ќ cellule photovoltaïque фотоклетка, произвеждаща енергия от слънцето; cellule disciplinaire карцер; cellule de lecture четяща глава (на аудио- и видеосистема); cellule de production производствена бригада; cellule d'un parti politique низова организация ( на политическа партия). -
7 confusion
f. (lat. confusio, même o. que confus) 1. бъркотия, разбъркване, разбърканост; 2. безпорядък, безредие, смут; confusion politique политически смут; 3. неяснота, смътност; la confusion du style неяснота на стила; 4. прен. смесване, размесване, объркване; jeter la confusion dans les esprits всявам обърканост в душите; confusion de noms объркване на имена; 5. смущение, засрамване, смущаване, срам; а la confusion de за срам на; rougir de confusion червя се от срам; 6. loc.adv. en confusion в безпорядък. Ќ confusion mentale умопомрачение; confusion des pouvoirs режим, при който трите вида власт са в едни ръце ( при монархия или диктатура). Ќ Ant. clarté, netté, précision; séparation; assurance, désinvolture. -
8 convulsion
f. (lat. méd. convultio) 1. конвулсия, гърчене, гърч, спазъм; 2. криза, вълнение, кризисен момент; convulsion politique момент на политическа криза. -
9 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
10 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
11 détenu,
e adj. (de détenir) задържан (в затвор); détenu, politique политически затворник. -
12 économie
f. (de économe, d'apr. le gr. oikonomia) 1. икономия; пестене, пестеливост; спестяване; спестовност; faire des économies спестявам; 2. стопанство; 3. ост. устройство, структура, разположение; l'économie du corps humain устройство на човешкото тяло; 4. икономика; Ministère de l'Economie nationale министерство на икономиката. Ќ économie politique политическа икономия; sociétés d'économie mixte дружества със смесени капитали ( държавни и частни). Ќ Ant. dilapidation, gaspillage, prodigalité, dissipation. -
13 émigré,
e m.,f. (de émigrer) емигрант, преселник; émigré, politique политически емигрант. -
14 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
15 extrémiste
adj. et n. (de extrême) 1. който отива до крайност, екстремистки; politique extrémiste политика на крайности; 2. m., f. привърженик на крайности, на крайни мерки, екстремист. -
16 financier,
ère adj. (de finance) 1. финансов; politique financier,ère финансова политика; groupe financier, финансова група; 2. m. финансист, банкер. -
17 funeste
adj. (lat. funestus) зловещ, злокобен, гибелен, пагубен; politique funeste aux intérêts du pays политика, пагубна за интересите на държавата. Ќ Ant. favorable, propice. -
18 géopolitique
f. et adj. (de géo- et politique) геополитика; геополитически. -
19 impolitique
adj. (de in- et politique) неполитичен; несръчен. -
20 inauguration
f. (lat. inauguratio) 1. тържествено откриване (на паметник, сграда); 2. освещаване (на храм и др.); 3. прен., лит. начало; inauguration d'une nouvelle politique начало на нова политика. Ќ Ant. ferméture; clôture.
См. также в других словарях:
politique — 1. (po li ti k ) adj. 1° Qui a rapport aux affaires publiques. • Il est certain, et les peuples s en convaincront de plus en plus, que le monde politique, aussi bien que le physique, se règle par poids, nombre et mesure, FONTEN. Montmort..… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
-politique — ⇒ POLITIQUE, élém. de compos. Adj. politique (v. politique1 A 2) fonctionnant comme élém. de compos. entrant dans la constr. d adj. A. [Le 1er élém. est un préf. ou un élém. formant] V. apolitique, impolitique et aussi : extra politique. Qui est… … Encyclopédie Universelle
politique — Politique. adj. de tout genre. Qui concerne le gouvernement d un Estat, d une Republique, Gouvernement politique. maxime politique. discours politique. reflexions politiques. ce qu il dit, ce qu il fait est fort politique. Politique se dit aussi… … Dictionnaire de l'Académie française
Politique I — Auteur François Mitterrand Genre Essai, Politique, Chronique Pays d origine France Éditeur … Wikipédia en Français
Politique II — Auteur François Mitterrand Genre Essai, Politique, Chronique Pays d origine France Éditeur … Wikipédia en Français
Politique — was a person who ruled without letting his or her personal feelings get in the way of what was better for their country. It was also a term used in the sixteenth and seventeenth centuries to describe moderates of both religious faiths (Huguenots… … Wikipedia
Politique 0 — Politique zéro La politique zéro est une manière de travailler principalement utilisée dans les entreprises du Japon. Elle est définie par les principes suivants: zéro papier zéro défaut zéro grève zéro stock zéro panne Tout cela ayant pour but d … Wikipédia en Français
politique — 1. politique [ pɔlitik ] adj. et n. m. • 1361; lat. politicus adj., du gr. politikos « de la cité (polis) » I ♦ Adj. A ♦ Relatif à la cité, au gouvernement de l État. 1 ♦ Vx Relatif à la société organisée. ⇒ civil(opposé à naturel), public(opposé … Encyclopédie Universelle
Politique — Pour les articles homonymes, voir Politique (homonymie). Politique Idées politiques Science politique Philosophie politique Sociologie politique Campagne politique Mode de désignation du chef d État et … Wikipédia en Français
Politique — ARISTOTE Bio express : Philosophe grec ( 384/ 322) «Tout État est évidemment une association ; et toute association ne se forme qu en vue de quelque bien, puisque les hommes, quels qu ils soient, ne font jamais rien qu en vue de… … Dictionnaire des citations politiques
POLITIQUE — s. f. L art de gouverner un État, et de diriger ses relations avec les autres États. Bonne politique. Mauvaise politique. Fausse politique. Fine, adroite politique. Dangereuse politique. Politique profonde. Politique tortueuse. Politique sage et… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
