-
21 infléchir
v.tr. (de in- et fléchir, d'apr. inflexion) 1. огъвам, прегъвам; 2. прен. променям, отклонявам; infléchir la politique du gouvernement променям политиката на правителството; s'infléchir огъвам се, прегъвам се, отклонявам се, променям се. Ќ Ant. redresser. -
22 ingérence
f. (de ingérer) вмешателство, намеса; ingérence dans la vie politique d'un pays намеса в политическия живот на държавата. Ќ Ant. non-ingérence, non-intervention. -
23 joute
f. (de jouter) 1. ист. състезание, двубой с копия (между ездачи); 2. спорт., в съчет. joute sur l'eau двубой върху вода (между състезатели, въоръжени с пики); joute de coqs двубой между петли; 3. прен. схватка, борба, състезание; joute oratoire състезание между оратори; joute politique политически двубой, дебат. -
24 nataliste
adj. (de natal) който се стреми да увеличи раждаемостта; politique nataliste политика на поощряване на раждаемостта. -
25 non-intervention
f. (de non et intervention) ненамеса; politique de non-intervention политика на ненамеса. Ќ Ant. intervention. -
26 occuper
v.tr. (lat. occupare) 1. заемам, запълвам; une activité qui occupe une bonne part de mon temps дейност, която запълва голяма част от времето ми; 2. обитавам, заемам, държа; occuper une pièce заемам, държа стая; 3. употребявам, използвам; occuper ses loisirs а jouer au bridge използвам свободното си време за игра на бридж; 4. давам работа, заангажирам, държа ( на работа), заемам; 5. занимавам; заангажирам; occuper qqn. de qqch. занимавам някого с нещо; 6. воен. окупирам, владея, държа; юр. occuper pour qqn. използва се за адвокат, който защитава интересите на клиента си; s'occuper 1. занимавам се, работя в областта на; s'occuper de politique занимавам се с политика; 2. грижа се; s'occuper de qqn. грижа се за някого; 3. занимавам се, използвам времето си; il s'occupe има си занимание, работа. Ќ t'occupe pas du chapeau de la gamine! occupe-toi de tes fesses (de ton cul); t'occupe! гледай си работата, не се меси в чужди работи. -
27 ordre
m. (lat. ordo, ordinis) 1. ред; mettre qqch. en ordre поставям в ред, подреждам; mettre de l'ordre поставям ред в нещо; ordre des mots словоред; 2. ред, редуване, следване; ordre alphabétique азбучен ред; 3. ред, дисциплина; rétablir l'ordre възстановявам реда; 4. заповед, нареждане, разпореждане; recevoir un ordre получавам заповед; а vos ordres, commandant! воен. слушам; 5. строй, ред; en ordre de bataille в боен ред; 6. орден (отличие); l'ordre de la Légion d'honneur орденът на Почетния легион; 7. вид, естество; choses de même ordre неща от еднакво естество; 8. професионално сдружение, корпорация, колегия; ordre des avocats адвокатска колегия; 9. съсловие, класа; les trois ordres ист. трите съсловия; 10. архит. стил; ordres grecs гръцки стилове (dorique, ionique, corinthien); ordres romains римски стилове (toscan, composite); 11. биол. разред; 12. орден (организация); ordre de chevalerie рицарски орден; 13. фин. джиросване; ordre d'achat нареждане за покупка; ordre de vente нареждане за продажба. Ќ dans le même ordre d'idées в същия ред от мисли; d'ordre général от общ характер; d'ordre économique, d'ordre politique от икономическо, от политическо естество; mot d'ordre лозунг; ordre judiciaire съдебен ред, начин; ordre du jour дневен ред; jusqu'а nouvel ordre до ново нареждане; être sous les ordres de qqn. подчинен съм на някого; vente par ordre de justice продажба по юридически път; а l'ordre du jour актуална тема, събитие; aux ordres de qqn. на разположението на; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата. -
28 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
29 paysage
m. (de pays) 1. пейзаж, изглед; 2. прен. ситуация, положение; paysage politique политическа ситуация. -
30 plein-emploi
m. (de plein et emploi) икон. използване на всички трудоспособни; politique de plein-emploi политика на използване на всички трудоспособни. -
31 politicaillerie
f. (de politique et suff. péj. -aillerie) разг. политиканство. -
32 politicien,
ne m., f. (de politique, par l'angl.) 1. политик; 2. adj. политически. -
33 politiquement
adv. (de politique) 1. политически; 2. дипломатично, тактично. -
34 racial,
e, aux adj. (de race) расов; politique racial,e расова политика; discrimination racial,e расова дискриминация. Ќ Hom. ratio. -
35 retentissement
m. (de retentir) 1. кънтене, ечене, отекване, звучене; 2. отзвук, отглас, резонанс; ces mesures auront un grand retentissement sur la situation politique тези мерки ще имат голям отзвук, влияние върху политическото положение; 3. прен. шум, внимание към нещо ( от страна на обществото). -
36 révision
f. (lat. revisio) 1. юр. ревизия, ревизиране; révision d'une doctrine politique ревизиране на политическа доктрина; 2. проверка; 3. основен преглед (на моторно средство); 4. корекция; коригиране; révision d'un texte корекция на текст; révision а la baisse коригиране към понижение (на обявени стойности и др.); 5. преговаряне на нещо научено. -
37 rigueur
f. (lat. rigor) 1. строгост, суровост; user de rigueur envers qqn. постъпвам строго, прилагам сурови мерки спрямо някого; la rigueur d'un châtiment суровостта на наказание; 2. суровост (на климат); 3. pl. ост., лит. непримиримост, неумолимост, жестокост; 4. точност, правилност, безпогрешност; rigueur dans l'exécution de qqch. точност, безпогрешност в изпълнението на нещо; 5. loc. adv. а la rigueur в краен случай; ост. с най-голяма точност. Ќ être de rigueur крайно съм необходим, наложителен; tenir rigueur а qqn. не прощавам на някого, изпитвам злоба; politique de rigueur рестриктивна политика на ограничаване на разходите; délai de rigueur окончателен срок, който не може да бъде продължен. Ќ Ant. douceur, indulgence; approximation, incertitude. -
38 situation
f. (de situer) 1. местоположение, разположение; situation d'une maison exposée au midi разположение на къща, която гледа на юг; 2. положение, стойка; situation assise в седнало положение; 3. прен. състояние, положение; ситуация, обстановка; situation politique политическо състояние; situation comique комично положение; 4. фин. финансово състояние (на предприятие, банка в даден момент). Ќ être en situation de (+ inf.) способен съм да, мога. -
39 social,
e, aux adj. (lat. socialis "sociable "relatif aux alliés", de socius "compagnon") 1. социален, обществен; assurances social,es социални осигуровки; sécurité social,e, service social, социални служби; politique social,e социална политика; 2. мод. светски; conventions social,es светски условности; 3. фирмен, дружествен; capital social, фирмен капитал; siège social, седалище на фирма, сдружение. -
40 société
f. (lat. societas "association", de socius "compagnon, associé, allié") 1. общество; société primitive първобитно общество; dans la société de qqn. в компанията, обкръжението на някого; rechercher la société des femmes обичам да общувам с жени; 2. дружество, сдружение, общност, общество; société commandite командитно дружество; société anonyme; société par actions акционерно дружество; société financière финансово, капиталово дружество; société en nom collectif събирателно дружество; société mixte смесено дружество; société sportive спортно дружество; contrat de société юр. обществен договор; société coopérative кооперативно дружество; société anonyme а responsibilité limitée (S.A.R.L.) дружество с ограничена отговорност (ООД); société d'assurance застрахователно дружество; société de crédit кредитно дружество; société d'investissement инвестиционно дружество; société а but non lucratif дружество с идеална цел; société civile гражданско сдружение (с идеална цел); société de capitaux капиталово дружество; société de bourse борсово дружество (което има монопола да извършва борсови сделки); 3. общество, група, организация; société politique политическа организация; société secrète тайна организация; 4. фирма, предприятие, компания; créer une société създавам фирма; gérant, directeur de société управител, директор на фирма; détenir des actions dans une société притежавам акции от дадено предприятие; société commerciale търговска фирма; société privée частна фирма; société affiliée дъщерна фирма. Ќ la haute société (la société) висшето общество; la société des Nations ост. Общество на народите.
См. также в других словарях:
politique — 1. (po li ti k ) adj. 1° Qui a rapport aux affaires publiques. • Il est certain, et les peuples s en convaincront de plus en plus, que le monde politique, aussi bien que le physique, se règle par poids, nombre et mesure, FONTEN. Montmort..… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
-politique — ⇒ POLITIQUE, élém. de compos. Adj. politique (v. politique1 A 2) fonctionnant comme élém. de compos. entrant dans la constr. d adj. A. [Le 1er élém. est un préf. ou un élém. formant] V. apolitique, impolitique et aussi : extra politique. Qui est… … Encyclopédie Universelle
politique — Politique. adj. de tout genre. Qui concerne le gouvernement d un Estat, d une Republique, Gouvernement politique. maxime politique. discours politique. reflexions politiques. ce qu il dit, ce qu il fait est fort politique. Politique se dit aussi… … Dictionnaire de l'Académie française
Politique I — Auteur François Mitterrand Genre Essai, Politique, Chronique Pays d origine France Éditeur … Wikipédia en Français
Politique II — Auteur François Mitterrand Genre Essai, Politique, Chronique Pays d origine France Éditeur … Wikipédia en Français
Politique — was a person who ruled without letting his or her personal feelings get in the way of what was better for their country. It was also a term used in the sixteenth and seventeenth centuries to describe moderates of both religious faiths (Huguenots… … Wikipedia
Politique 0 — Politique zéro La politique zéro est une manière de travailler principalement utilisée dans les entreprises du Japon. Elle est définie par les principes suivants: zéro papier zéro défaut zéro grève zéro stock zéro panne Tout cela ayant pour but d … Wikipédia en Français
politique — 1. politique [ pɔlitik ] adj. et n. m. • 1361; lat. politicus adj., du gr. politikos « de la cité (polis) » I ♦ Adj. A ♦ Relatif à la cité, au gouvernement de l État. 1 ♦ Vx Relatif à la société organisée. ⇒ civil(opposé à naturel), public(opposé … Encyclopédie Universelle
Politique — Pour les articles homonymes, voir Politique (homonymie). Politique Idées politiques Science politique Philosophie politique Sociologie politique Campagne politique Mode de désignation du chef d État et … Wikipédia en Français
Politique — ARISTOTE Bio express : Philosophe grec ( 384/ 322) «Tout État est évidemment une association ; et toute association ne se forme qu en vue de quelque bien, puisque les hommes, quels qu ils soient, ne font jamais rien qu en vue de… … Dictionnaire des citations politiques
POLITIQUE — s. f. L art de gouverner un État, et de diriger ses relations avec les autres États. Bonne politique. Mauvaise politique. Fausse politique. Fine, adroite politique. Dangereuse politique. Politique profonde. Politique tortueuse. Politique sage et… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
