-
1 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт. -
2 acromion
m. (gr. akrômion "pointe de l'épaule") анат. голям костен израстък, удължаващ края на плешката. -
3 agacer
v.tr. (probabl. lat. pop. °adaciare, rad. acier "pointe") 1. дразня, раздразвам; изтръпвам (за зъби); 2. досаждам, отегчавам. Ќ Ant. calmer. -
4 baie1
f. (bas lat. baia) малък залив. Ќ Ant. cap, pointe, promontoire. -
5 barbelé,
e adj. (de l'a. fr. barbel, dimin. de barbe "pointe") 1. зъбест, назъбен; 2. бодлив; fil de fer barbelé, бодлива тел; 3. m. pl. ограда от бодлива тел. -
6 boutade
f. (de bouter "pousser une pointe") 1. ост. прищявка, приумица, каприз; 2. остроумна забележка, шега. -
7 casque
m. (lat. pop. °quassicare "casser") 1. каска, шлем; casque de pompier пожарникарска каска; casque d'écoute слушалки за радиоприемане; 2. сешоар във форма на каска; 3. коси; 4. разг. глава; 5. твърд израстък на главата или човката на някои птици; 6. горна част на венчето на цвят ( при някои растения). Ќ avoir le casque боли ме глава; casque а pointe стара островърха германска каска; casque а mèche ост., разг. нощно боне; les Casques bleus сините каски ( военни сили на ООН). -
8 copeau
m. (lat. pop. °cuspellus, class. cuspis "pointe") 1. талаш; 2. треска, 3. стърготина; 4. стружка; copeau de métal метална стружка. -
9 cuspide
f. (lat. cuspis, idis "pointe") 1. бот. остър и продълговат връх на растение; бодил, трън; 2. анат. връх на кътник, който опира в срещуположния зъб. -
10 disputer
v. (lat. disputare) I. v.tr.ind. 1. ост. споря, препирам се; 2. карам се; disputer d'un (sur un) sujet avec qqn. карам се с някого по дадена тема; 3. съпернича на някого; II. v.tr. 1. състезавам се, боря се за, защищавам, оспорвам, браня; 2. разг. карам се на някого, хокам някого; se disputer карам се; оспорвам се, оспорваме си. Ќ disputer sur la pointe d'une aiguille препирам се за дребни работи. -
11 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
12 épi
m. (lat. spica "pointe") 1. клас (на житно растение); 2. кичур от щръкнали коси; 3. бент на река за направляване на течението Ј; 4. орнамент на покрива на сграда. Ќ voitures garées en épi автомобили паркирани полегато, а не успоредно на тротоара; épi d'une voie ferrée малки странични железопътни разклонения. -
13 époi
m. (du germ. °spit "pointe") горен рог на елен. -
14 épointer
v.tr. (de й- et pointe) 1. счупвам, притъпявам (връх на молив, на сечиво); 2. рядко остря. -
15 giron
m. (frq. °gêro "pièce d'étoffe en pointe") 1. скут, лоно; le giron de la mère майчиният скут; le giron de l'Eglise лоното на църквата; 2. архит. ширина на стълбищно стъпало; 3. част от дреха, покриваща тялото от кръста до коленете; 4. част от дреха, чийто край завършва с връх; 5. триъгълно поле, чийто връх достига средата на главното поле на герб. Ќ Hom. girond. -
16 grandir
v. (de grand) I. v.intr. 1. ставам голям, раста, пораствам; il a grandi de 5 centimètres той порастна с пет сантиметра; 2. прен. израствам; grandir en vertu ставам по-добродетелен; 3. прен. ставам велик, известен; son nom grandit името му става велико; grandir en renommée ставам известен, велик; 4. увеличавам се; l'obscurité grandit тъмнината се увеличава; II. v.tr. 1. увеличавам, уголемявам; le mocroscope grandit les objets микроскопът уголемява предметите; 2. прен. давам сила, величие, кураж; les vertus grandissent un homme добродетелите възвисяват човека; 3. прен. преувеличавам, правя да изглежда по-голям; il grandit les danger той преувеличава опасността; se grandir 1. увеличавам се, ставам по-голям; se grandir en se haussant sur la pointe des pieds ставам по-голям, като се вдигна на пръсти; 2. възвисявам се. Ќ Ant. atténuer, amoindrir, diminuer, rapetisser, décroître. -
17 minot1
m. (du bret. min "bec, pointe") стара френска марка за вместимост. -
18 piton
m. (d'un rad. roman pitt- "pointe") 1. винт с халка или със скоба; 2. геогр. заострен планински връх с много стръмни склонове. -
19 pointeau
m. (de pointe) 1. техн. център (сечиво); 2. игла-регулатор (на пръскачна машина и др.); 3. разг. контрольор, маркировач. -
20 pointer2
v. (de pointe) I. v.tr. 1. пробождам (с шпага); 2. остря, наточвам (острие); 3. наострям (уши); II. v.intr. 1. издигам се, излитам; 2. пониквам; 3. стърча, издигам се; 4. изправям се на задните си крака (за кон); 5. появявам се.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pointe — [ pwɛ̃t ] n. f. • 1150; bas lat. puncta; de pungere « poindre » I ♦ Extrémité pointue. A ♦ (Concret) 1 ♦ Extrémité allongée (d un objet qui se termine par un angle très aigu) servant à piquer, percer, tracer finement. Pointe d une aiguille, d un… … Encyclopédie Universelle
pointé — pointe [ pwɛ̃t ] n. f. • 1150; bas lat. puncta; de pungere « poindre » I ♦ Extrémité pointue. A ♦ (Concret) 1 ♦ Extrémité allongée (d un objet qui se termine par un angle très aigu) servant à piquer, percer, tracer finement. Pointe d une aiguille … Encyclopédie Universelle
pointe — Pointe. s. f. Bout piquant & aigu de quelque chose que ce soit. Pointe acerée. la pointe d une espine, d une areste. La pointe d une espée, d une aiguille, d un clou, &c. aiguiser, émousser la pointe d un couteau. la pointe d une lance, d une… … Dictionnaire de l'Académie française
pointé — pointé, ée (poin té, tée) part. passé de pointer. 1° Terme de blason. Se dit des fleurs dont les folioles et les épines sont d un autre émail que la fleur et ses boutons. 2° Terme de musique. Note pointée, note suivie d un point qui en… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pointe — Sf geistreicher Schlußeffekt erw. fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. pointe, eigentlich Spitze , dieses aus l. pūnctum n. Stich , dem substantivierten PPP. von l. pungere (pūnctum) stechen . Adjektiv: pointiert.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
pointe — also pointes [pwænt US pwa:nt] n [U] if ↑ballet dancers are on pointe, they are dancing on the ends of their toes with their feet in a vertical position … Dictionary of contemporary English
Pointe — Surtout porté dans la Nièvre et la Marne, le nom peut renvoyer aux divers sens de pointe (voir Lapointe), mais il est souvent attesté comme variante de Pointre, nom de famille aujourd hui disparu porté dans les mêmes régions. Sens probable :… … Noms de famille
Pointe — Pointe: Der Ausdruck für »überraschender ‹geistreicher› Schlusseffekt (z. B. eines Witzes)« wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. pointe entlehnt, das wörtlich »Spitze, Schärfe« bedeutet und auf vlat. puncta »Stich« zurückgeht. Dies ist das… … Das Herkunftswörterbuch
Pointe — (fr., spr. Poängt), 1) Spitze, Landspitze; 2) Stachel, Schärfe, bes. die des Witzes … Pierer's Universal-Lexikon
Pointe — (franz., spr. pŭängt ), Spitze; Vorgebirge; Bollwerksspitze (Pünte); witziger Einfall, Spitze eines Witzwortes etc … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Pointe — (frz., spr. pŏängt), Spitze, bes. eines Witzes etc … Kleines Konversations-Lexikon
