-
101 péter
v.intr. (lat. pedere) 1. вулг. изпускам газове, пърдя; 2. разг. пращя; пукам се; 3. експлоадирам; гръмвам; спуквам се, счупвам; 4. v.tr. счупвам, скъсвам нещо. Ќ la péter много съм гладен; il ne pètera plus умрял е. -
102 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
103 peur
f. (lat. pavor, -oris) 1. страх, боязън; avoir peur страхувам се; faire peur причинявам страх; уплашвам; 2. la peur, une peur de (+ subst., + inf.) грижа, страх от нещо; 3. loc. adv. de peur от страх; 4. loc. prép. de peur de (+ inf.) от страх да не би; 5. loc. conj. de peur que (+ subj.) от страх да не би. Ќ avoir plus de peur que de mal (en être quitte pour la peur) леко се отървах; laid а faire peur ужасно грозен; peur bleue голям страх. -
104 placer1
v.tr. (de place) 1. слагам, поставям, полагам; placer1 plus haut поставям нависоко; placer1 un objet слагам предмет някъде; 2. настанявам (на работа и др.); placer1 qqn. а table настанявам някого на масата; 3. влагам, инвестирам (пари, капитал); placer1 son argent а la caisse d'épargne влагам парите си в спестовна каса; 4. продавам; placer1 des aspirateurs продавам аспиратори; 5. разполагам (във времето); se placer1 1. намествам се, помествам се; 2. настанявам се (на работа, на служба). -
105 pliocène
adj. (gr. pleion "plus" et kainos "récent") геол. 1. плиоценов; 2. плиоцен. -
106 plupart
(la) f. (de plus et part) 1. по-голямата част; plupart d'entre nous по-голямата част измежду нас; 2. loc. adv. pour la plupart повечето. -
107 plutôt
adv. (de plus et tôt) 1. по-скоро, по-добре; 2. що-годе, донякъде. -
108 poil
m. (lat. pilus) 1. косъм (по тялото на човек, животно); 2. цвят на косъма; 3. косъм, влакно; poils de graine влакна от семена; 4. мъх, мъхнатост (на плат); 5. влакънце, власинка ( на растение). Ќ а poil разг. гол; se faire le poil разг. бръсна се; poil de carotte рижав човек; un brave а trois poils смел войник; au poil точно, прецизно; de bon (mauvais) poil в добро (лошо) настроение; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir du poil aux yeux енергичен, решителен съм; avoir qqn. sur le poil принуден съм да търпя някого; ne pas (plus) avoir un poil sur le caillou напълно съм плешив; carder le poil а qqn. бия някого; changer de poil променям външния си вид; donner (flanquer, ficher) un poil а qqn. мъмря, порицавам някого; tomber sur le poil de qqn. атакувам, нападам някого. -
109 poing
m. (lat. pugnus) юмрук, пестник. Ќ jouer des poings бия се; montrer (tendre) le poing заплашвам; pas plus gros que le poing много малък. -
110 possible
adj. (lat. imp. possibilis) 1. възможен; croire une chose possible вярвам, че нещо е възможно; 2. m. възможното; faire son possible правя възможното; 3. loc. adv. le moins possible възможно най-малко; le mieux possible, aussi bien que possible по възможност най-добре; le plus souvent possible, aussi souvent que possible по възможност най-често; au possible много, извънредно, крайно; pas possible невъзможно. Ќ Ant. impossible. -
111 pouvoir1
v. (lat. pop. °potere) I. v.tr. 1. мога, в състояние съм; n'en pouvoir1 rien не мога нищо; 2. имам разрешение, право да върша нещо; 3. имам власт, сила, влияние да направя нещо; II. v.intr. може би, възможно е; je puis avoir des illusions възможно е да си правя илюзии; il peut arriver que възможно е да се случи така, че; se pouvoir1 impers. възможно е; cela ne se peut pas това е невъзможно. Ќ n'en pouvoir1 plus на края на силите си съм; не мога повече. -
112 pressé,
e adj. (de presser) 1. изстискан, пресован; 2. спешен, неотложен, бърз; 3. прен. притиснат, нападнат; притеснен, измъчен. Ќ pressé, d'argent безпаричие; aller au plus pressé, бързам да извърша най-спешната задача. -
113 prolifique
adj. (du lat. proles) размножителен; който бързо се размножава; espèce plus, moins prolifique бързо, бавно размножаващ се вид. -
114 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
115 quel,
le adj.interr. et exclam. (lat. qualis) 1. кой, коя, кое; quel, le est cette fille кое е това момиче; quel, est le but de la vie каква е целта на живота; il vient d'on ne sait quel, pays той идва от неизвестно коя страна; de nous deux quel, est le plus beau от нас двамата кой е по-красив; 2. какъв, каква, какво; quel, crétin! какъв кретен; quel, le jolie maison каква красива къща, каква хубава къща; 3. колко; quel, le heure est-il? колко е часът? quel, âge avez-vous? на колко сте години? Ќ quel, (le) que soit какъвто и да е, каквото и да е; tel quel, без промяна; такъв, какъвто е. -
116 quelqu'un,
e pron. indéf. (de quelque et un) (pl. quelques-uns, quelques-unes) 1. някой, който и да е; quelqu'un, de ces garçons някое от тези момчета; comme si quelqu'un, jouait du piano сякаш някой свиреше на пиано; parler а quelqu'un, говоря на някого; 2. разг. важна личност; être quelqu'un, важна личност съм; se croire quelqu'un, смятам се за голяма работа; 3. quelques-uns, quelques-unes pl. неколцина, някои; quelques-unes des plaisanteries de mon père някои от шегите на баща ми; il ne faut plus réserver l'enseignement а quelques-uns не трябва да се пази образованието само за неколцина, само за някои; je passe auprès de quelques-uns pour un grand spécialiste пред някои минавам за голям специалист. Ќ Ant. personne. -
117 quiconque
pron. relat. et indéf. (de qui, qu'onques "qui... jamais", plus trad rapproché du lat. quicumque) 1. pron. relat. всеки който, който; quiconque n'a pas d'argent, ne peut pas voyager всеки, който няма пари, не може да пътува; 2. pron. indéf. който и да е, всеки, независимо кой; quiconque pourrait aller au bord de la mer всеки би могъл да иде на море. -
118 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
119 recauser
v.intr. (de re- et causer) отново преговарям, отново разговарям; nous en recauserons plus tard по-късно пак ще разговаряме за това. -
120 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser.
См. также в других словарях:
plus — plus … Deutsch Wörterbuch
plus — [ plys ] adv. • 980; mot lat. « une grande quantité » ♦ Mot servant de comparatif à beaucoup et entrant dans la formation des comparatifs de supériorité et dans celle du superlatif relatif de supériorité. I ♦ (Compar.; cf. aussi III) A ♦… … Encyclopédie Universelle
plus — PLUS. adv. de comparaison. Davantage. J ay plus d interest à cela qu un autre. Personne n y a plus d interest que luy. il est plus content qu un Roy. il travaille plus que personne. il est à qui plus luy donne. il va où il y a plus à gagner. qui… … Dictionnaire de l'Académie française
plus — Plus, Magis. Plus ou moins, Peu plus, peu moins, Plus minus. Je l aime plus que moy, Ante me illum diligo. Beaucoup plus, Multo magis. Plus que tous les autres, Singulariter, Praeter alios. Il a estudié plus que tous les autres és lettres… … Thresor de la langue françoyse
plus — [plus] prep. [L, more < IE * plēyos, compar. of * pelu , much < base * pel > FULL1] 1. added to [2 plus 2 equals 4] 2. increased by; in addition to [salary plus bonus] 3. Informal with the addition of [he returned wiser and plus $300] … English World dictionary
plus — /plus/, prep. 1. more by the addition of; increased by: ten plus two is twelve. 2. with the addition of; with: He had wealth plus fame. adj. 3. involving or noting addition. 4. positive: a plus quantity. 5. more (by a certain amount). 6. Elect.… … Universalium
Plus — Saltar a navegación, búsqueda «Plus» redirige aquí. Para otras acepciones, véase Plus (desambiguación). Plus es una banda argentina de rock pesado que comenzó a tocar en 1975 y debutó discográficamente en 1976 con No pisar el infinito . Contenido … Wikipedia Español
pluş — PLUŞ, pluşuri, s.n. Ţesătură de bumbac, de lână, de păr de capră etc. mai groasă decât catifeaua şi cu părul mai lung decât al acesteia, care se întrebuinţează mai ales în tapiţerie. ♦ (La pl.) Varietăţi de pluş. – Din germ. Plüsch, fr. p(e)luche … Dicționar Român
Plus — may refer to:* Plus sign, a mathematical sign * PLUS, a banking network * PLUS Markets, a small stock exchange in London, UK * North South Expressway, Malaysia ( ms. Projek Lebuhraya Utara Selatan) **PLUS Expressway Berhad, concessionaire of the… … Wikipedia
plus — is used primarily as the oral equivalent of the arithmetical sign + (Three plus four is seven). In the 20c it went from strength to strength as a quasi preposition with the meaning ‘with the addition of, and also’ (e.g. • A cup of Epp s cocoa and … Modern English usage
PLUS — (также известный как Visa PLUS) это межбанковская сеть, охватывающая дебетные, кредитные и предоплаченные карты VISA, а также банковские карты, выданные различными банками по всему миру. В настоящий момент, во всем мире существует более… … Википедия
