-
61 cordonnier,
ère m., f. (de cordoan, cordouan "de Cordoue", ville célèbre pour ses cuirs, avec infl. de cordon) 1. обущар; les cordonnier,s sont le plus mal chaussés погов. обущарят ходи със скъсани обувки; 2. ост. производител и търговец на обувки. -
62 danser
v. (frq. °dintjan) I. v.intr. танцувам, играя; подскачам, скачам; II. v.tr. изпълнявам танц; танцувам; danser une valse танцувам валс; se danser танцувам се; le menuet ne se danse plus менуетът не се танцува вече. Ќ faire danser la caisse разг. крада от касата; faire danser l'anse du panier разг. крада от господаря при покупки; faire danser les écus разг. пръскам много пари; ne pas savoir sur quel pied danser разг. загубвам си ума. -
63 debout
adv. (de de- et bout) 1. прав, право, изправено (на краката си); 2. на крака, станал; 3. в добро състояние съм (за хора, сгради и др.); 4. interj. debout! ставай! стани! станете! Ќ le vent debout мор. вятър, противен на посоката на плаване; mettre debout организирам, ръководя добре; mourir debout умирам в пълна активност; tenir debout имам стойност, струвам си (за художествено произведение); устоявам на умората; ne pas (plus) tenir debout изморен, изтощен съм; задрямвам, заспивам; ça ne tient pas debout абсурдно е; debout les morts! ставайте, мързеливци (поспаланковци)! être debout разг. на крака съм, готов съм за отбрана. Ќ Ant. couché, assis, malade; détruit. -
64 déluré,
e adj. (forme dial. de déleurré "qui ne se laisse plus prendre au leurre") отворен, хитър, жив, бодър. Ќ Ant. emporté, endormi, niais. -
65 désormais
adv. (de dés- or "maintenant" et mais "plus") отсега нататък, занапред, тепърва. -
66 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
67 diligent,
e adj. (lat. diligens) 1. ост. грижлив, внимателен, прилежен, старателен, ревностен; 2. бърз; partie la plus diligent,e юр. страна, която първа възбужда съдебно следствие. Ќ Ant. lent, négligent, paresseux. -
68 douceur
f. (bas lat. dulcor) 1. сладост (на плод и др.); 2. pl. сладкиши; 3. прен. нежност, любезност; доброта, кротост; снизходителност; 4. loc. adv. en douceur внимателно, полека; спокойно. Ќ douceur plus fait que violence погов. благата дума железни врати отваря. Ќ Ant. âcreté, brutalité; rudesse. -
69 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
70 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
71 elle
pron. (lat. illa) (pl. elles) употребява се: I. несамостоятелно с лични глаголи: тя; elle rit тя се смее; II. самостоятелно: тя; 1. с лични глаголи: comment s'appelle-t-elle как се казва тя; 2. с преходни глаголи; нея, я; elle on l'a vu hier видяха я вчера; 3. в глаголни предложни конструкции: нея; parler avec elle говоря с нея; 4. в конструкция със съюзи: тя, нея; son frère et elle брат Ј и тя; il est plus grand qu'elle той е по-голям от нея. -
72 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
73 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
74 expression
f. (lat. expressio, de exprimere) 1. израз; la loi est l'expression de la volonté générale законът е израз на всеобщата воля; 2. изражение; l'expression du visage изражението на лицето; 3. израз, изразяване; expressions populaires, argofiques народни, жаргонни изрази; 4. изразителност; живост, изразност; 5. начин на изразяване; 6. мат. израз; expression rationnelle рационален израз; 7. техн. изцеждам. Ќ au-delà de toute expression неизразим; réduire а sa plus simple expression мат. привеждам до най-опростен вид. -
75 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
76 fortiori
(a) loc. adv. (lat. scolast. "par une raison plus forte") толкова повече. -
77 gindre
m. (lat. junior "plus jeune") хлебарски работник, който меси хляб. Ќ Hom. geindre. -
78 guère
adv. (frq. °waigaro "beaucoup") 1. не много, никак; в съчет. ne... guère; vous n'êtes guère raisonnable никак не сте разумен; vous ne l'avez guère bien reçu не го приехте никак добре; il ne va guère mieux той не е много по-добре; cette robe ne lui va guère тази рокля никак не Ј отива; 2. почти никога, не много често; vous ne venez guère nous voir вие не идвате почти никога да ни видите; mot qui n'est plus guère empoyé дума, която вече съвсем не се използва; 3. само, едва, почти; il n'y a guère que deux heures qu'elle est partie тя тръгна едва преди два часа; 4. ост. много. Ќ Ant. beaucoup, três. Ќ Hom. guerre. -
79 infime
adj. (lat. infimus "le plus bas") 1. ост. най-нисък, най-последен; 2. най-малък, най-дребен, най-незначителен, нищожен; quantité infime нищожно количество. Ќ Ant. éminent, suprême; capital, immense. -
80 infra
adv. (mot lat. "au-dessous, plus bas") (в текст) по-долу, след това, по-нататък. Ќ Ant. supra.
Страницы
См. также в других словарях:
plus — /plus/, prep. 1. more by the addition of; increased by: ten plus two is twelve. 2. with the addition of; with: He had wealth plus fame. adj. 3. involving or noting addition. 4. positive: a plus quantity. 5. more (by a certain amount). 6. Elect.… … Universalium
Plus — Saltar a navegación, búsqueda «Plus» redirige aquí. Para otras acepciones, véase Plus (desambiguación). Plus es una banda argentina de rock pesado que comenzó a tocar en 1975 y debutó discográficamente en 1976 con No pisar el infinito . Contenido … Wikipedia Español
Plus — may refer to:* Plus sign, a mathematical sign * PLUS, a banking network * PLUS Markets, a small stock exchange in London, UK * North South Expressway, Malaysia ( ms. Projek Lebuhraya Utara Selatan) **PLUS Expressway Berhad, concessionaire of the… … Wikipedia
PLUS — (также известный как Visa PLUS) это межбанковская сеть, охватывающая дебетные, кредитные и предоплаченные карты VISA, а также банковские карты, выданные различными банками по всему миру. В настоящий момент, во всем мире существует более… … Википедия
PLUS FC — Voller Name PLUS Football Club Ort Kuala Lumpur Gegründet … Deutsch Wikipedia
Plus — steht für: Pluszeichen, das grafische Symbol „+“ das Symbol für die Addition das Symbol von Zahlen größer Null, siehe positive und negative Zahlen positive physikalische Messwerte, siehe Nullpunkt die internationale Verkehrsausscheidungsziffer… … Deutsch Wikipedia
Plus TV — Saltar a navegación, búsqueda Plus TV Eslogan Es más Tipo Canal de cable Programación Variada Operado por Media Networks País … Wikipedia Español
Plus 8 — (also spelled as Plus8, without the space) is a Canadian techno record label, based in Windsor, Ontario and founded in 1990 by DJs Richie Hawtin and John Acquaviva. Initial releases were by the pair themselves and their friends using aliases such … Wikipedia
Plus — Plus, a. [L., more; akin to Gr. ?, ?, and E. full. See {Full}, a., and cf. {Pi[ u]}, {Pleonasm}.] [1913 Webster] 1. (Math.) More, required to be added; positive, as distinguished from negative; opposed to {minus}. [1913 Webster] 2. Hence, in a… … The Collaborative International Dictionary of English
Plus D — Saltar a navegación, búsqueda El Plus D o +D fue una interfaz de disquete e impresora de puerto paralelo para el ordenador doméstico Sinclair ZX Spectrum 16, 48, 128 y +2 (el de carcasa gris). Se desarrolló como sucesor del DISCiPLE, primer… … Wikipedia Español
Plus (EP) — Plus Live album (EP) by Matt Nathanson Released October 14, 2003 … Wikipedia
