-
1 père
m. (lat. pater, -tris) 1. баща; père de famille глава на семейство; en bon père de famille умно, разумно; 2. отец (за духовник); père spirituel изповедник; les pères de l'Eglise светите отци; père abbé управник на манастирска обител; 3. бай, чичо, дядо; 4. прен. баща, основател, създател; предшественик; 5. loc. adv. de père en fils от баща на син ( от поколение на поколение). Ќ père Noël Дядо Мраз (Дядо Коледа); tel père, tel fils какъвто бащата, такъв и синът; le père aux écus много богат човек; contenter tout le monde et son père доставям удоволствие на всички; ton père n'est pas vitrier не си прозрачен ( когато някой пречи на друг да вижда). -
2 arrière-grand-père
m. (de arrière et grand-père) (pl. arrière-grands-pères) прадядо. -
3 grand-père
m. (de grand et père) (pl. grands-pères) 1. дядо; 2. разг. старец, стар човек. -
4 saint-père
m. (de saint et père) светият отец, папата. -
5 beau-père
m. (de beau, t. d'affection et frère) (pl. beaux-pères) 1. втори баща, пастрок; 2. тъст; 3. свекър. -
6 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
7 apprendre
v.tr. (lat. pop. °apprendere) 1. уча, научавам, изучавам; 2. преподавам, обучавам; 3. съобщавам; 4. откривам, научавам; il l'a appris de son père той разбра от баща си, че; 5. apprendre а (+ inf.) научавам се да, приучавам се, свиквам с; 6. ост. възпитавам; un jeune homme bien appris млад възпитан човек; s'apprendre уча се, научавам се, изучавам се; съобщавам се. Ќ Ant. désapprendre, oublier, ignorer, taire. -
8 assassiner
v.tr. (it. assassinare) 1. убивам, умъртвявам; 2. прен., разг. изнудвам ( за пари). Ќ avoir assassiné (être capable d'assassiner) père et mère напълно безскрупулен съм. -
9 avare
adj. (lat. avarus, de avere "désirer vivement") 1. скъпернически, сребролюбив; 2. m., f. скъперник, сребролюбец; 3. une terre avare безплодна, суха почва. Ќ а père avare fils prodigue погов. на баща скъперник, син прахосник. Ќ Ant. prodigue, dépensier, dissipateur. -
10 bourrache
f. (lat. médiév. borrago "bourrue", ou ar. abu rach "père de la sueur") бот. пореч, Borago officinalis. -
11 cabrer
v. (du rad. lat. capra "chèvre", par le provenç.) I. v.tr. 1. воен. изправям дулото на оръжие за стрелба; 2. ав. изправям предницата на самолет при излитане; 3. изправям на задните крака (за животно); 4. подтиквам някого към съпротива; cabrer le fils contre son père настройвам син срещу баща; II. v. pron. 1. изправям се на задните си крака (за кон); 2. прен. разбунтувам се срещу някого, настръхвам. -
12 camélia
m. (lat. bot. camellia (Linné) en l'honneur du père Cammelli) камелия ( цвете), Camellia. -
13 céleste
adj. (lat. cælestis, de cælum "ciel") 1. небесен; corps célestes небесни тела; voûte céleste небосвод; 2. божествен; beauté céleste божествена красота. Ќ bleu céleste небесносин цвят, небесносиньо; mécanique céleste небесна механика; demeure céleste райски селения; le Père céleste Господ; manne céleste манна небесна; Le Celeste Empire Небесната империя ( Китай). Ќ Ant. terrestre; humain. -
14 clémentine
f. (du nom du père Clément) бот. сорт мандарина. -
15 compère
m. (lat. ecclés. compater "père avec") 1. ост. кръстник, кум; 2. прен., ост. приятел; 3. нар. байно; 4. съучастник в измама. Ќ bon compère веселяк; compère le loup Кумчо Вълчо; rusé compère хитрец. -
16 considération
f. (lat. consideratio) 1. обмисляне, обсъждане, разглеждане; agir après considération действам след обмисляне; 2. предпазливост; agir avec considération действам предпазливо; 3. съображение, основание, повод, причина; considérations générales общи съображения; 4. уважение, почитание, почит; prendre en considération уважавам; par considération pour votre père от уважение към баща ви; 5. важност, именитост, homme de grande considération именит човек; 6. loc.adv. en considération de предвид на; par considération pour имайки предви, че. Ќ Ant. déconsidération, dédain, ignorance, mépris. -
17 craché
adj. inv. (de cracher) в съчет. tout craché който си прилича много; c'est son père tout craché прилича много на баща си. -
18 cracher
v. (lat. pop. °craccare, du rad. onomat. krakk-) I. v.tr. 1. храча; cracher un noyau изплювам костилка; cracher de la salive храча слюнка; 2. прен. пръскам, бълвам; cracher des injures бълвам ругатни; 3. изхвърлям (лава, пламъци); II. v.intr. 1. драскам (за писец); 2. храча, плюя; cracher par terre храча по земята; 3. cracher sur qqch. прен., разг. изпитвам силна ненавист към нещо; cracher sur qqn. оплювам някого; 4. разг. плащам; faire cracher qqn. карам някого да плати; 5. пращя (за високоговорител, стара плоча). Ќ cet enfant est son père tout craché разг. това дете напълно прилича на баща си; être le portrait craché de qqn. разг. приличам напълно на някого; cracher le morceau признавам си, изплювам камъчето. -
19 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
20 cruel,
le adj. (lat. crudelis, de crudus, au fig. "qui aime le sang") жесток, свиреп, суров, ужасен, немилостив; père cruel, суров баща; sort cruel, жестока съдба; perte cruel,le жестока загуба. Ќ Ant. doux, clément, humain, bienveillant, bon, indulgent.
См. также в других словарях:
père — père … Dictionnaire des rimes
père — [ pɛr ] n. m. • XIIe; pedre fin XIe; paire v. 980; lat. pater, tris 1 ♦ Homme qui a engendré, qui a donné naissance à un ou plusieurs enfants. Devenir, être père. Être (le) père de deux enfants. « Allons donc, et que les Cieux prospères Nous… … Encyclopédie Universelle
pere — PERE. s. m. Celuy qui a un ou plusieurs enfants. Tendresse de pere. amour de pere. ce sont de veritables entrailles de pere. ce pere là est heureux dans ses enfants. vous estes fils d un pere qui m aimoit fort. imaginez vous quelle douleur pour… … Dictionnaire de l'Académie française
Pêre — Père Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pour les articles homophones, voir Pair et Paire … Wikipédia en Français
Pere — Pere … Deutsch Wikipedia
Père — (französ. f. Vater) steht für Le Père, Familienname Lepère, Familienname Saint Père, Ortsname Siehe auch Pere Père Anselme (Pierre de Guibours, Père Anselme de la Vierge Marie; 1625–1694), französischer Historiker, Genealoge und Heraldiker Père… … Deutsch Wikipedia
Péré — Saltar a navegación, búsqueda Péré País … Wikipedia Español
Pere 2b — (Кальви,Франция) Категория отеля: 2 звездочный отель Адрес: Route de Pietra Maggiore, 20260 … Каталог отелей
Péré — may refer to the following places in France:*Péré, Charente Maritime, a commune in the Charente Maritime department *Péré, Hautes Pyrénées, a commune in the Hautes Pyrénées department … Wikipedia
Pere — Pere, n. A peer. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Père — [pɛ:r] <aus fr. père »Vater«, dies aus lat. pater, vgl. ↑Pater> franz. Anrede für kath. Ordensgeistliche … Das große Fremdwörterbuch
