-
1 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
2 bienfait
m. (p.p. de l'a. fr. bienfaire) 1. ост., лит. благодеяние, добро, добрина, услуга; 2. полза, облага; les bienfaits de la civilisation облагите на цивилизацията. Ќ un bienfait n'est jamais perdu погов. доброто винаги се възнаграждава. Ќ Ant. méfait, préjudice. -
3 comble1
m. (du lat. cumulus "amoncellement") 1. било на покрив; 2. скелет на покрив; 3. излишъкът над мярка; 4. прен. най-висока точка, степен; le comble1 de la connerie върхът на простотията; 5. пространство, в което се поместват таванските помещения. Ќ c'est le comble1 това е върхът на всичко (в лош смисъл); comble1 perdu част под покрив, която не може да се използва за жилище; de fond en comble1 от горе до долу; изцяло. Ќ Ant. minimum; bas, base, cave, fondation. -
4 cotiser
v.intr. (de cote) разпределям, разхвърлям разноски за общи разходи; плащам членски внос; cotiser а un club плащам членски внос в клуб; cotiser а fonds perdu внасям пожизнено определена сума; se cotiser разпределяме си разноските; заплащам своя дял от общи разноски; определям членския си внос. -
5 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
6 emballage
m. (de emballer) 1. опаковане; 2. опаковка, амбалаж; emballage perdu еднократна опаковка. Ќ Ant. déballage. -
7 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
8 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
9 flûte1
f. (provenç. Flaüto, d'o. i.) 1. флейта; la flûte1 enchantée вълшебната флейта; 2. тясна висока чаша (за шампанско); 3. дълъг хляб, франзела; 4. pl. разг. тънки, дълги крака, кокили; 5. като межд. flûte1 alors, j'ai perdu mon stylo! по дяволите, загубих си химикалката. Ќ flûte1 а l'oignon пищялка; jouer des flûte1s арго тичам; бягам; la flûte1 de Pan пан-флейта. -
10 fonds
m. (de l'a. fr. fonz, fons) 1. собственост (недвижима); fonds de terre имение; 2. капитал, фонд; fonds de roulement оборотен капитал; 3. pl. пари, ценности, ресурси; fonds publics държавни облигации; а fonds perdu пари, вложени за пожизнена рента; être en fonds притежавам ценности, пари; 4. активи на предприятие; fonds de commerce търговски активи; 5. запас, фонд; fonds de logement жилищен фонд; fonds de l'alignement фин. фонд за стабилизация; fonds monétaire international (abrév. F.M.I.) Международен валутен фонд; fonds de roulement, d'amortissement оборотен фонд, за възстановяване; 6. прен. запас (от знания, от добри и лоши качества и под.); 7. fonds de commerce предприятие, фирма. -
11 prêt1
m. (de prêter) 1. заемане; даване в заем; 2. заем; prêt1 а intérêt заем с лихва; prêt1 а court, а long terme краткосрочен, дългосрочен заем; prêt1 а la consommation потребителски заем; prêt1 sur nantissement заем срещу залог; prêt1 а fonds perdu заем без гаранция; 3. аванс (от заплатата на работник); 4. обезщетение на войник, подофицер. -
12 rattraper
v.tr. (de re- et attraper) 1. отново хващам, залавям; 2. застигам, догонвам; 3. наваксвам; rattraper le temps perdu наваксвам изгубеното време; 4. разг. осмивам, поставям в неудобно положение; 5. поправям допусната грешка или непредпазливост; 6. успявам да направя нещо успешно (след неуспешен опит); rattraper une mayonnaise успявам този път да направя майонеза; se rattraper 1. хващам се за нещо; 2. наваксвам си; 3. спечелвам отново изгубени пари. -
13 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
14 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
15 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
perdu — perdu, ue [ pɛrdy ] adj. • XIVe « damné »; de perdre I ♦ Qui a été perdu (⇒ perdre, I ). 1 ♦ Dont on n a plus la possession, la disposition, la jouissance. Argent perdu au jeu. « Le Paradis perdu », poème de Milton. Tout est perdu : il n y a plus … Encyclopédie Universelle
perdu — perdu, ue (pèr du, due) part. passé de perdre. 1° Dont on a été privé. • Ma foi ! sans moi, l argent était perdu pour lui, MOL. l Ét. I, 8. • Vous n avez qu à faire afficher, madame : Amant perdu, trente pistoles à gagner, DANCOURT la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
perdu — Perdu, [perd]ue. part. Il a les significations de son verbe. On dit prov. qu Un bienfait n est jamais perdu, pour dire, qu Un bienfait a tost ou tard sa recompense de quelque part que ce soit. On dit aussi prov. De tout ce qui survient d agreable … Dictionnaire de l'Académie française
perdu — or perdue [pər do͞o′, pərdyo͞o′] adj. [Fr perdu, masc., perdue, fem., pp. of perdre, to lose < L perdere: see PERDITION] out of sight; in hiding; concealed, as in military ambush n. [< PERDU the adj.; also contr. of Fr sentinelle perdue,… … English World dictionary
Perdu — Per*du (p[ e]r*d[=u] or p[ e]r d[ u]), n. [See {Perdu}, a.] 1. One placed on watch, or in ambush. [1913 Webster] 2. A soldier sent on a forlorn hope. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Perdu — Per*du , Perdue Per*due (p[ e]r*d[=u] or p[ e]r d[ u]), a. [F. perdu, f. perdue, lost, p. p. of perdre to lose, L. perdere. See {Perdition}.] 1. Lost to view; in concealment or ambush; close. [1913 Webster] He should lie perdue who is to walk the … The Collaborative International Dictionary of English
Perdu [1] — Perdu (fr., spr. Perdüh), verloren … Pierer's Universal-Lexikon
Perdu [2] — Perdu, Berg, so v.w. Montperdu … Pierer's Universal-Lexikon
Perdu — (franz., spr. dǖ, ital. perduto), verloren … Meyers Großes Konversations-Lexikon
perdu — index hidden, recondite Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
perdu — reperdu éperdu … Dictionnaire des rimes
