Перевод: с французского на болгарский

с болгарского на французский

pendant

  • 1 cependant

    adv. (tout ce pendant; de pendant) 1. ост. през това време, в това време, в този момент; 2. conj. въпреки това, при все това, все пак, но, ала, обаче. Ќ cependant que докато. Ќ Ant. car.

    Dictionnaire français-bulgare > cependant

  • 2 pendant3

    prép. (sur le modèle du lat. jur. pendens: le siège pendant, le temps pendant) 1. през, през време на; 2. в продължение на; 3. loc. conj. pendant3 que докато.

    Dictionnaire français-bulgare > pendant3

  • 3 aéro

    m. (abrév. de aéroplane pendant la guerre de 1914 - 1918) ост. аероплан, самолет ( съкратено).

    Dictionnaire français-bulgare > aéro

  • 4 an

    m. (lat. annus) година; l'an dernier, prochain миналата, следващата година; tout les ans всяка година; par an на година, годишно; dans un an след една година. Ќ le jour de l'an, le Nouvel an Нова година; pendant sept cent ans много дълго време; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante не се интересувам от нещо, не ме засяга.

    Dictionnaire français-bulgare > an

  • 5 battre

    v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов.

    Dictionnaire français-bulgare > battre

  • 6 bérézina

    f. (de la déroute de la Bérézina, pendant la campagne de Russie) разг., в съчет. c'est la bérézina това е пълна катастрофа, пълен неуспех.

    Dictionnaire français-bulgare > bérézina

  • 7 journée

    f. (de jour) 1. ден; pendant, dans la journée през деня; dans le courant de la journée през деня; belle journée хубав ден; journée de travail работен ден; 2. работен ден; instaurer la journée de huit heures въвеждам осемчасов работен ден; femme de journée прислужница, която работи през деня; 3. надница; 4. преход, един ден път.

    Dictionnaire français-bulgare > journée

  • 8 penser1

    v. (bas lat. pensare) I. v.intr. 1. мисля, размишлявам; 2. обмислям; 3. разсъждавам; la faculté de penser1 способност за разсъждение; 4. представям си; II. v.tr. 1. мисля, имам наум; 2. смятам, считам, възнамерявам; замислям. Ќ pendant que j'y pense докато не съм забравил; penser1 а мисля за, мечтая за; sans penser1 а mal невинно; sans y penser1 спонтанно, без предварителен замисъл; penser1 que считам, че; penser (+ inf.) имам намерение да, смятам да направя нещо. Ќ Ant. oublier, désintéresser (se).

    Dictionnaire français-bulgare > penser1

  • 9 ramdam

    m. (de ramadan (а cause de la vie nocturne bruyante pendant le ramadan)) разг. врява, голям шум.

    Dictionnaire français-bulgare > ramdam

  • 10 route

    f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа).

    Dictionnaire français-bulgare > route

  • 11 tenir

    v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.

    Dictionnaire français-bulgare > tenir

См. также в других словарях:

  • Pendant — Pendant …   Deutsch Wörterbuch

  • pendant — pendant, ante 1. (pan dan, dan t ) adj. 1°   Qui pend. •   Là, s il est quelque lieu sans route et sans chemins, Un rocher, quelque mont pendant en précipices, LA FONT. Fabl. XII, 4. •   Mais que font là tes bras pendants à ton côté ?, RAC. Plaid …   Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré

  • Pendant — Sn passendes Gegenstück per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. pendant m., einem substantivierten Gerundium von frz. pendre herabhängen , aus gallo rom. pendere, aus l. pendēre, einem Intensivum zu l.… …   Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache

  • Pendant — Pend ant, n. [F., orig. p. pr. of pendre to hang, L. pendere. Cf. {Pendent}, {Pansy}, {Pensive}, {Poise}, {Ponder}.] 1. Something which hangs or depends; something suspended; a hanging appendage, especially one of an ornamental character; as to a …   The Collaborative International Dictionary of English

  • pendant — pendánt s. n., pl. pendánte Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic  PENDÁNT s.n. v. pandant. Trimis de LauraGellner, 13.09.2007. Sursa: DN …   Dicționar Român

  • pendant — (n.) c.1400, loose, hanging part of anything, from Anglo Fr. pendaunt hanging (c.1300), from O.Fr. pendant (13c.), noun use of prp. of pendre to hang, from L. pendere to hang, from PIE root * (s)pen(d) to pull, stretch (see SPAN (Cf. span) (v.)) …   Etymology dictionary

  • Pendant — Pendant: Das Fremdwort für »Gegen , Seitenstück; Ergänzung« wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. pendant entlehnt. Dies ist das substantivierte Part. Präs. zu frz. pendre (< lat. pendere) »hängen« (vgl. ↑ Pendel) und bedeutet demnach… …   Das Herkunftswörterbuch

  • pendant — pendant, pendent, pennant The noun pendant means ‘a hanging jewel or ornament’ or in nautical use ‘a short rope hanging from the head of a mast’; the adjective pendent means ‘hanging or overhanging’ and has a few technical uses. A pennant is a… …   Modern English usage

  • pendant — {{/stl 13}}{{stl 7}}[wym. ppendantdpendant – akcent na ostatniej sylabie] {{/stl 7}}{{stl 8}}rz. n ndm {{/stl 8}}{{stl 7}} odpowiednik, symetryczne uzupełnienie czegoś, tworzący wraz z innymi rzeczami, pojęciami itp. harmonijną całość : {{/stl… …   Langenscheidt Polski wyjaśnień

  • pendant — [pen′dənt] n. [ME pendaunt < OFr pendant, prp. of pendre < L pendere, to hang < IE base * (s)pen(d) , to pull, stretch > SPIN] 1. a hanging ornamental object, as one suspended from an earring or a necklace 2. the stem and ring of a… …   English World dictionary

  • pendant — фр. (пандан) в дополнение к чему либо. Толковый словарь иностранных слов Л. П. Крысина. М: Русский язык, 1998 …   Словарь иностранных слов русского языка

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»