-
1 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
2 par-dessous
loc.adv. вж. dessous, par. -
3 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
4 fenêtre
f. (lat. fenestra) 1. прозорец; la fenêtre donne, a vue sur le parc прозорецът е с изглед към парка; retenir un coin côté fenêtre запазвам си място до прозореца (във влак и др.); regarder par la fenêtre гледам през прозореца; fenêtre dormante прозорец, който не се отваря; fenêtre par pante наклонен прозорец; fenêtre gisante прозорец, чиято ширина е много по-голяма от височината; fenêtre а la guillotine прозорец, който се спуска; 2. празно поле за попълване (на документи и др.). Ќ entrer par la fenêtre постигам целта си въпреки пречките, които някой ми създава; jeter son argent par la fenêtre прахосвам си парите. -
5 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
6 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
7 là
adv. (lat. illac "là") 1. там, тук; налице; qui est là? кой е там? il est là той е тук; 2. loc. adv. de là оттук; ça et là тук-там; par là оттам, от това място; par-ci, par-là оттук оттам; насам натам; 3. interj. là! така! точно така! -
8 transport
m. (de transporter) 1. пренос, пренасяне, превозване; transport d'un blessé sur un brancard пренасяне на ранен върху носилка; transport du courant électrique пренос на електрически ток; transport des voyageurs превозване на пътници; 2. транспорт, превоз, превозно средство; transport par voie d'eau воден транспорт; transport par air (aérien) въздушен транспорт; transport par terre сухоземен транспорт; 3. юр. прехвърляне, предаване права; 4. прен. възторг, силно чувство; 5. мед. transport au cerveau гръбначно възпаление; 6. pl. транспортни средства; 7. ост., лит. израз на страст. -
9 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
10 analogie
f. (lat. analogia) 1. аналогия, сходство, еднаквост, подобие; par analogie по аналогия; raisonnement par analogie аналогично съждение; 2. мат. пропорционалност. Ќ Ant. opposition; différence.. -
11 anticipation
f. (lat. anticipatio) 1. антиципация, предварителност; 2. loc. adv. par anticipation предварително, по-рано, преди срока; paiement par anticipation предварително изплащане (на сума); 3. предвиждане; littérature d'anticipation фантастична литература (на базата на предвижданията за бъдещето на земята); 4. икон. предвиждане, хипотеза ( за развитието на икономиката). -
12 cahin-caha
loc. adv. (lat. qua-hinc, qua-hac "par-ci, par-là") ост., разг. криво-ляво; полека. Ќ Ant. aisément, lestement. -
13 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
14 chiffrer
v. (de chiffre) I. v.intr. ост. пресмятам, изчислявам; II. v.tr. 1. номерирам; 2. пиша с шифър, шифровам; 3. изчислявам в цифри; 4. муз. записвам акорди с цифри; 5. поставям цифра на предмет; se chiffrer смятам се, пресмятам се, изчислявам се; se chiffrer par millions възлизам на милиони; la dépense se chiffre а plusieurs millions de francs разходът възлиза на няколко милиона франка. Ќ ça finit par chiffrer това стана прекалено скъпо. Ќ Ant. déchiffrer. -
15 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
16 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
17 consentement
m. (de consentir) съгласяване, съгласие; consentement par écrit писмено съгласие; par consentement mutuel по взаимно съгласие; donner son consentement давам съгласието си. Ќ Ant. refus, opposition, désaccord. -
18 considération
f. (lat. consideratio) 1. обмисляне, обсъждане, разглеждане; agir après considération действам след обмисляне; 2. предпазливост; agir avec considération действам предпазливо; 3. съображение, основание, повод, причина; considérations générales общи съображения; 4. уважение, почитание, почит; prendre en considération уважавам; par considération pour votre père от уважение към баща ви; 5. важност, именитост, homme de grande considération именит човек; 6. loc.adv. en considération de предвид на; par considération pour имайки предви, че. Ќ Ant. déconsidération, dédain, ignorance, mépris. -
19 devers
prép. (de de et vers) ост. 1. към; 2. loc. adv. par devers пред, в присъствие на. Ќ avoir par devers soi имам под ръка. -
20 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder.
См. также в других словарях:
Par — Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Pär — ist als Variante von Per bzw. Peer ein skandinavischer, insbesondere schwedischer männlicher Vorname[1], abgeleitet vom griechischen Namen Petros (lateinisch Petrus). Weiteres zu Herkunft und Bedeutung des Namens siehe hier. Bekannte Namensträger … Deutsch Wikipedia
Par — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Par — steht für: Panzerabwehrrohr, siehe Panzerfaust Parabolic Aluminium Reflector, siehe PAR Scheinwerfer, ein Scheinwerfer in der Veranstaltungstechnik PAR1, PAR2, ein Dateiformat für Checksummen Peak to Average Ratio, das Verhältnis zwischen… … Deutsch Wikipedia
PAR — steht für: Panzerabwehrrohr, siehe Panzerfaust Parabolic Aluminium Reflector, siehe PAR Scheinwerfer, ein Scheinwerfer in der Veranstaltungstechnik PAR1, PAR2, ein Dateiformat für Checksummen Partido Aragonés, eine spanische Regionalpartei… … Deutsch Wikipedia
Par — Par, prep. [F., fr. L. per. See {Per}.] By; with; used frequently in Early English in phrases taken from the French, being sometimes written as a part of the word which it governs; as, par amour, or paramour; par cas, or parcase; par fay, or… … The Collaborative International Dictionary of English
Par — Par, n. (Zo[ o]l.) See {Parr}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Par'a — Pa*r[ a] , n. 1. The southern arm of the Amazon in Brazil; also, a seaport on this arm. [Webster 1913 Suppl.] 2. Short for {Par[ a] rubber}. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
PAR — Préposition de lieu qui sert à marquer le mouvement et le passage. Il a passé par Paris, par Bordeaux. Il court par monts et par vaux. Voyager par eau, par mer, par terre. Aller par le monde. Il est toujours par les chemins, par voies et par… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Par — Contents 1 In golf 2 In television, video and on stage 3 In computing … Wikipedia
PAR-30 — Ein PAR Scheinwerfer (Parabolic Aluminized Reflector) ist ein in der Veranstaltungstechnik häufig eingesetzter Scheinwerfer. PAR 30 Scheinwerfer mit vorgesetzter Frostfolie und Bodenstativ Es wird zwischen der ursprünglichen langen Form… … Deutsch Wikipedia
