-
1 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
2 cure-oreille
m. (de curer et oreille) (pl. cure-oreilles) пръчица за почистване на ушите. -
3 perce-oreille
m. (de percer et oreille) (pl. perce-oreilles) зоол. ухотверка ( насекомо). -
4 dur,
e adj. (lat. durus) 1. твърд, корав, як; lit dur, твърдо легло; 2. суров, груб, строг; 3. мъчен, тежък, труден; 4. безмилостен, коравосърдечен; 5. adv. силно, здраво; frapper dur, удрям силно. Ќ avoir l'oreille dur,e, être dur, d'oreille не чувам добре, тежко чувам; coucher sur la dur,e спя на голата земя; en dire de dur,es казвам тежки обиди; être dur, а cuire имам силна воля; être dur, а la desserre, а la détente алчен, свидлив; filer le dur, а qqn. следвам някого; dur, de dur, непоколебим, непреклоним човек. Ќ Ant. mou, souple, tendre, docile; doux; bon. -
5 oreillons
m. pl. (de oreille; "coup de l'oreille") 1. мед. заушка; 2. археол. подвижни наушници на шлем. -
6 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
7 agréable
adj. (de agréer) 1. приятен; sons agréables а l'oreille приятни за ухото звуци; 2. m. приятно; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ faire l'agréable любезнича. Ќ Ant. désagréable, déplaisant, pénible. -
8 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
9 auricule
f. (lat. auricula "oreille") анат. външно ухо, ушна мида. -
10 biaural,
e, aux adj. (de bi- ou lat. bini "les deux", et lat. auris "oreille") физиол. който засяга функционирането на двете уши. -
11 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
12 boucle
f. (lat. buccula "petite joue") 1. голяма халка, скоба; 2. тока на колан; 3. геогр. голяма извивка на водно течение; 4. къдрица; boucles blondes руси къдрици; 5. ав. лупинг; 6. затворена електрическа верига; 7. ветер. пръстен, който се поставя на кобила, за да не може да бъде качвана от жребец; 8. закръглена част от ръкописна буква; 9. джувка (за връзка на обувка); 10. комп. поредица от команди на програма, която се изпълнява многократно. Ќ boucle d'oreille обица; boucle de pont мор. халка на кораб, през която преминават въжета; boucle de quai неподвижна халка на пристанище за завързване на кораби; la grande boucle маршрутът на обиколката на Франция. -
13 caracal
m. (mot esp., turc qara qâlaq "oreille noire") зоол. каракал ( афро-азиатски рис с черни уши). -
14 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
15 chuchoter
v. intr. (onomat.) 1. шепна, шушукам, шушна; chuchoter а l'oreille de qqn. шепна на ухото на някого; 2. шумоля (за листа); 3. издавам неясен шум. Ќ Ant. crier, hurler. -
16 couvre-oreilles
m.inv. (de couvrir et oreille) наушник. -
17 déchiré,
e adj. (de déchirer) скъсан, окъсан. Ќ chien hargneux a toujours l'oreille déchiré,e погов. юнак без рана не ходи. -
18 écouter
v.tr. (bas lat. ascultare, class. auscultare) 1. слушам; изслушвам; 2. прен. вслушвам се, покорявам се; n'écouter que soi-même само в себе си се вслушвам; 3. обръщам внимание, държа сметка за думите на; écouter les conseils d'un ami обръщам внимание на приятелските съвети; 4. подслушвам; s'écouter слушам се, изслушвам се; вслушвам се. Ќ n'écouter que d'une oreille слушам с половин ухо, разсеян съм; écouter de toutes ses oreilles целият съм в слух. -
19 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
20 essoriller
v.tr. (de es- et oreille) отрязвам уши; essoriller un chien отрязвам уши на куче.
См. также в других словарях:
oreille — [ ɔrɛj ] n. f. • 1080; lat. auricula I ♦ 1 ♦ L un des deux organes constituant l appareil auditif. ⇒fam. esgourde, portugaise. L oreille droite, gauche. Qui concerne l oreille. ⇒ auriculaire. Anat. L oreille externe (⇒ pavillon, conque) , l… … Encyclopédie Universelle
oreille — OREILLE. s. f. L organe de l oüye. La nature nous a donné deux oreilles. l oreille droite. l oreille gauche. le timpan de l oreille. le trou de l oreille. il a l oreille subtile, l oreille fine. il a l oreille dure, une dureté d oreille. il a un… … Dictionnaire de l'Académie française
oreille — Oreille, Auris, Auricula. Oreille de lievre, voyez Voile latine. Oreilles courtes, et serrées contre la teste, Aures applicatae. Oreilles coupées et rongnées, Mutilatae aures. Qui ont les oreilles coupées, Laceri. B. Oreilles ouvertes et grandes … Thresor de la langue françoyse
oreillé — oreillé, ée (o rè llé, llée, ll mouillées) adj. 1° Terme d histoire naturelle. Qui porte des appendices en forme d oreilles. 2° Terme de blason. Il se dit des poissons et des coquilles dont les oreilles paraissent. HISTORIQUE XVIe s.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
oreille — (o rè ll , ll mouillées, et non o rè ye) s. f. 1° Appareil de l audition qui est divisé en trois parties. 2° Organe de l ouïe, placé de chaque côté de la tête. 3° L ouïe, le sens qui perçoit les sons. 4° Appréciation des sons musicaux.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
OREILLE — s. f. Organe de l ouïe, placé de chaque côté de la tête. Oreille droite. Oreille gauche. Les deux oreilles. Le tympan, le trou de l oreille. Se boucher les oreilles. Se mettre du coton dans les oreilles. Avoir mal aux oreilles. Les maux d oreille … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Oreille — Pour l’article homonyme, voir Oreille (homonymie). Pour les articles homophones, voir Oreye, Aureille et Aureil … Wikipédia en Français
OREILLE — n. f. Organe de l’ouïe, placé de chaque côté de la tête. Oreille droite. Oreille gauche. Le tympan de l’oreille. Se boucher les oreilles. Avoir un bourdonnement, un tintement d’oreille. Les oreilles me cornent. En termes d’Anatomie, Oreille… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
oreille — nf., ouie : eureulye nm. (Notre Dame Be.), irolye (Table.290b), orlyo (Albanais.001c, Albertville.021b), orlyè (001b,021a, Annecy.003b.TER., Samoëns) || ORLYE nf. (001a,003a, Chapelle St Mau., Cordon.083, Gets, Thônes.004, Villards Thônes),… … Dictionnaire Français-Savoyard
Oreille d'or — Dans le jargon militaire, une « oreille d or » est un officier marinier (sous officier) chargé d écouter les bruits provenant de l extérieur du bâtiment grâce au sonar et de les identifier. Ces bruits peuvent être d origine biologique,… … Wikipédia en Français
oreille — kvapioji cimbžieda statusas T sritis vardynas apibrėžtis Notrelinių šeimos daržovinis, maistinis, prieskoninis, vaistinis augalas (Plectranthus amboinicus), paplitęs Afrikoje. Iš jo gaminami maisto priedai (kvėpikliai). atitikmenys: lot. Coleus… … Lithuanian dictionary (lietuvių žodynas)
