-
21 geruch
Gerúch m, Gerüche 1. миризма, мирис, дъх; 2. o.Pl. обоняние; 3. o.Pl. oft pejor репутация, име, слава.* * *der, e 1. мирис, миризма; -
22 huldigen
húldigen sw.V. hb itr.V. 1. geh прекланям се (jmdm./etw. (Dat) пред някого, нещо); величая, почитам; 2. Hist полагам клетва за вярност на някого; dem König huldigen кълна се във вярност на краля; oft iron der Mode huldigen роб съм (робувам) на модата.* * *itr лит (D) прекланям се (пред нкг); величая, почитам (нкг); прен отдавам се на, съм привърженик на. -
23 landstreicher
Lándstreicher m oft pejor скитник.* * *der, - скитник; -
24 laufbursche
Laufbursche m oft pejor момче за дребни услуги (в магазин и др.) (auch übertr).* * *der, -n, -n момче за дребни услуги (в магазин, кантора), -
25 notorisch
notórisch adj oft pejor общоизвестен; закоравял; непоправим (лъжещ, пияница).* * *a F общоизвестен, явен. -
26 schale
Schále I. f, -n 1. блюдо, чиния; купичка (плосък съд); 2. österr чаша (за кафе). II. f, -n 1. кора; кожа (на плодове), люспа (на лук); 2. черупка (на яйце, орех); 3. черупка (на миди, охлюви); eine dicke/ dünne Schale дебела/тънка кора, люспа; in der rauen Schale steckt oft ein weicher Kern под грубата (суровата) външност често се крие меко сърце, мека душа.* * *die, -n 1. обвивка, ципа; кора; черупка; 2. блюдо, паничка; 3. тех лагер.. -
27 schau
Schau f, -en 1. показ; 2. изложба, изложение, преглед, представяне (на модели и др.); ревю; 3. o.Pl. шоу (в театъра, телевизията); 4. umg oft pejor сензация; eine internationale landwirtschaftliche Schau международна селскостопанска изложба (изложение); auf einer Schau ausstellen излагам, представям на изложба; etw. (Akk) zur Schau stellen излагам нещо (за продан); показвам нещо; umg eine große Schau um etw. (Akk) machen правя цяло шоу заради нещо, вдигам голям шум около нещо; umg das Essen war eine Schau! яденето беше сензационно, страхотно!* * *die, -en 1. гледане, разглеждане; in neuer = от ново гледище, в нова светлина; 2. показ, изложба; 3. оглеждане, обзор; преглед, проверка; 4. боен инспекция; -
28 schema
Schéma n, -s/-ta/Schemen 1. схема, скица, план; 2. диаграма; 3. oft pejor схема; модел; шаблон, калъп; das Schema einer Konstruktion схема, план на конструкция; ein starres Schema строга, застинала, консервативна схема; etw. passt in kein Schema нещо не влиза в никаква схема, нещо е необичайно; umg pejor nach Schema F по стария, обичайния начин.* * *das -s и -ta F схема, скица, модел. -
29 schematisch
schemátisch adj 1. схематичен; във вид на схема; 2. oft pejor шаблонен, механичен (работа); eine schematische Darstellung представяне чрез схема, схематично представяне; eine schematische Tätigkeit механична дейност.* * *a схематичен, шаблонен. -
30 schwatzhaft
schwátzhaft adj oft pejor приказлив, бъбрив.* * *s бъбрив, словоохотлив. -
31 sippschaft
Síppschaft f o.Pl. umg oft pejor родата, род, всички роднини.* * *die, -en роднинство, род; презр клика, банда. -
32 solcherart
sólcherart pron dem undekl такива; adv по такъв начин, така; solcherart Fehler kommen oft vor такива грешки се срещат често; sie lächelte solcherart, dass... тя се усмихна така, че....* * *av такъв, подобен, от този вид; -
33 tablett
Tablétt n, -s поднос, табла; etw. (Akk) auf einem Tablett servieren сервирам нещо на поднос, на табла; pejor oft iron jmdm. etw. (Akk) auf einem silbernen Tablett servieren поднасям някому нещо на тепсия (наготово).* * *das, -e F поднос, табличка. -
34 verkalken
verkálken sw.V. sn itr.V. 1. Med калцира се; втвърдява се; 2. натрупва варовик (кафемашина, пералня); 3. oft pejor склерозира.* * *itr s мед втвърдява се (поради калциеви отлагания); гов склерозира; -
35 vorkommen
vór|kommen unr.V. sn itr.V. 1. случва се, става; 2. среща се, намира се (растение, животно и др.); 3. появява се, среща се (болест и др.); 4. излизам напред; es kommt mir vor, als ob... изглежда ми, струва ми се, като че ли...; das kommt oft vor това често се случва; das darf nicht wieder vorkommen това не бива да се повтаря друг път; das kommt mir bekannt vor това ми изглежда познато; er kommt sich sehr klug vor той се мисли за много умен; das ist mir noch nicht vorgekommen това не ми се е случвало още.* * *das, - наличие (на руда), залежи, находище -
36 wie
wie I. adv 1. как, колко (въпрос); 2. колко, как (възклицание); wie hast du das gemacht? как направи това?; wie viel kostet das Buch? колко струва книгата?; wie bitte? какво казахте, моля?; wie spät ist es? колко е часът?; wie schön! колко хубаво! II. konj 1. като, както, колкото (сравнение); 2. както (в подчинено изречение); 3. когато, в момента, в който; ich mache es wie du ще го направя като теб; fleißig wie eine Biene старателен като пчеличка; alles verläuft, wie wir es geplant haben всичко протича, както го бяхме запланували; wie ich nach Hause komme, klingelt das Telefon в момента, в който влизам вкъщи, телефонът звъни; Wie du mir, so ich dir Каквото повикало, такова се обадило.* * *av как? =, bitte? какво (как) казахте? = ist er? какъв човек е той? = lang колко дълъг? = lange? колко време? = alt? на колко години? = oft? колко пъти? = sehr er колко много той; und =! и то как! kj 1. като; so groЯ = ich висок като мене ; so gut = sicher почти сигурно; 2. както; колкото; klug, =еr ist, wird er умен, какъвто си е, той ще; = dem auch sei, еr blieb каквото, както и да е, той остана; = gesagt както казахме. -
37 willig
wíllig adj 1. отзивчив, услужлив; 2. oft pejor послушен, изпълнителен.* * *a послушен, готов да се съгласи, да работи. -
38 zusammen
zusámmen I. adv 1. заедно, задружно; 2. едновременно; 3. общо, всичко; wir sind oft zusammen ние сме често заедно; Alles zusammen kostet hundert Mark всичко заедно струва сто марки. II. zusámmen- силнопродуктивен елемент в немския език за образуване на глаголи със значения: 1. съвместно извършване на действия, срв. zusammenarbeiten; 2. сглобяване, срв. zusammenbasteln; 3. рухване, срв. zusammenbrechen.* * *av заедно, наедно, съвместно; sie fuhren, liefen die ganze Zeit през всичкото време пътуваха, тичаха заедно (вж и =fahren, =laufen, =stellen); = macht es 5 Lewa общо прави 5 лв. -
39 zweck
Zweck m, -e 1. цел, намерение; 2. oft Pl. цел(и), употреба; 3. смисъл; der Zweck der Umfrage целта на анкетата; zu welchem Zweck? с каква цел? За какво?; zu diesem Zweck за тази цел; zum Zweck der Verbesserung des Gesundheitszustandes с цел подобряване на здравословното състояние; seinen Zweck verfehlen не постигам целта си; ein Gerät für medizinische Zwecke уред за медицински цели; der Zweck heiligt die Mittel целта оправдава средствата; umg das ist ja gerade der Zweck der Übung! точно това е целта!; das hat keinen Zweck това няма никакъв смисъл.* * *der, -e цел, намерение; zu diesem = за тази цел; das hat k-n = това няма смисъл -
40 abgehalftert
ábgehalftert adj umg, oft pejor бивш, изгубил влиянието си (политик, функционер).
См. также в других словарях:
Oft — Oft, öfter, am öftesten, adv. 1) Mehr als Ein Mahl, ohne den Nebenbegriff der Vielheit; mehrmahls. Ein gutes Wort richtet oft mehr aus, als ein böses. Man sagt oft ein Wort, welches man nicht so meinet. Besonders mit den Partikeln wie und so. Wie … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
oft- — UK [ɒft] US [ɔft] prefix often used with the past participle of many verbs Follow the simple and oft repeated safety rules. the oft stated view that the government had acted correctly Thesaurus: prefixeshyponym * * * oft 7 [oft … Useful english dictionary
Oft — ([o^]ft; 115), adv. [AS. oft; akin to OS. & G. oft, OHG. ofto, Sw. ofta, Dan. ofte, Icel. opt, Goth. ufta; of uncertain origin. Cf. {Often}.] Often; frequently; not rarely; many times. [Poetic] Chaucer. [1913 Webster] Oft she rejects, but never… … The Collaborative International Dictionary of English
oft — Adv std. (8. Jh.), mhd. oft(e), ahd. ofto, as. ofto, ohto Stammwort. Aus g. * ufta (mit verschiedenen Kasusformen) oft , auch in gt. ufta, anord. opt, ae. oft, afr. ofta. Herkunft unklar. Vielleicht zu ob2 und seiner Sippe als übermäßig . Vgl.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
oft — OFT, ofturi, s.n. (înv. şi reg.) Oftat, suspin; p. ext. amărăciune, regret, durere, suferinţă, deznădejde. – Din aht. Trimis de oprocopiuc, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 OFT s. v. oftare, oftat, suspin, suspinare, suspinat. Trimis de siveco,… … Dicționar Român
oft — (adv.) O.E. oft often, frequently, from P.Gmc. *ofta frequently (Cf. O.Fris. ofta, Dan. ofte, O.H.G. ofto, Ger. oft, O.N. opt, Goth. ufta often ), of unknown origin. Archaic except in compounds (e.g. oft told), and replaced by its derivative… … Etymology dictionary
oft — [Basiswortschatz (Rating 1 1500)] Bsp.: • Ich besuche sie oft. • Die Kinder sind in der Schule und mein Mann ist oft abwesend. • Ich spiele oft Tennis mit meinem Freund Jack … Deutsch Wörterbuch
oft — [ôft] adv. [ME < OE, akin to Ger oft, Dan ofte, Swed ofta, Goth ufta] literary var. of OFTEN: now chiefly in compounds [an oft heard expression] … English World dictionary
OFT — Office of Fair Trading (OFT) The organisation set up to police competition legislation and to protect the rights of consumers in the UK. OFT website: Related links DGFT Practical Law Dictionary. Glossary of UK, US and international legal terms … Law dictionary
oft — [ɔft US o:ft] adv literary [: Old English;] often oft repeated/quoted etc ▪ oft repeated advice … Dictionary of contemporary English
oft- — [ ɔft ] prefix often: used with the past participle of many verbs: Follow the simple and oft repeated safety rules. the oft stated view that the government was to blame … Usage of the words and phrases in modern English
