Перевод: с болгарского на все языки

со всех языков на болгарский

offense

  • 1 обиден1

    прил 1. offensé e, vexé, e, froissé, e; outragé e; чувствам се обиден1 se sentir offensé.

    Български-френски речник > обиден1

  • 2 оскърбление

    ср blessure f, offense f, vexation f, injure f; (тежко оскърбление) insulte f, outrage m; (публично оскърбление) affront m разг camouflet m; нанасям тежко оскърбление някому faire une offense grave (un outrage) а qn.

    Български-френски речник > оскърбление

  • 3 наказуем

    punishable, criminal, indictable
    наказуемо деяние an indictable/a criminal offence
    наказуема постъпка юр. misdemeanour
    наказуем с punishable by
    * * *
    наказу̀ем,
    сег. страд. прич. (и като прил.) amerciable, punishable, criminal, indictable; liable to prosecution; \наказуем с punishable by; \наказуема постъпка юр. misdemeanour; \наказуемо деяние indictable/criminal offence.
    * * *
    amerciable; disciplinable; indictable: an наказуем offense - наказуемо деяние; justiciable
    * * *
    1. punishable, criminal, indictable 2. НАКАЗУЕМ с punishable by 3. НАКАЗУЕМa постъпка юр. misdemeanour 4. НАКАЗУЕМo деяние an indictable/a criminal offence

    Български-английски речник > наказуем

  • 4 престъпление

    crime, offence, malefaction; misdeed
    юр. felony
    престъпление по длъжност/служба a criminal breach of trust
    обвинявам в престъпление charge with a crime, accuse of a crime, incriminate
    * * *
    престъплѐние,
    ср., -я crime, offence, malefaction; misdeed; юр. felony; (на служебно лице) malfeasance; извършвам \престъплениее commit a crime; обвинявам в \престъплениее charge with a crime, accuse of a crime, incriminate; \престъплениее от общ характер criminal offence; \престъплениее по длъжност/служба юр. criminal breach of trust; \престъплениея срещу личността юр. offences against the person; углавно \престъплениее юр. criminal offence.
    * * *
    crime: commit a престъпление - извършвам престъпление; offense; delict; iniquity; malefaction; villainy{`vilxnli}
    * * *
    1. (на служебно лице) malfeasance 2. crime, offence, malefaction;misdeed 3. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ no длъжност/ служба a criminal breach of trust 4. извършвам ПРЕСТЪПЛЕНИЕ commit a crime 5. обвинявам в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ charge with a crime, accuse of a crime, incriminate 6. углавно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ a criminal offence 7. юр. felony

    Български-английски речник > престъпление

  • 5 углавен

    criminal, penal
    углавен престъпник criminal
    угавни закони penal laws, a penal code
    углавно дело a criminal trial
    * * *
    у̀главен,
    прил., -на, -но, -ни юр. criminal, penal; felonious; повдигам \углавенно преследване срещу take criminal proceedings against; \углавенен престъпник criminal, felon; \углавенни закони penal laws, penal code; \углавенно дело criminal trial; \углавенно преследване criminal proceedings; \углавенно престъпление criminal offence, felony.
    * * *
    capital: углавен offense - углавно престъпление; criminal: углавен trial - углавно дело; felonious
    * * *
    1. criminal, penal 2. УГЛАВЕН престъпник criminal 3. повдигам углавно преследване срещу take criminal proceedings against 4. угавни закони penal laws, a penal code 5. углавно дело a criminal trial 6. углавно преследване criminal proceedings 7. углавно престъпление a criminal offence

    Български-английски речник > углавен

  • 6 афронт

    м affront m, insulte f, offense f.

    Български-френски речник > афронт

  • 7 безпричинен

    прил immotivé, e; injustifié, e, qui est sans fondement, mal fondé, sans raison, sans motif valable, qui ne repose sur rien; безпричинно обвинение accusation immotivée; безпричинна обида insulte (offense) injustifiée (gratuite).

    Български-френски речник > безпричинен

  • 8 бода

    гл 1. piquer; 2. (шия) piquer а la machine; coudre; faire des points d'aiguille; 3. (бода с остен) aiguillonner; (с рога) donner un coup de corne а qn, donner du front; (за кон) piquer un cheval, éperonner, talonner, donner de l'éperon, jouer des éperons, piquer les deux; 4. прен piquer, toucher, fâcher; боде ме, пробожда ме (за болка) avoir des points de côte; бода се se piquer, être piqué; бода си пръста шиейки se piquer le doigt en cousant а боде в очите choquer les regards (la vue); sauter aux yeux, crever les yeux; ça blesse la vue; cela offense les regards; фактите бодат в очите les faits choquent (blessent, crèvent)la vue.

    Български-френски речник > бода

  • 9 горчивина

    ж 1. amertume f (d'un breuvage), goût m amer; saveur f amère; 2. прен amertume f (de la douleur), chagrin m, peine f, offense f, acrimonie f (des paroles); rancune f.

    Български-френски речник > горчивина

  • 10 докачавам

    гл offenser, outrager, blesser, faire une offense, insulter, porter atteinte а; докачавам се s'offenser, se piquer, se fâcher, se froisser; s'offusquer facilement; докачавам се от нищо s'offenser d'un rien.

    Български-френски речник > докачавам

  • 11 докачение

    ср остар offense f, insulte f, outrage m, blessure f; без докачение sauf votre respect, sans vous offenser, sans vous fâcher.

    Български-френски речник > докачение

  • 12 засягане

    ср 1. (докосване) frôlement m, effleurement m; 2. (улучване) atteinte f; 3. прен offense f, blessure f (d'amour-propre).

    Български-френски речник > засягане

  • 13 накърнен

    прил offensé, e, piqué, e, blessé, e, froissé, e; накърнено честолюбие amour-propre froissé.

    Български-френски речник > накърнен

  • 14 наранен

    прил blessé, e; прен offensé, e. blessé, e; наранено честолюбие amour-propre blessé.

    Български-френски речник > наранен

  • 15 обидено

    нрч d'un air vexé (offensé), d'un ton vexé (fâché).

    Български-френски речник > обидено

  • 16 оскърбено

    нрч d'une manière blessée; blessé, e, offensé, e, vexé, e.

    Български-френски речник > оскърбено

  • 17 отмъщавам

    гл (se) venger; отмъщавам за обидата venger une offense; отмъщавам за някого venger qn; отмъщавам си някому se venger de (sur) qn.

    Български-френски речник > отмъщавам

  • 18 пооскърбявам

    гл offenser (outrager) légèrement; пооскърбявам се se sentir légèrement offensé (outragé).

    Български-френски речник > пооскърбявам

  • 19 троен

    прил 1. triple; тройна обида triple offense; 2. trois fois plus grand; троен откуп ще дам je donnerai une rançon trois fois plus grande; тройна дебелина а trois épaisseurs а троен съюз ист la Triple Alliance, Triplice f; тройно правило мат règle des trois.

    Български-френски речник > троен

См. также в других словарях:

  • offense — [ ɔfɑ̃s ] n. f. • v. 1225; estre en offense de « être coupable de » fin XIIe; lat. offensa 1 ♦ Parole ou action qui offense, qui blesse qqn dans son honneur, dans sa dignité. ⇒ affront, injure, insulte, outrage. « Plus l offenseur est cher, et… …   Encyclopédie Universelle

  • offensé — offense [ ɔfɑ̃s ] n. f. • v. 1225; estre en offense de « être coupable de » fin XIIe; lat. offensa 1 ♦ Parole ou action qui offense, qui blesse qqn dans son honneur, dans sa dignité. ⇒ affront, injure, insulte, outrage. « Plus l offenseur est… …   Encyclopédie Universelle

  • offense — of·fense or of·fence /ə fens/ n 1: a violation of the law; esp: a criminal act nor shall any person be subject for the same offense to be twice put in jeopardy U.S. Constitution amend. V see also lesser included offense 2 …   Law dictionary

  • offense — 1 offensive, aggression, *attack Analogous words: assault, *attack, onslaught, onset 2 Offense, resentment, umbrage, pique, dudgeon, huff are comparable when they mean a person s emotional reaction to what he regards as a slight, an affront, an… …   New Dictionary of Synonyms

  • offense — OFFENSE. s. f. Injure de fait ou de parole. Grande offense, griéve offense. offense mortelle. legere offense. offense irréparable. offense faite au Prince en la personne de son Ambassadeur. faire une offense à quelqu un. souffrir une offense.… …   Dictionnaire de l'Académie française

  • Offense — Of*fense , Offence Of*fence , n. [F., fr. L. offensa. See {Offend}.] 1. The act of offending in any sense; esp., a crime or a sin, an affront or an injury. [1913 Webster] Who was delivered for our offenses, and was raised again for our… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • offensé — offensé, ée (o fan sé, sée) part. passé d offenser. 1°   Qui a reçu une offense. •   Appréhende du moins la colère d une femme offensée, MOL. Festin, I, 3. •   Épicure avait raison de dire que les offenses étaient supportables à un homme sage ;… …   Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré

  • offense — [ə fens′; ] also, and for n. 7 always, [ô′fens΄] n. [ME < MFr < L offensa < pp. of offendere: see OFFEND] 1. an offending; specif., a) the act of breaking a law; sin or crime; transgression b) the act of creating resentment, hurt… …   English World dictionary

  • Offense — Saltar a navegación, búsqueda Offense en directo OFFENSE son una banda proveniente de Valencia (España) que se formaron a finales de 1990,cuando cinco tíos llamados Fede,Wensho,Murgui,Javi y Loren,decidieron juntarse para ensayar. En febrero del… …   Wikipedia Español

  • Offense — or Offence (see ce/ se) may refer to: Offence (law), a violation of the penal law Offense (sports), the action of engaging an opposing team with the objective of scoring Offense (policy debate), arguments that make a definite value judgment about …   Wikipedia

  • offense — LAW the US spelling of offence * * * offense UK US /əˈfens/ noun US ► OFFENCE(Cf. ↑offence) …   Financial and business terms

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»