-
1 obtenir
v.tr. (lat. obtinere "occuper, tenir fortement", francisé d'apr. tenir) добивам, достигам; получавам; издействам. Ќ Ant. manquer, perdre. -
2 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
3 calomel
m. (gr. kalos "beau" et melas "noir" p.-к. а cause de la substance qui servit а l'obtenir) хим. каломел (HgCl). -
4 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
5 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
6 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité. -
7 gain
m. (de gagner) 1. успех, сполука, полза, облага; le gain d'une bataille успех, спечелване на битка; 2. печалба; gain illicite незаконна печалба (подкуп и др.); gain de temps печалба на време; 3. сила на усилвател, измерена в децибели. Ќ avoir (obtenir) gain de cause спечелвам, успявам, вземам връх; soif du gain алчност за пари. Ќ Ant. perte; déperdition, désavantage, dommage, ruine. -
8 impétrer
v.tr. (lat. impetrare "obtenir") юр. измолвам, изпросвам, получавам. -
9 rater
v. (de "prendre un rat", en parlant d'une arme а feu qui ne part pas, et fig. "manquer son coup") I. v.intr. 1. правя засечка (за оръжие); 2. прен. не успявам; пропускам, пропадам; II. v.tr. 1. не попадам, не сполучвам (за цел); 2. прен. пропускам случай, изтървавам; претърпявам неуспех; rater son train изпускам влака си; rater le début du spectacle изпускам началото на спектакъла; écrivain raté неуспял писател; se rater 1. разг. не успявам в опит за самоубийство; 2. не успяваме да се срещнем. Ќ il n'en rate pas une разг. той не спира да прави глупости. Ќ Ant. atteindre, obtenir, réussir. -
10 réduction
f. (lat. reductio, de reducere "réduire") 1. намаляване, съкращение, снижение; réduction des dépenses намаляване на разходите; réduction d'un chapitre съкращаване на глава (на книга); 2. фин. обращение; 3. ост. покоряване, покорност, подчинение; 4. лог. свеждане до, довеждане до; 5. мат. съкращение, опростяване, привеждане; 6. хир. наместване (на кост); 7. хим. окисляване, редукция; 8. намаляване (спрямо мащаб); en réduction в миниатюра, в умален вид; réduction d'une carte мащабно намаление на карта; 9. намаление върху цена; obtenir une réduction получавам намаление. Ќ Ant. augmentation, accroissement, agrandissement, hausse, relèvement. -
11 ruse
f. (de reusser, ruser, au sens anc. de "faire reculer") 1. хитрост, хитрина, лукавство; измама, клопка, капан; ruse de guerre военна хитрост; obtenir qqch. par ruse постигам нещо чрез хитрост; 2. хитрост на животно, което се опитва да избяга от преследващите го ловци. Ќ Ant. candeur, droiture. -
12 satisfaction
f. (lat. satisfactio "disculpation" et "réparation juridique") 1. задоволство, радост; obtenir satisfaction получавам задоволство; 2. удовлетворение; donner satisfaction удовлетворявам; 3. удоволствие; la satisfaction tue le désir удоволствията убиват желанията. Ќ Ant. insatisfaction, peine; inassouvissement, non-satisfaction.
См. также в других словарях:
obtenir — [ ɔptənir ] v. tr. <conjug. : 22> • 1355; optenir 1283; lat. obtinere, francisé d apr. tenir 1 ♦ Parvenir à se faire accorder, à se faire donner (ce qu on veut avoir). ⇒ acquérir, arracher, 1. avoir, conquérir, fam. décrocher, enlever,… … Encyclopédie Universelle
obtenir — Obtenir. v. a. Impetrer, faire ensorte par prieres, par persuasions, par sollicitations auprés de quelqu un qu il accorde ce qu on luy demande. J ay obtenu de luy qu il demeureroit encore trois jours avec nous. on a obtenu de luy qu il se… … Dictionnaire de l'Académie française
obtenir — et impetrer ce qu on demandoit, Auferre, Consequi, Obtinere. Obtenir sa requeste, Exorare. Impetrer et obtenir par sacrifices ce qu on demandoit, Perlitare. Tant debatre qu on obtienne, Expugnare postulata, Budaeus. Pren que j obtienne cela de… … Thresor de la langue françoyse
obtenir — (ob te nir) v. a. Il se conjugue comme tenir. 1° Parvenir à se faire accorder ce qu on demande.... • Je ne vous quitte point, Seigneur, que mon amour n ait obtenu ce point, CORN. Cinna, IV, 4. • J aime mieux m exposer à perdre un bien si … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
OBTENIR — v. a. Parvenir à se faire accorder ce qu on demande. J ai obtenu de lui qu il demeurerait encore trois jours avec nous. On a obtenu de lui qu il se désisterait. J ai obtenu de le voir. Obtenir une grâce du roi. Ce criminel a obtenu sa grâce.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
OBTENIR — v. tr. Se faire accorder par tel ou tel moyen une chose que l’on désire. J’ai obtenu de lui qu’il demeurerait encore trois jours avec nous. On a obtenu de lui qu’il se désistât. J’ai obtenu de le voir. Ce criminel a obtenu sa grâce. Obtenir par… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
obtenir — vt. trî <tirer> (Albanais 001, Saxel) ; avai <avoir> (001, Villards Thônes. 028) ; obtèni (Aix), obtènyi (001) ; gânyî <gagner> (028). A1) chercher à obtenir qc. par tous les moyens : êbrèyî (Leschaux) … Dictionnaire Français-Savoyard
obtenir — óuteni obtenir ; avoir ; décrocher … Diccionari Personau e Evolutiu
obtenir — ob|te|nir Mot Agut Verb transitiu … Diccionari Català-Català
Obtenir — III гр., (avoir) P.p.: obtenu 1) Получать, добывать 2) Достигать Présent de l indicatif j obtiens tu obtiens il obtient nous obtenons vous obtenez ils obtiennent … Dictionnaire des verbes irréguliers français
obtenir tout d’une femme — Coucher avec elle, les parties, en ce cas, étant le tout. Il y a une dame de considération dans le monde qui veut faire châtier un jeune homme, pour l’avoir méprisée après avoir tout obtenu d’elle. LA POPELINIÈRE … Dictionnaire Érotique moderne
