-
1 oblige
{ə'blaidʒ}
1. задължавам
особ. в pass принуждавам, заставям
изисквам от (to с inf)
to be OBLIGEd to трябва/налага ми се/длъжен съм да
2. услужвам, правя услуга на (with, by с ger)
please OBLIGE me by closing the door бъдете така любезен да затворите вратата, моля затворете вратата
you would OBLIGE me by working harder бъди любезен да работиш повечко
3. pass задължен/признателен съм
благодаря (to, for)
I am much OBLIGEd (to you) много ви благодаря
4. разг. съгласявам се да участвувам (в забава и пр.)
she OBLIGEd by playing the piano/with a song тя се съгласи да посвири на пиано/да изпее една песен* * *{ъ'blaij} v 1. задължавам; особ. в pass принуждавам, застав* * *v задължавам; услужвам;oblige; v 1. задължавам; особ. в pass принуждавам, заставям; изисквам от (to с inf); t* * *1. i am much obliged (to you) много ви благодаря 2. pass задължен/признателен съм 3. please oblige me by closing the door бъдете така любезен да затворите вратата, моля затворете вратата 4. she obliged by playing the piano/with a song тя се съгласи да посвири на пиано/да изпее една песен 5. to be obliged to трябва/налага ми се/длъжен съм да 6. you would oblige me by working harder бъди любезен да работиш повечко 7. благодаря (to, for) 8. задължавам 9. изисквам от (to с inf) 10. особ. в pass принуждавам, заставям 11. разг. съгласявам се да участвувам (в забава и пр.) 12. услужвам, правя услуга на (with, by с ger)* * *oblige[ə´blaidʒ] v 1. задължавам, задължителен съм (on); принуждавам, заставям, изисквам от; to be \obliged трябва, налага ми се, длъжен съм, имам задължение (to); 2. услужвам, правя услуга на (with; by с ger); she \obliged by playing Handel's Messiah тя бе така любезна да изсвири "Месия" от Хендел; 3. разг. допринасям ( with); прислужвам, работя като прислужник; 4. pass задължен (признателен) съм; благодаря (to, for); I am much \obliged ( to you) много ви благодаря. -
2 noblesse oblige
noblesse oblige[nou´bles ɔb´li:ʒ] n дългът на знатните и високопоставените хора да помагат на нуждаещите се и да използват богатството си за благородни цели. -
3 noblesse
{nou'bles}
n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестранни)
NOBLESSE oblige благородството задължава* * *{nou'bles} n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестра* * *1. n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестранни) 2. noblesse oblige благородството задължава
См. также в других словарях:
obligé — obligé, ée [ ɔbliʒe ] adj. • XIIIe; de obliger A ♦ (Personnes) 1 ♦ Tenu, lié par une obligation, assujetti par une nécessité. Dr. Une personne obligée envers un créancier. N. Le principal obligé : le débiteur principal (opposé à caution). Être,… … Encyclopédie Universelle
obligé — obligé, ée (o bli jé, jée) part. passé d obliger. 1° Lié par quelque chose dont on ne peut se dégager. • Elle sera obligée à son voeu ; et elle accomplira effectivement tout ce qu elle aura promis et juré, SACI Bible, Nombr. XXX, 45. • Je… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
oblige — o‧blige [əˈblaɪdʒ] verb 1. [transitive] to make it necessary for someone to do something: oblige be obliged to do something • As a result of falling profits, we were obliged to close the factory. 2. [intransitive, transitive] to do something that … Financial and business terms
oblige — 1 constrain, coerce, compel, *force Analogous words: *tie, bind 2 Oblige, accommodate, favor mean to do a service or courtesy. To oblige a person is to make him indebted by doing something that is pleasing to him {Punch was always anxious to… … New Dictionary of Synonyms
oblige — index accommodate, aid, assist, bear (support), bestow, bind (obligate), call ( … Law dictionary
oblige — [v1] require bind, coerce, command, compel, constrain, force, impel, make, necessitate, obligate, shotgun*; concepts 14,242,646 Ant. let off oblige [v2] do a favor or kindness accommodate, aid, assist, avail, bend over backward*, benefit, come… … New thesaurus
oblige — [ə blīj′, ōblīj′] vt. obliged, obliging [ME obligen < OFr obligier < L obligare, to bind, oblige < ob (see OB ) + ligare, to bind: see LIGATURE] 1. to compel by moral, legal, or physical force; constrain 2. to make indebted for a favor… … English World dictionary
Oblige — O*blige ([ o]*bl[imac]j ; 277), v. t. [imp. & p. p. {Obliged} ([ o]*bl[imac]jd ); p. pr. & vb. n. {Obliging} ([ o]*bl[imac] j[i^]ng).] [OF. obligier, F. obliger, L. obligare; ob (see {Ob }) + ligare to bind. See {Ligament}, and cf. {Obligate}.] 1 … The Collaborative International Dictionary of English
oblige — (v.) c.1300, to bind by oath, from O.Fr. obligier (13c.), from L. obligare to bind, put under obligation, from ob to (see OB (Cf. ob )) + ligare to bind, from PIE root *leig to bind (see LIGAMENT (Cf. li … Etymology dictionary
oblige — ► VERB 1) compel legally or morally. 2) perform a service or favour for. 3) (be obliged) be indebted or grateful. ORIGIN Latin obligare, from ligare to bind … English terms dictionary
oblige — o|blige S3 [əˈblaıdʒ] v formal [Date: 1200 1300; : Old French; Origin: obliger, from Latin obligare, from ligare to tie ] 1.) [T usually passive] if you are obliged to do something, you have to do it because the situation, the law, a duty etc… … Dictionary of contemporary English
