-
1 obligation
f. (lat. jur. obligatio) 1. задължение, дълг; manquer, se soustraire а ses obligations не изпълнявам задълженията си; 2. облигация; obligation cautionnée гарантирана облигация. Ќ Ant. dispense, grâce. -
2 euro-obligation
f. (de euro- et obligation) (pl. euro-obligations) фин. еврооблигация. -
3 alternatif,
ve adj. (lat. alternatum) 1. който се сменя, който действа един след друг; cultures alternatif,ves култури, които се сменят всяка година (върху една и съща почва); courant alternatif, физ. променлив ток; 2. алтернативен, който предоставя избор между две твърдения; obligation alternatif,ve юр. задължение по избор от две възможности. -
4 contracter
v.tr. (lat. jur. contractus, de contrahere "resserrer") 1. сключвам (договор); contracter un mariage сключвам брак; contracter une alliance avec qqn. сключвам съюз с някого; 2. свивам, съкращавам; contracter les muscles свивам мускулите; 3. поемам; contracter une obligation поемам задължение; 4. мед. прихващам; contracter une maladie прихващам болест; contracter le SIDA прихващам, заразявам се от СПИН; 5. придобивам (навик); se contracter свивам се, присвивам се; прихващам се. Ќ Ant. dissoudre, rompre; dilater, gonfler; décontracter, détendre. -
5 corrélatif,
ve adj. (lat. scolast. correlativus) съотносителен, който се намира във връзка с нещо, корелативен. Ќ obligation corrélatif,ve задължение, което зависи от изпълнението на друго задължение. Ќ Ant. autonome, indépendant. -
6 dégager
v.tr. (de dé- et gage) 1. освобождавам, откупвам (заложена вещ и под.); 2. освобождавам, изтеглям, измъквам; избавям, отървавам; dégager qqn. d'une obligation освобождавам някого от задължение; 3. разчиствам, почиствам; очиствам ( рана), облекчавам; 4. правя да изпъкне; 5. изпускам, издавам (газ, изпарение, аромат); 6. освобождавам (от дадена дума, обещание и под.); 7. разграничавам, отделям; 8. отпушвам, освобождавам от задръстване (път, магистрала и др.); se dégager 1. освобождавам се; оттеглям си думата, обещанието си; 2. измъквам се, отървавам се, избавям се; 3. хим. отделям се; 4. проявявам се, показвам се. Ќ Ant. engager, engoncer; absorber; encombrer. -
7 délivrer
v.tr. (bas lat. deliberare) 1. освобождавам, избавям; отървавам; délivrer d'une obligation освобождавам от задължение; 2. връчвам, издавам, предавам; délivrer un certificat издавам свидетелство; 3. мед. освобождавам от бременност, акуширам; изваждам плацента; se délivrer 1. освобождавам се, отървавам се; 2. издавам се; le bureau où se délivrent les passeports бюрото, където се издават паспорти. Ќ Ant. emprisonner, détenir; garder. -
8 éteindre
v.tr. (lat. pop. °extingere) 1. гася, загасвам, изгасявам, изгасвам; éteindre le feu загасям огъня; éteindre l'électricité загасям светлината; 2. прен. утолявам, уталожвам; 3. юр. éteindre une obligation погасявам облигация; s'éteindre 1. преставам да горя, угасям се; 2. гасна, чезна; умирам, изчезвам. Ќ Ant. allumer, aviver. -
9 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
10 obligataire
m., f. (du rad. de obligation) притежател на облигация. -
11 solidaire
adj. (du lat. jurid. in solidum "pour le tout") 1. юр. солидарен, взаимообвързан; obligation solidaire солидарно задължение; 2. солидарен, честен; rester solidaire de qqn. оставам солидарен към някого. Ќ Ant. indépendant.
См. также в других словарях:
Obligation — Obligation … Deutsch Wörterbuch
obligation — [ ɔbligasjɔ̃ ] n. f. • 1235; lat. jurid. obligatio, de obligare 1 ♦ Dr. Lien de droit en vertu duquel une personne peut être contrainte de donner, de faire ou de ne pas faire qqch. (⇒ créancier, 1. débiteur). Obligation alimentaire. (lat. in… … Encyclopédie Universelle
obligation — ob·li·ga·tion /ˌä blə gā shən/ n 1: a promise, acknowledgment, or agreement (as a contract) that binds one to a specific performance (as payment); also: the binding power of such an agreement or indication held that the amendment did not… … Law dictionary
Obligation — • Defined in the Institutes of Justinian as a legal bond which by a legal necessity binds us to do something according to the laws of our State Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Obligation Obligation … Catholic encyclopedia
obligation — Obligation. s. f. Acte public par lequel on s oblige pardevant Notaire de payer certaine somme. Une obligation de dix mille francs. la nouvelle Ordonnance deffend l obligation par corps. obligation solidaire &c. il m en a passé obligation… … Dictionnaire de l'Académie française
obligation — Obligation, f. acut. Obligatio, Tabulae. Obligation de comparoir en justice, Vadimonium. Une solennité d obligation, ou alienation où il failloit entre autres choses cinq tesmoins, Nexus, siue Nexum. Avoir quelque obligation envers autruy sous… … Thresor de la langue françoyse
Obligation — Ob li*ga tion, n. [F. obligation. L. obligatio. See {Oblige}.] 1. The act of obligating. [1913 Webster] 2. That which obligates or constrains; the binding power of a promise, contract, oath, or vow, or of law; that which constitutes legal or… … The Collaborative International Dictionary of English
obligation — 1 Obligation, duty are comparable when they denote what a person is bound to do or refrain from doing or for the performañce or nonperformance of which he is held responsible. In ordinary usage obligation typically implies immediate constraint… … New Dictionary of Synonyms
Obligation — (von lateinisch obligare anbinden, verpflichten) steht für: Obligation (Recht), die Haftung einer Person für ein Schuldverhältnis beziehungsweise das Schuldverhältnis als solches Wirtschaft und Finanzen: verzinsliches Wertpapier, eine… … Deutsch Wikipedia
obligation — (n.) c.1300, from O.Fr. obligation (early 13c.), from L. obligationem (nom. obligatio) an engaging or pledging, lit. a binding (but rarely used in this sense), noun of action from pp. stem of obligare (see OBLIGE (Cf. oblige)). The notion is of… … Etymology dictionary
obligation — [äb΄li gā′shən] n. [ME obligacioun < OFr obligation < L obligatio] 1. an obligating or being obligated 2. a binding contract, promise, moral responsibility, etc. 3. a duty imposed legally or socially; thing that one is bound to do by… … English World dictionary
