-
1 obéir
v.tr. (lat. obњdire) 1. подчинявам се, покорявам се; obéir а une puissance подчинявам се на силата, на властта на някого; 2. намирам се в зависимост; obéir а un maître зависим съм, подчинен съм на господаря си; 3. слушам; enfant qui obéit а ses parents дете, което се подчинява, слуша родителите си; 4. изпълнявам; obéir а un ordre изпълнявам заповед; 5. следвам; obéir а la mode следвам модата. Ќ obéir au doigt et а l'њil безпрекословно се подчинявам. Ќ Ant. commander, diriger, désobéir, résister. -
2 désobéir
v.intr. (de dés- et obéir) не се подчинявам, не се покорявам. Ќ Ant. obéir, respecter. -
3 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
4 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
5 dicter
v.tr. (lat. dictare) 1. диктувам, продиктувам; 2. прен. внушавам, подсказвам; 3. предписвам; se dicter внушавам си, предписвам си. Ќ Ant. exécuter, obéir (а), suivre. -
6 diriger
v.tr. (lat. dirigere) 1. карам, водя, направлявам, управлявам; diriger une usine управлявам завод; 2. планирам; diriger le travail планирам работата; 3. отправям, насочвам; изпращам; diriger son regard насочвам погледа си; se diriger водя се, карам се; направлявам се, отправям се, насочвам се. Ќ Ant. obéir, suivre; abandonner, laisser. -
7 dominer
v. (lat. dominari) I. v.intr. 1. властвам, господствам, владея; 2. преобладавам; les hommes dominent dans l'assemblée мъжете преобладават в събранието; II. v.tr. владея, овладявам, обуздавам; se dominer владея се, овладявам се. Ќ Ant. obéir, servir; céder, fléchir; plier, succomber. -
8 dresser
v.tr. (lat. pop. °directiare) 1. вдигам, повдигам, изправям; dresser la tête вдигам глава; 2. строя, издигам; dresser un monument издигам паметник; 3. отправям, насочвам; 4. чертая, начертавам; 5. съставям, пиша, написвам; dresser un plan съставям план; 6. изглаждам, рендосвам (камък и др.); 7. техн. сглобявам; 8. слагам, нареждам (маса и др.); 9. дресирам, обучавам; 10. прен. изострям, наострям; 11. настръхвам; se dresser 1. вдигам се, повдигам се; 2. въставам, бунтувам се. Ќ Ant. abaisser, baisser, coucher, plier; abattre; gauchir; coucher (se); obéir, soumettre (se). -
9 obéissance
f. (de obéir) подчинение, покорство, послушност, послушание. Ќ Ant. commandement; désobéissance, résistance. -
10 obéissant,
e adj. (p. prés. d'obéir) послушен, покорен: enfant obéissant, послушно дете. Ќ Ant. désobéissant, têtu. -
11 ordonner
v.tr. (lat. ordinare) 1. подреждам, нареждам; 2. уреждам, устройвам; 3. нареждам, заповядвам; 4. предписвам (лекарство); 5. рел. ръкополагам, посвещам в духовен сан; ordonner un prêtre ръкополагам свещеник; 6. нареждам, разрешавам ( изплащане на сума). Ќ Ant. déranger, dérégler, embrouiller; interdire; obéir. -
12 révolter
v.tr. (it. rivoltare "échanger, retourner", de rivolgere, lat. revolvere) 1. бунтувам; 2. прен. възмущавам, будя негодувание; скандализирам; se révolter 1. бунтувам се, въставам; se révolter contre un dictateur бунтувам се срещу диктатор; 2. прен. възмущавам се, негодувам; 3. противопоставям се, не се подчинявам. Ќ Ant. apaiser, charmer; obéir, se résigner.
См. также в других словарях:
obéir — [ ɔbeir ] v. tr. ind. <conjug. : 2> • v. 1112; lat. obœdire 1 ♦ OBÉIR À QQN : se soumettre (à qqn) en se conformant à ce qu il ordonne ou défend. Enfant qui obéit à ses parents. ⇒ écouter. Obéir à un maître : être, se mettre aux ordres d un … Encyclopédie Universelle
obeir — OBEIR. v. n. Se soumettre à la volonté, aux ordres de quelqu un, & les executer. Obeïr à Dieu. obeïr aux Loix. obeïr au Prince. obeïr au Magistrat. il n obeït pas aux arrests. obeïr à Justice. commandez & j obeïs. vous serez obeï. il sçait bien… … Dictionnaire de l'Académie française
obeir — Obeir, Auscultare, Cedere alicui, In authoritate alicuius esse, Morem gerere, Morigerari, Obedire, Obsequi, Obtemperare, Parere, Sequi amicum, Secundare, Obsecundare, Imperata facere, Accipere imperium, Dicto audientem esse. Obeir à la sentence… … Thresor de la langue françoyse
obéir — (o bé ir) v. n. 1° Faire ce que veut un autre, faire ce qui est commandé. • Qui ne peut être aimé, se peut faire obéir, CORN. Héracl. I, 2. • Comme Phorbas avait mal obéi...., CORN. Oedipe, V, 6. • Il est meilleur d obéir à Dieu qu aux… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
OBÉIR — v. n. Se soumettre à la volonté, aux ordres de quelqu un, et les exécuter. Obéir à Dieu, aux lois, au prince, au magistrat. Obéir à justice. Commandez et j obéirai. Obéir aux ordres de quelqu un. Il sait bien se faire obéir. Il s est fait obéir… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Obéir — COCTEAU (Jean) Bio express : Écrivain français (1889 1963) «Une trop grande liberté, un fais ce que tu veux commode, met la jeunesse dans l impossibilité de désobéir, alors que rien d audacieux n existe sans la désobéissance à… … Dictionnaire des citations politiques
OBÉIR — v. intr. Se soumettre à la volonté, aux ordres de quelqu’un, et les exécuter. Obéir à Dieu, aux lois. Commandez et j’obéirai. Il a obéi à vos ordres. Il sait bien se faire obéir. Il obéit aveuglément. Pour bien commander, il faut avoir obéi.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
obéir — désobéir obéir … Dictionnaire des rimes
obéir — vti. awire <entendre> vt. (Albanais 001, Gruffy), ékutâ <écouter> (001) ; moulâ <céder> anc. (Saxel 002) ; obè i (001, Balme Sillingy, Chambéry), obèyi (Villards Thônes), obyi (Arvillard 228), C.1. A1) ne pas pouvoir faire obéir … Dictionnaire Français-Savoyard
obeïr — óubeï obéir … Diccionari Personau e Evolutiu
Obéir, marcher au doigt et à l'œil — ● Obéir, marcher au doigt et à l œil obéir au premier signe, sans discuter, en suivant exactement les ordres … Encyclopédie Universelle
