-
1 notre
adj. poss. (lat. noster) наш, свой; notre ville нашият град; donnons tous notre démission да подадем всички своята оставка. -
2 nôtre
pron. poss. (lat. nostrum) 1. наш, свой; 2. m.pl. нашите роднини, близки. -
3 Notre-Dame
f. (de notre et dame) (pl. Notre-Dames) 1. света Богородица; 2. църква, посветена на света Богородица; Notre-Dame de Paris Парижката света Богородица. -
4 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
5 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
6 dame1
f. (lat. domina "maîtresse") 1. дама, госпожа; grande dame1 видна дама, грандама; dame1 d'honneur придворна дама; 2. омъжена жена; 3. ост. жена от благороден произход; les dame1s de France дъщерите на френския крал; 4. царица (в играта на шах); 5. дама (в играта на карти); 6. пул (в играта на табла); dame1s accouplées капия; 7. дама (игра) jouer aux dame1s играя на дама; 8. техн. трамбовка; 9. мор. отвор в плавателен съд, където стои перката; 10. мор. уред за поддържане на перката. Ќ Notre Dame Дева Мария; Богородица; dame1 galante лека жена; aller а dame1 падам; taquiner la dame1 de pique играя често на карти. -
7 gracieux,
se adj. (lat. gratiosus "obligeant") 1. грациозен, миловиден, привлекателен; femme gracieux,se грациозна жена; geste gracieux, грациозен жест; 2. ост. милостив, благосклонен, любезен, добър; notre gracieux, souverain нашият милостив господар; 3. безплатен, подарен. Ќ а titre gracieux, даром, безплатно, доброволно. Ќ Ant. méchant, sévère; abrupt, impoli, malgracieux, pesant; onéreux; disgracieux, laid. -
8 incertitude
f. (de in- et certitude) 1. несигурност, съмнителност; l'incertitude de notre avenir несигурността на нашето бъдеще; 2. непредвидимост, случайност; 3. променливост; l'incertitude du temps променливостта на времето; 4. неувереност, колебание. être dans l'incertitude неуверен съм, колебая се. Ќ Ant. certitude, clarté; fermeté, résolution. -
9 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
10 nos
adj. poss. вж. notre. -
11 racine
f. (bas lat. radicina, de radix, radicis) 1. корен, коренище; prendre racine пускам корен, вкоренявам се; прен. чакам дълго някого; разш. задържам се за дълго, не си тръгвам, настанявам се трайно; 2. корен, основа, начало; les racines de notre civilisation корените на нашата цивилизация; 3. мат. корен; racine carrée квадратен корен; racine cubique кубичен корен; 4. прен. вкореняване; 5. анат. корен, основа; racine d'une dent корен на зъб; racine d'une langue основата на език; les racines des cheveux корените на косата; 6. грам. корен. Ќ manger les pissenlits par la racine мъртъв съм, умрял съм. -
12 reconnaissance
f. (de reconnaître) 1. узнаване, познаване, разпознаване; la reconnaissance d'un visage разпознаване на лице; signe de reconnaissance отличителен знак (според който може да се разпознае някой); reconnaissance vocale разпознаване на глас (от компютърна програма); 2. ост., лит. признаване; reconnaissance d'une faute признаване на грешка; reconnaissance des qualités de qqn. признаване на качествата на някого; 3. признателност, благодарност; il mérite notre reconnaissance той заслужава нашата признателност; 4. оглеждане, разузнаване; en reconnaissance на разузнаване; 5. détachement en reconnaissance воен. разузнавателен отряд; 6. намиране, търсене, изследване; 7. reconnaissance de mont-de-piété разписка, квитанция (за заложен предмет); 8. юр. узаконяване, признаване; reconnaissance d'un Etat признаване на държава; reconnaissance d'un enfant припознаване, узаконяване на незаконородено дете. Ќ Ant. oubli; désaveu; ingratitude. -
13 regretter
v.tr. (p.-к. de l'a. scand. grâta "pleurer") 1. съжалявам; скърбя; regretter sa jeunesse съжалявам за младостта си; elle regrette d'être venue тя съжалява, че е дошла; 2. кая се, разкайвам се. Ќ notre regretté président нашият починал наскоро президент; regretter son argent ост. съжалявам за парите, които съм изхарчил. Ќ Ant. se féliciter; se réjouir; désirer, souhaiter. -
14 soi-disant
adj.inv. (de soi et disant, de dire) 1. тъй-наречен; мним; la soi-disante comtesse тъй наречената графиня; 2. loc.adv. така да се каже, уж; notre père venu а Paris, soi-disant pour affaires баща ни дошъл в Париж, така да се каже по работа. -
15 souvenir1
m. (de souvenir2) 1. спомен; спомняне; avoir souvenir1 de... спомням си за...; éveiller des souvenir1s събуждам спомени; en souvenir1 de notre rencontre за спомен от нашата среща; 2. памет; 3. предмет, подарък за спомен; 4. сувенир ( за туристи). -
16 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
17 voici
prép. (de vois, impér. de voir et ci) (voici се използва много по-рядко от voilà) ето; ето тук (за близки предмети); voici mon fils ето моят син; le voici ето го; voici venir notre ami ето че пристига нашият приятел; monsieur que voici господинът, който е тук; en voici un bon exemple ето и един добър пример; vous voici tranquille ето че се успокоихте; voici que tombe la nuit ето че пада нощта; voici cinq ans que ето вече 5 години откакто.
См. также в других словарях:
notre — notre … Dictionnaire des rimes
notre — [ nɔtr ], plur. nos [ no ] adj. poss. • nostre 1080; nostro 842; lat. noster ♦ Adjectif possessif de la première personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel nous. I ♦ Qui est à nous, qui nous appartient. 1 ♦… … Encyclopédie Universelle
nôtre — notre [ nɔtr ], plur. nos [ no ] adj. poss. • nostre 1080; nostro 842; lat. noster ♦ Adjectif possessif de la première personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel nous. I ♦ Qui est à nous, qui nous appartient. 1 ♦… … Encyclopédie Universelle
nôtre (la) — nôtre (le), nôtre (la), nôtres (les) [notʀ] adj., pron. poss. et n. ÉTYM. 1080, nostre : du lat. nostrum. → Notre. ❖ ♦ Qui appartient, se rapporte à nous. REM. Pour les divers sens de nôtre, le nôtre, → Mien (REM au début de l arti … Encyclopédie Universelle
nôtre (le) — nôtre (le), nôtre (la), nôtres (les) [notʀ] adj., pron. poss. et n. ÉTYM. 1080, nostre : du lat. nostrum. → Notre. ❖ ♦ Qui appartient, se rapporte à nous. REM. Pour les divers sens de nôtre, le nôtre, → Mien (REM au début de l arti … Encyclopédie Universelle
Notre cœur — Auteur Guy de Maupassant Genre Roman Pays d origine France Éditeur Paul Ollendorff Date de p … Wikipédia en Français
notrė — notrė̃ sf. (4) Tvr, Dglš, Rš, Ds, Grv; LBŽ bot. dilgėlė (Urtica): Patvory priaugo daug notrių̃ Ign. Išrauk iš patvorės šitas notres Žrm. Notrės dalgos rankas Aps. Apsidilgiau notrè Grv. Visas kojas nudilgino notrės Rk. Verdam notrès ir valgom… … Dictionary of the Lithuanian Language
Notre — Notre, s. Le Notre … Pierer's Universal-Lexikon
nôtre — patenôtre … Dictionnaire des rimes
notre — (no tr ), au pluriel NOS (nô ; l s selie : nô z hommes) adj. poss. qui précède toujours son substantif. 1° Qui est à nous. Notre père. Notre fille. Nos deux amis. Notre excellente mère. • Notre hôte cependant s adressant à la troupe : Que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
nôtre — (nô tr ) 1° Adj. poss. qui a le même sens que le précédent, mais s emploie sans substantif et avec l article défini le, la, les. • Pour votre bien et pour le nôtre, VOIT. Poés. Oeuvr. t. II, p. 200. • Si.... Je n aimais mieux juger sa vertu … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
