-
1 fare
I. vt1. (gener) правя, върша, извършвамfare amicizia con qu сприятелявам се с нкгfare il medico работя като лекар, лекар съм2. (costrutto causativo) карамl'ho fatto uscire накарах го да излезеfare arrabbiare qu ядосвам нкг3. (loc)fare a meno di qc лишавам се от нщ5 più 3 fa 8 5 и 3 равно на 8non fa niente няма нищо, няма значениеfa caldo топло еII. vr- rsi pregare оставям се да ме молятsi è fatto tardi стана късно -
2 temére
страхувам се, боя се: temo che lui abbia ragione страхувам се, че той е прав; non devi temére nulla! не бива да се страхуваш от нищо!; teme di non poterlo fare той се страхува, че няма да може да го направи. -
3 purtròppo
avv за съжаление, за жалост: purtròppo non posso fare niente за съжаление нищо не мога да направя. -
4 ci
(пред мест. lo, la, le, li, ne) 1. pron 1) pron pers ни, на нас: non ci ha raccontato nulla нищо не ни разказа; ci promettono un mucchio di cose обещават ни куп неща; 2) pron dimostr на това, за това, от това: non ci capisco niente нищо не разбирам от това; non ci posso fare niente не мога да направя нищо по тоя въпрос; 3) pron rifl се: ci vestiamo обличаме се; ci siamo pettinati сресахме се; 2. avv тук, там: non ci torno piщ там повече няма да се върна; chi c'и? кой е там? -
5 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
6 stòria
f 1) история: stòria antica антична история; stòria della letteratura история на литературата; 2) разказ, история: la nonna racconta storie ai bambini бабата разказва истории на децата; 3) случка, приключение; 4) измислица: sono solo storie това са само измислици; Ќ non fare tante storie! стига си го усуквал!; senza fare storie без да роптаеш. -
7 potère1
v мога, имам възможност: non ho potuto telefonarti не можах да ти се обадя; posso accompagnarti a casa? мога ли да те изпратя до вас?; in questo modo non si puт fare! по този начин не може да стане!; si puт? може ли? позволено ли е? potère1 darsi може би; non ne posso piщ! не мога вече! омръзна ми вече! -
8 sapère1
v 1) зная, умея: lui sa tutto sulla poesia той знае всичко за поезията; sai dove sono stato? знаеш ли къде съм бил?; non sapevo che cosa fare не знаех какво да правя; Marco sa guidare la macchina Марко умее да шофира; tu sai molte lingue ти знаеш много езици; non lo so не знам; si sa знае се, известно е; 2) има вкус, мириша: il cibo sa di bruciato яденето мирише на изгоряло; Ќ che io sappia доколкото ми е известно; chi lo sa? кой знае?; non si sa mai а) за всеки случай; б) никога не се знае; sapère1 il fatto suo знам си работата; far sapère1 съобщавам, предизвестявам. -
9 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
10 idèa
f 1) идея, мисъл: la tua idèa non и male идеята ти не е лоша; и stata un'idèa mia идеята беше моя; venire un'idèa хрумва ми идея; 2) представа, понятие; non ne ho la piщ pallida idèa нямам абсолютно никаква представа; 3) намерение: ho idèa di fare una puntatina al mare имам намерение да отскоча до морето; 4) pl idee виждания, схващания, идеи: le tue idee sono interessantissime твоите виждания са изключително интересни; Ќ nemmeno per idèa! за нищо на света! -
11 pròprio
1. agg 1) собствен, свой: nome pròprio собствено име; 2) присъщ, свойствен: mi ha ricevuto con l'allegria che gli и propria посрещна ме с присъщата му веселост; 3) наистина, действително: non ho pròprio voglia di uscire наистина нямам желание да излизам; non so pròprio cosa fare наистина не знам какво да правя; 2. avv наистина, действително: и stato pròprio bello наистина беше хубаво; Ќ pròprio cosм точно така; amor pròprio честолюбие. -
12 sòldi
m pl пари: non ho sòldi нямам пари; tutti lavorano per sòldi всички работят за пари; fare sòldi забогатявам, правя пари; Ќ non valere un soldo не струвам пукната пара; roba da pochi sòldi нещо със съвсем малка стойност. -
13 bruciapèlo
avv 1) a bruciapèlo от упор: ammazzare a bruciapèlo убивам от упор; 2) прен. внезапно: non mi puoi fare queste domande cosм a bruciapèlo не можеш да ми задаваш тия въпроси така изневиделица. -
14 bùco
m 1) дупка, отвор: il bùco della serratura дупка на ключалка; 2) прен. дупка, бордей: non puoi continuare a vivere in questo bùco! не можеш да продължаваш да живееш в тази дупка; Ќ fare un bùco nell'acqua правя дупка в морето; tappare i buchi запълвам дупки. -
15 cagnàra
f разг. гюрултия, шум: non fare tanta cagnàra! не вдигай толкова гюрултия! -
16 commèrcio
m търговия: commèrcio all'ingrosso търговия на едро; commèrcio al dettaglio търговия на дребно; Ќ fare commèrcio di търгувам с; mettere in commèrcio пускам в продажба: il prodotto non и piщ in commèrcio продуктът не се продава вече. -
17 compliménto
m 1) комплимент, любезност; 2) pl поздравления; Ќ senza tanti complimenti без церемонии; non fare complimenti! не се стеснявай! -
18 diversamènte
avv 1) другояче, иначе: so che и cosм, ma diversamènte non si puт fare знам, че е така, но иначе не може да стане; 2) в противен случай: o si rispettano i termini del contratto, o diversamènte ritiro il mio capitale или се спазват сроковете на договора, или в противен случай си изтеглям капитала. -
19 ecceziòne
f изключение: non si potrebbe fare qualche ecceziòne? не може ли да се направи някое изключение?; Ќ ad ecceziòne di с изключение на; in via d'ecceziòne по изключение; d'ecceziòne изключителен. -
20 evidènza
f очевидност: davani all'evidènza non si puт fare nulla пред очевидното нищо не може да се направи; Ќ tenere in evidènza имам предвид; mettere in evidènza изтъквам.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fare (1) — {{hw}}{{fare (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io faccio , raro fò , tu fai , egli fa , noi facciamo , voi fate , essi fanno ; imperf. io facevo , tu facevi , egli faceva , essi facevano ; pass. rem. io feci , tu facesti , egli fece , noi facemmo , voi … Enciclopedia di italiano
Non so più cosa fare — «Non so più cosa fare» … Википедия
Non ti accorgevi di me — «Non ti accorgevi di me» … Википедия
Non mi dir — Non mi dir … Википедия
fare orecchi da mercante — Non prestare attenzione, fingere di non sentire ciò che torna comodo. Questa forma di interessata, falsa sordità era generalmente attribuita ai mercanti, nelle affollate e rumorose fiere paesane di un tempo … Dizionario dei Modi di Dire per ogni occasione
fare — fare1 s.m. [uso sost. di fare ], solo al sing. 1. (non com.) [cosa o insieme di cose che occorre eseguire: ci vorrà un bel f. per calmarlo ] ▶◀ da farsi, daffare, fatica, impegno. 2. [modo di comportarsi, di agire: ha un f. che non mi piace ]… … Enciclopedia Italiana
fare — fà·re v.tr. e intr., s.m. FO I. v.tr. I 1a. compiere, eseguire: fare un gesto, un passo; fare una risata, un viaggio; fare un sogno; unito a sostantivi forma costrutti verbali: fare compere, acquisti; fare colazione, merenda; fare la doccia, fare … Dizionario italiano
fare — A v. tr. 1. (assol.) agire, operare, adoperarsi, affaticarsi, applicarsi, lavorare CONTR. oziare, riposare, poltrire, bighellonare, stare con le mani in mano, stare in panciolle □ omettere 2. (un edificio, un impianto, ecc.) creare, erigere,… … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
Non-English press of the Communist Party USA — This article is about publications of the Communist Party USA in languages other than English. For a similar list of the party s English language publications, see English language press of the Communist Party USA. During the nine decades since… … Wikipedia
fare l'indiano — Fingere di non capire, di non interessarsi a qualcosa, evidentemente perché la finzione torna comoda. Altre locuzioni con lo stesso significato sono per esempio: fare lo gnorri; fare orecchi da mercante; fare lo stupido per non pagare il dazio … Dizionario dei Modi di Dire per ogni occasione
Non-cognitivism — This article is about the meta ethical theory. For non cognitivism regarding religious language, see theological noncognitivism. Non cognitivism is the meta ethical view that ethical sentences do not express propositions and thus cannot be true… … Wikipedia
