my+dear+lady

{ould}
I. 1. стар, възрастен
OLD maid стара мома, човек с психика на стара мома, вид игра на карти
OLD man старец, дядо
the OLD man разг. бащата, старият, благоверният, шефът, началството, мор. капитанът (на кораб), прен. грешната човешка природа
OLD woman баба (и прен.), бабичка, старица
the OLD woman разг. благоверната
the OLD lady разг. майка ми, жена ми, жената, моята бабичка
to be getting/growing OLD остарявам, застарявам
in his/her OLDer days на стари години
2. на години, на годишна възраст
to be ten years OLD на десет години съм
how OLD are you? на колко си години? two-year-OLD child двегодишно дете
when you are OLD enough когато пораснеш
he is OLD enough to той e достатъчно голям да
3. стар, древен, отдавнашен
that's as OLD as the hills това съществува, откакто свят светува
4. стар, вeхт, износен, похабен
5. опитен, стар, обигран
OLD in crime/cunning/diplomacу опитен/обигран престъпник/хитрец/дипломат
OLD soldier стар/бивш войник, прен. опитен човек
6. бивш, предишен, някогашен
OLD boy/pupil бивш ученик (на дадено училище)
OLD gang/guard стара гвардия
in the OLD days едно време
the О. Country старата родина (казано от емигрант)
7. any OLD кой да е, как да е
any OLD thing sl. каквото и да е, каквото ти падне
any OLD how как да е
to have an OLD bead on young shoulders много умен/сериозен съм за възрастта си
to come the OLD soldier over държа се наставнически към
OLD man/fellow/chap/sl. bean/egg/fruit/stick/thing/top приятелю, мой човек, драги
dear OLD Henry! милият Хенри! to have a fine/good/high/rare OLD time sl. прекарвам великолепно
OLD GIory националното знаме на САЩ
О. Harry/Nick/Scratch дяволът
news a week OLD новини от една седмица
II. n the OLD старите (хора)
OLD and young старо и младо
of OLD някога в миналото
in days of OLD едно време

* * *

{ould} I. а 1. стар; възрастен: old maid 1) стара мома; 2) човек с

* * *

старчески; стар; отдавнашен; опитен; остарял; предишен; бивш; възрастен; древен; дърт;

* * *

* * *

old [ould] I. adj ( older, oldest; elder, eldest) 1. стар; възрастен; \old age старост, старини; \old maid стара мома; "баба" (за мъж); детска игра на карти; \old man старец; the \old man разг. sl бащата, морукът, старецът, дъртият, благоверният; мор. капитан; шеф, началство; (и \old Adam) човешката природа; \old wife стрина; \old wives' tales бабини деветини; \old woman баба (и прен.), бабичка, старица; the \old woman разг. sl благоверната; he's like the \old man of the sea той е лепка; in his ( her) \older days на стари години; 2. старчески, старешки; 3. на... години, на... -годишна възраст; to be ten years \old на 10 години съм; how \old are you? на колко си години? a two-year-\old child, разг. a two-year-\old двегодишно дете; he has an \old head on young shoulders той е много умен (сериозен) за възрастта си; news a week \old новини от една седмица; 4. стар; древен; отдавнашен; \old wine отлежало, старо вино; as \old as the hills съществува, откакто свят светува, отколешен; 5. стар, износен, изхабен; 6. опитен; to be an \old hand ( at it) той има дългогодишен опит в тази област; не съм вчерашен; рецидивист съм; he is \old in sin той е стар (закоравял) грешник; 7. бивш, предишен; in the \old days едно време, някога; \old memories стари (младежки) спомени, спомени от младите години; the O. Country майката родина (казано от емигранти); the O. Colony ам. щатът Масачусетс; 8. разг. мил, скъп (гальовно, като обръщение); \old thing ( bean) скъпи мой (моя), мило момче (момиче); \old man ( fellow, chap) приятел, "мой човек"; dear \old Jones! този симпатяга Джоунз! 9. разг. sl (за усилване): we had a rare \old time прекарахме великолепно; 10. (с any) кой да е, как да е; any \old thing каквото и да е, каквото ти падне; you can dress any \old how облечи се както щеш, няма значение; • the O. Lady of Threadneedle Street Английската народна банка; O. Harry ( Gentleman, Nick) дяволът; O. Pals Act шег. неписан закон, че приятелите трябва да си помагат; II. n (с the) старите (хора); \old and young старо и младо; • of \old някога в миналото, отдавна; in days of \old едно време.

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).