-
1 morceau
m. (de l'a. fr. mors "morceau, morsure") 1. къс, парче, откъслек, част, резен, пай; 2. откъс (от художествено или музикално произведение); 3. разг. un beau morceau хубава жена. Ќ morceau de roi, de choix красива, сексапилна жена; en mille morceaux на много части; casser le morceau (а qqn.) издавам съучастниците си; enlever а qqn. les morceaux de la bouche лишавам някого от най-необходимото; emporter (enlever) le morceau спечелвам, успявам в нещо; mâcher les morceaux а qqn. улеснявам работата на някого; manger (casser) un morceau хапвам леко; recoller les morceaux възстановявам щети ( сдобрявам скарани хора). -
2 bravoure
f. (it. bravura) 1. храброст, смелост, решителност; 2. доблест. Ќ morceau de bravoure най-добрата част от произведение (според замисъла на автора); air de bravoure муз., ост. част от вокално произведение, която трябва да покаже таланта на певеца. Ќ Ant. lâcheté, poltronnerie. -
3 briquet1
m. (de brique "morceau") 1. запалка; 2. огниво. -
4 brocanter
v. (o.i., p.-к. du néerl. brok "morceau", ou du haus all. Brocken, même sens) I. v.intr. търгувам с разни стари предмети; II. v.tr. препродавам стари предмети. -
5 broque
f. (forme normanopicarde de broche "morceau de métal") 1. ост. арго дребна монета; 2. разг. нищожно нещо. -
6 chiffe
f. (moy. angl. chip "petit morceau, chiffon") 1. долнокачествен плат; 2. прен. безволев човек. -
7 cracher
v. (lat. pop. °craccare, du rad. onomat. krakk-) I. v.tr. 1. храча; cracher un noyau изплювам костилка; cracher de la salive храча слюнка; 2. прен. пръскам, бълвам; cracher des injures бълвам ругатни; 3. изхвърлям (лава, пламъци); II. v.intr. 1. драскам (за писец); 2. храча, плюя; cracher par terre храча по земята; 3. cracher sur qqch. прен., разг. изпитвам силна ненавист към нещо; cracher sur qqn. оплювам някого; 4. разг. плащам; faire cracher qqn. карам някого да плати; 5. пращя (за високоговорител, стара плоча). Ќ cet enfant est son père tout craché разг. това дете напълно прилича на баща си; être le portrait craché de qqn. разг. приличам напълно на някого; cracher le morceau признавам си, изплювам камъчето. -
8 crispation
f. (de crisper) 1. свиване, сгърчване, спазъм; crispation d'un morceau de cuir сгърчване на парче кожа; crispation d'un muscle спазъм на мускул; 2. прен. дразнене, нервно напрежение. Ќ Ant. détente, décrispation. -
9 darne
f. (bret. darn "morceau") къс, резен от риба. -
10 écrou2
m. (frq. °skrôda "morceau") 1. вписване на арестант в затворническа книга; 2. завеждане под стража. Ќ ordre d'écrou2 заповед за арестуване; levée d'écrou2 освобождаване на затворник; livre des écrou2s книга за вписване на затворници. -
11 embringuer
v.tr. (mot dial., de bringue ou brique "morceau") разг. забърквам, замесвам в нещо; embringuer dans une sale affaire забърквам в нечиста сделка. -
12 emporter
v.tr. (de en porter) 1. отнасям, отвличам; 2. воен. превземам с пристъп; 3. разш. обирам, задигам; 4. премахвам; 5. ост.. включвам, съдържам в себе си, предполагам; s'emporter сърдя се, гневя се, ядосвам се. Ќ emporter le morceau (la pièce) шегувам се язвително; l'emporter преодолявам; l'emporter sur надвивам, вземам връх над; se laisser emporter а la colère поддавам се на гнева; se laisser emporter aux plaisirs отдавам се на удоволствия; vous ne l'emporterez pas au paradis разг. това няма да ви се размине ( рано или късно ще си отмъстя). -
13 exécuter
v.tr. (du rad. de exécuteur, exécution) 1. изпълнявам, извършвам; exécuter les ordres de qqn. изпълнявам заповедите на някого; 2. екзекутирам; 3. муз. изпълнявам, свиря; exécuter un morceau de musique изпълнявам музикално произведение; 4. спорт. побеждавам; s'exécuter покорявам се; подчинявам се. Ќ s'exécuter de bonne grâce охотно изпълнявам нещо; exécuter un débiteur юр. привеждам в изпълнение изпълнително дело. -
14 fanon
m. (frq. °fano "morceau d'étoffe") 1. църк. парче тесен плат с нашити по него кръстове, което виси от митрата на епископ; 2. китова балена; 3. увиснала кожа на гушата на животно; гердан; 4. кичур косми на копитото на кон. -
15 freloche
f. (de freloque "morceau de tissu") мрежа, сак за ловене на насекоми. -
16 fruste
adj. (lat. frustum "morceau") 1. изтъркан, ожулен, изтрит, изхабен от времето (за медали, статуи, камъни) 2. прен. груб, недодялан. -
17 godet1
m. (moy. néerl. kodde "morceau de bois cylindrique") 1. канче за пиене; 2. техн. кофа на елеватор; 3. паничка, тасче за размиване на водни бои; 4. разг. чаша. -
18 lâcher1
v. (lat. laxare) I. v.tr. 1. разхлабвам, отпускам; lâcher la bride а qqn. давам свобода на някого да прави каквото си иска; 2. подхвърлям (обидни думи); 3. пускам; lâchez-moi! пуснете ме; 4. давам; lâcher1 des sous avec un élastique давам пари без желание, с неохота; lâcher1 prise загубвам нещо, което съм имал; 5. изоставям, напускам; lâcher1 les copains напускам приятелите; изоставям далеч назад (съперник в надбягване); lâcher1 pied избягвам; 6. хвърлям; lâcher1 les amarres хвърлям въжета за привързване на кораб; lâcher1 le morceau признавам всичко; lâcher1 le faucon пускам сокол да преследва дивеча; II. v.intr. чупя се, счупвам се; la remorque lâcha ремаркето се счупи. Ќ Ant. agripper, empoigner, étreindre, tenir; garder, retenir; attraper, capturer. -
19 lacinié,
e adj. (du lat. lacinia "frange, morceau") бот. който е на ивици. -
20 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
morceau — [ mɔrso ] n. m. • 1480; morsel 1155; de l a. fr. mors « morceau, morsure » 1 ♦ Partie, quantité qui a été séparée d un aliment, d un mets solide (soit pour être mangée en une bouchée, soit pour constituer une portion, une part). ⇒ bouchée, bout,… … Encyclopédie Universelle
morceau — Morceau. s. m. Bouchée, partie d une chose bonne à manger, & separée de son tout. Gros morceau. petit morceau. bon morceau. morceau delicat, friand. morceau de pain. morceau de viande. manger, mascher, avaler un morceau. couper un morceau. couper … Dictionnaire de l'Académie française
Morceau — Nom surtout porté dans la Vienne. Le mot morceau est un dérivé du verbe mordre, écrit le plus souvent morsel au moyen âge : il signifiait morsure, bouchée, puis a pris peu à peu son sens actuel. Difficile de savoir quel est son sens dans le nom… … Noms de famille
Morceau — Mor ceau , n. [F.] A bit; a morsel. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
morceau — [mō̂r sō′] n. pl. morceaux [mō̂rsō′] [Fr: see MORSEL] 1. a morsel; bit; fragment 2. a short composition, passage, or excerpt, as of poetry or music … English World dictionary
morceau — (mor sô) s. m. 1° Portion séparée d une chose solide, bonne à manger (ce sens est le premier, puisque, étymologiquement, un morceau est une chose mordue, une bouchée). Morceau délicat, friand. Couper un morceau. • On vous met le premier à… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
morceau — nm. (petit) ; partie ; bouchée ; (petit) bout (de cellier, de terre, de jardin, de tissu, ...) : BOKON nm. (Aillon Vieux 273, Albanais 001, Annecy 003, Attignat Oncin 253, Albertville 021, Arvillard 228, Balme Sillingy 020, Bogève 217, Chambéry… … Dictionnaire Français-Savoyard
MORCEAU — s. m. Partie séparée d un corps solide et continu. Un morceau d étoffe, de bois, de pain, de viande, etc. Couper un aloyau par morceaux. Mettre en morceaux. Cet habit n est fait que de pièces et de morceaux . Il se dit, absolument, d Une portion … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MORCEAU — n. m. Partie séparée d’un corps solide et continu. Un morceau d’étoffe, de bois, de pain, de viande, etc. Mettre en morceaux. Il se dit spécialement d’une Portion séparée d’une chose solide qui peut être mangée. Gros, petit, bon morceau. Morceau… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
morceau — Un Morceau de quelque chose que ce soit, Frustum. Morceau de pain ou autre chose, Bolus. Petit morceau, Buccella. Le petit morceau qu on a coupé de quelque chose, Recisamentum. Un petit morceau de chair, Caruncula. Petit morceau et piece quarrée… … Thresor de la langue françoyse
morceau — n.m. Un beau morceau, une belle fille. / Manger ou cracher le morceau, avouer, dénoncer, se mettre à table. / Casser le morceau à quelqu un, lui dire ses vérités. / Casser un morceau, faire un repas frugal. / Emporter le morceau, enlever une… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
