-
1 monter
v. (lat. pop. °montare, de mons) I. v.intr. 1. качвам се; monter par l'ascenseur качвам се с асансьора; 2. прииждам (за прилив, водна маса и др.); 3. издигам се; l'avion monte а six milles mètres самолетът се издига на шест хиляди метра; 4. прен. раста, получавам по-голям чин ( в службата), издигам се, ставам известен; monter en grade получавам по-голям чин, звание; 5. повишавам се (за цена, стойност и др.); II. v.tr. 1. изкачвам; monter un escalier изкачвам се по стълбите; 2. яздя; 3. екипирам, обзавеждам, устройвам; 4. техн. монтирам, сглобявам, събирам; 5. навивам (пружина); monter une montre навивам часовник; 6. прен. тайно подготвям, комбинирам, устройвам; инсценирам; предизвиквам, навивам; 7. качвам, занасям; monter au grenier качвам на тавана нещо; se monter 1. снабдявам се; 2. сърдя се на някого; 3. възлизам на ( за сума). Ќ monter sur ses ergots ставам войнствен, надменен; faire monter qqn. раздразвам, ядосвам някого; monter la garde застъпвам на пост; monter la tête а qqn. настройвам срещу някого; monter le coup а qqn. карам някого да повярва в нещо. Ќ Ant. descendre, baisser, abaisser, démonter, diminuer. -
2 échelle
f. (lat. scala) 1. стълба; échelle de corde въжена стълба; monter avec une échelle качвам се със стълба; 2. физ. стълбица; échelle du thermomètre стълбица на термометър; 3. знак, който посочва височината на водите над най-ниското ниво; 4. муз. тонова стълбица; 5. размер, мащаб (на карта); 6. прен. йерархия, стълбица, последователност; échelle des valeurs ценностна система. Ќ échelle logarithmique мат. логаритмична таблица; faire la courte échelle накачваме се един върху друг (за да направим стълба, по която да се изкачи някой); faire la courte échelle а qqn. помагам, съдействам на някого да постигне нещо; monter а l'échelle хващам се на шега, лъжа. -
3 abaisser
v.tr. (de a1- et baisser) 1. свалям, смъквам; abaisser une vitre смъквам прозорец (on ne dit pas abaisser, mais amener les voiles); 2. спускам; abaisser une perpendiculaire спускам перпендикуляр; 3. разточвам; abaisser la pâte au rouleau разточвам тесто с точилка; 4. намалявам, смъквам; abaisser la température смъквам температурата; 5. прен. унижавам, принизявам; s'abaisser v. pron. 1. спускам се; 2. унижавам се. Ќ abaisser une équation мат. привеждам уравнение от по-горна в по-долна степен. Ќ Ant. élever, hausser; exalter, glorifier; monter. -
4 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
5 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
6 bateau
m. (du angl. bât et suff. -eau) (pl. bateaux) 1. мор. кораб; лодка; bateau а vapeur параход; bateau а voiles платноходка; être а bord d'un bateau намирам се на борда на кораб; bateau de plaisance яхта, увеселителен кораб; bateau-pilote лоцманско корабче; bateau-mouche корабче за разходки по Сена в Париж; 2. по-нисък тротоар (пред гараж или врата); 3. каране на яхта за удоволствие; il aime le bateau той обича да се вози с яхта; 4. adj.inv. разг. банален, безинтересен. Ќ monter un bateau а qqn. разг. изигравам някого; décolleté bateau право деколте, оставящо раменете открити. -
7 bicyclette
f. (de bicycle) велосипед, колело; monter а bicyclette карам колело; aller а bicyclette движа се с колело. -
8 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
9 bourrichon
m. (de bourriche) разг. глава; se monter le bourrichon въобразявам си, фантазирам. -
10 cabale
f. (de l'hébreu rabbinique qabbalah "tradition") 1. кабала (тълкуване на библията у евреите); 2. прен., лит. сплетня, интрига, заговор; faire, monter une cabale contre qqn. интригантствам срещу някого; 3. ост. клика, шайка; 4. ост. окултна наука, окултизъм. -
11 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
12 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
13 cran1
m. (déverbal de créner) 1. вдълбанат жлеб в твърдо тяло за спиране, задържане, фиксиране на друго тяло; 2. дупка на колан; 3. белег на печатна буква, за да се поставя тя в правилно положение при набиране на текст; 4. накъдреност на коса; 5. геогр. продълговата долина, клисура. Ќ cran1 de mire воен. мерник; baisser (descendre) d'un cran1 слизам с една степен надолу (губя от влиянието си); monter d'un cran1 издигам се с една степен нагоре (печеля влияние); couteau а cran1 d'arrêt сгъваем автоматичен нож. -
14 créneau
m. (du lat. crena "cran") 1. зъбер (на крепостна стена); 2. бойница; 3. свободно място между две заети пространства; 4. паркиране до тротоара с маневра на заден ход, софийско паркиране; 5. част от пазар, на който конкуренцията е слаба, ниша; 6. отрязък от време, когато човек е свободен; 7. ефирно време, запазено за определена изява. Ќ créneau de lancement отрязък от време, през който може да се изстреля космически кораб на необходимата орбита и място; monter sur le créneau ангажирам се лично с някаква борба или действие. -
15 cru2,
e adj. (lat. crudus "saignant", de cruor "sang qui coule") 1. суров; 2. необработен; 3. прен. груб, неприличен, брутален; histoire cru2,e неприлична история; 4. adv. направо, рязко, без недомлъвки. Ќ lait cru2, нестерилизирано мляко; lumière cru2,e ярка, силна светлина; couleur cru2,e крещящ цвят; construction а cru2, постройка без основи, направо върху земята; monter а cru2, яздя без седло. Ќ Ant. cuit; atténué, déguisé, tamisé, voilé. -
16 défaire
v.tr. (de dé- et faire) 1. развалям; разрушавам; 2. побеждавам, поразявам, съкрушавам, унищожавам; разбивам; 3. отслабвам; изтощавам, изнурявам; 4. ост. освобождавам, отървавам, избавям; 5. разглобявам, развинтвам; 6. разчесвам, разплитам (коси и др.); 7. развързвам; défaire sa cravate развързвам вратовръзката си; 8. разбърквам, обърквам; défaire ses bagages разбърквам багажа си; se défaire 1. развалям се, разрушавам се; 2. освобождавам се, отървавам се, избавям се. Ќ se défaire d'une charge напускам длъжност. Ќ Ant. faire, assembler, fabriquer, monter; établir; tenir, conserver. -
17 dégringoler
v. (de dé- et a. fr. gringoler) I. v.intr. разг. 1. слизам, спускам се стремглаво; 2. търкулвам се, изтъркулвам се; 3. прен. пропадам, изпадам; II. v.tr. слизам, спускам се стремглаво; dégringoler une pente спускам се по наклон. Ќ Ant. grimper, monter, remonter. -
18 démonter
v.tr. (de dé- et monter) 1. свалям, събарям от кон; 2. разглобявам, демонтирам; развинтвам; démonter un mécanisme разглобявам механизъм; 3. прен. смущавам, обърквам, забърквам, обезкуражавам; se démonter развалям се; разглобявам се, демонтирам се; смущавам се, обърквам се, забърквам се. Ќ bras démonté разг. изкълчена ръка; démonter les batteries de qqn. разг. развалям проектите някому. -
19 désassembler
v.tr. (de dés- et assembler) разединявам, разделям. Ќ Ant. assembler, monter. -
20 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser.
См. также в других словарях:
monter — [ mɔ̃te ] v. <conjug. : 1> • v. 980; lat. pop. °montare, de mons → mont I ♦ V. intr. (auxil. être ou avoir) A ♦ (Êtres animés) 1 ♦ Se déplacer dans un mouvement de bas en haut; se transporter vers un lieu plus haut que celui où l on était,… … Encyclopédie Universelle
monter — Monter, Ascendere, Facere ascensionem ad locum aliquem. Monter aucun jusques au ciel, Ferre in astra, vel In caelum ferre. Monter en chaire pour parler au peuple, Ascendere in concionem. Monter emmont, Superare, Scandere. Monter emmont le mur,… … Thresor de la langue françoyse
Mönter — ist der Familienname folgender Personen: Friedhelm Mönter (1946–2009), deutscher Journalist und Radiomoderator Gregor Mönter (* 1967), deutscher Comedy Darsteller und Coach/Dramaturg für andere Künstler Petra Mönter (* 1962), deutsche Autorin … Deutsch Wikipedia
monter — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mos I, Mc. montererze; lm M. montererzy {{/stl 8}}{{stl 7}} wykwalifikowany pracownik zajmujący się składaniem i naprawą maszyn, urządzeń i instalacji : {{/stl 7}}{{stl 10}}Monter instalacji przemysłowych. Ekipa monterów.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
mòntēr — m 〈G montéra〉 onaj koji obavlja montažu (strojeva, uređaja i sl.) … Veliki rječnik hrvatskoga jezika
monter — mòntēr m <G montéra> DEFINICIJA onaj koji obavlja montažu (strojeva, uređaja i sl.) ETIMOLOGIJA vidi montaža … Hrvatski jezični portal
monter — (mon té) v. n. 1° Aller en un lieu plus haut que celui où l on était. 2° Monter chez quelqu un, aller dans son logis situé au premier étage ou plus haut. 3° Monter à cheval. 4° Monter à l assaut. 5° Monter en voiture, monter sur un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MONTER — v. n. Se transporter dans un lieu plus haut que celui où l on était. En ce sens, il se dit Des hommes et des animaux. Monter vite, facilement. Monter avec peine. Monter lentement. Monter plus haut, bien haut. C est un pays inégal, on ne fait que… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MONTER — v. intr. Se déplacer de bas en haut, en parlant des êtres animés. Monter vite, facilement. Monter avec peine. Monter lentement. Monter plus haut. C’est un pays inégal, on ne fait que monter et descendre. Monter sur un arbre, à un arbre, au haut… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
monter — I. Monter. v. n. Se transporter en un lieu plus haut que celuy où l on estoit. En ce sens il se dit des hommes & des animaux. Monter viste. monter facilement. monter avec peine. monter lentement. monter bien haut. c est un pays inegal, on ne fait … Dictionnaire de l'Académie française
monter — vi. , aller ou venir en haut ; gravir. vt. , porter en haut, hisser : MONTÂ (Aillon Vieux., Aix.017, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228, Bellecombe Bauges.153, Bellevaux, Billième, Chamonix, Compôte Bauges.271, Cordon.083, Côte Aime, Doucy… … Dictionnaire Français-Savoyard
