-
1 ministerium
-
2 ausgehen
aus|gehen unr.V. sn itr.V. 1. излизам; 2. umg свършвам се (за запас); 3. umg изгасва (светлина, огън), спира да работи (електроуред); 4. приключва, свършва (по определен начин); 5. излиза, идва, изхожда, започва (от някъде, от някого); 6. предполагам, изхождам (von etw. (Dat) от нещо); 7. пада, окапва (коса); 8. избелява, излиза (боя); die Kraft geht mir aus силата ми свършва; Wie ist die Sache ausgegangen? Как свърши историята?; der Vorschlag geht vom Ministerium aus предложението идва от министерството; abends ausgehen излизам вечер (на театър и др.); von der Annahme ausgehen излизам от предложението; ihm ging die Geduld aus търпението му се изчерпи.* * ** itr s 1. излизам (auf А) тръгвам да търся (приключения и пр), целя (нщ), домогвам се (до нщ); 2. (von) тръгвам (отнякъде); изхождам (от нщ) произлизам; излъчва се (от); 3. завършва; 4. свършва се (запас); 5. угасва. -
3 inner
ínner adj вътрешен; Med die inneren Organe вътрешни органи; seine innere Unruhe war sofort zu spüren вътрешното му безпокойство можеше да се усети веднага; der Minister für innere Angelegenheiten министърът на вътрешните работи; ihre innersten Wünsche blieben für uns ein Geheimnis най-съкровените ѝ желания останаха за нас тайна.* * *a (само attr,без котр) вътрешен;=e Krankheiten вътрешни болести;das Innere der Stadt центърът на града;das Ministerium des Inneren (fьr Innere Angelegenheiten)министерство на вътрешните работи;bis ins Innerste gerьhrt трогнат до дъното на душата си -
4 auswärtig
auswärtig adj 1. от друго място, чужд; 2. външен (свързан с чужбина); auswärtige Kunden клиенти отвън, от друго място; das Auswärtige Amt Abk A. A., das Ministerium für Auswärtige Angelegenheiten Министерство на външните работи. -
5 Innere
Ínnere n o.Pl. 1. вътрешност, вътрешна част; 2. същност, духовна същност; das Innere des Hauses вътрешната част на къщата; das Ministerium des Inneren Министерство на вътрешните работи; mein Inneres моят вътрешен мир.
См. также в других словарях:
Ministerium — (zu lat. minister), schweizerisch Departement (zu franz. ‚Abteilung‘) bezeichnet eine oberste Behörde eines Staates. Regelmäßig wird es von einem Minister geleitet, der der Regierung des Staates angehört. Historisch bezeichnete der Begriff zur… … Deutsch Wikipedia
Ministerium — (Одесса,Украина) Категория отеля: Адрес: Gogolya Street 12, Одесса, 65082, Украина … Каталог отелей
MINISTERIUM — abacus, mensa, in qua pocula reponuhtur. Glossar. Lat. Gr. Abaci Delsicae, Μινιςτέριον, quod ad abacum stent Ministri. Sic autem appellant Credentiam seu mensulam iuxta altare, in qua reponumtur vasa sacra. Interdum pro vasis ipsis. Lamprid. in… … Hofmann J. Lexicon universale
ministerium — (n.) ordained ministers of a church district, 1881, from L. ministerium (see MINISTRY (Cf. ministry)) … Etymology dictionary
Ministerium — (lat.), 1) Dienst, Bedienung, Verrichtung; 2) das unter einem Minister unmittelbar stehende u. von ihm geleitete Geschäftspersonal, s.u. Minister; 3) sämmtliche Minister eines Staates als Ganzes betrachtet; 4) das Predigtamt; M. sacri officii,… … Pierer's Universal-Lexikon
Ministerĭum — s. Minister … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ministerium — Ministerĭum (lat.), Amt eines Ministers (s.d.), auch Gesamtheit der Minister (Gesamt M.), die Staatsregierung; auch Predigtamt … Kleines Konversations-Lexikon
Ministerium — Ministerium, das Amt eines Ministers, auch das Gesammt M.; das Predigtamt, die Prediger in einem Orte … Herders Conversations-Lexikon
ministerium — index service (assistance) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
Ministerium — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Auch: • Abteilung • Amt Bsp.: • Wer ist Ihr Abteilungsleiter? … Deutsch Wörterbuch
Ministerium — Mi|nis|te|ri|um [minɪs te:ri̯ʊm], das; s, Ministerien [minɪs te:ri̯ən]: oberste Verwaltungsbehörde eines Staates mit bestimmtem Aufgabenbereich: das Ministerium des Inneren. Syn.: ↑ Amt, ↑ Behörde, ↑ Organ. * * * Mi|nis|te|ri|um 〈n.; s, ri|en〉… … Universal-Lexikon
