-
1 mine1
f. (p.-к. bret. min "bec, museau") 1. израз на лицето, вид; външност, външен израз; 2. pl. гримаса; faire des mine1s правя гримаси, преструвам се. Ќ faire la mine1 муся се, сърдя се; faire mauvaise mine1 правя кисела физиономия; faire mine1 de давам вид, че; avoir bonne (mauvaise) mine1 имам здрав (болнав) вид; mine1 de rien безучастно лице; faire grise mine1 имам тъжен вид. -
2 accommoder
v.tr. (de a- et commode) 1. ост. accommoder а стъкмявам, натъкмявам, адаптирам, нареждам, приспособявам; accommoder qqch. aux circonstances приспособявам нещо според обстоятелствата; 2. accommoder avec съчетавам; accommoder l'utile et l'agréable съчетавам полезното с приятното; 3. ост. обличам, глася, фризирам; придавам добър вид; 4. настанявам удобно; je l'accommode dans sa chaise; 5. прен., ост. подреждам, правя за смях; je l'ai bien accomodé! добре го подредих!; 6. приготвям, сготвям (храна); accommoder le poisson avec une sauce готвя рибата със сос; 7. фокусирам (оптична система); 8. s'accommoder а приспособявам се към; s'accommoder а la vie приспособявам се към живота; 9. s'accommoder de приемам, понасям, приемам нещата такива, каквито са, приспособявам се; s'accommoder avec qqn. уреждам проблема с някого; il s'accommode de tout той се приспособява към всичко; il s'accommode d'une mauvaise chambre той се задоволява с една лоша стая; accommoder de toutes pièces злословя срещу някого. Ќ Ant. déranger, opposer, séparer; refuser. -
3 allure
f. (de aller) 1. вървеж, ход, походка; 2. ход, обрат; une mauvaise allure лош обрат; 3. прен. държане, поведение, обноска; 4. разг. вид, външност. -
4 colère
adj. et f. (lat. choler, gr. khôlê "bile" et fig. "colère") 1. гняв, ярост; se mettre en colère разгневявам се; colère froide, blanche гняв, който не се показва, не избухва; être en colère contre qqn. изпитвам гняв към някого; 2. adj. разг., ост. гневен, гневлив; 3. пристъп на гняв; avoir des colères terribles имам ужасни пристъпи на гняв. Ќ la colère céleste божият гняв; la colère des éléments бушуването на стихиите; la colère est mauvaise conseillère погов. гневът е лош съветник. Ќ Ant. calme, modération, douceur. -
5 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
6 conseiller2,
ère m., f. (lat. consiliarius) съветник; conseiller2, municipal общински съветник; conseiller2, bancaire банков съветник; conseiller2, а la cour d'appel член на апелативния съд; la colère est mauvaise conseiller2,ère гневът е лош съветник. -
7 éducation
f. (lat. éducatio) 1. възпитание, възпитаване; bonne, mauvaise éducation добро, лошо възпитание; 2. образование, обучение; обучаване; éducation professionnelle професионално образование; 3. отглеждане, отхранване; éducation des abeilles отглеждане на пчели; l'éducation des bestiaux скотовъдство. Ќ Ant. grossièreté, impolitesse. -
8 embarquer
v. (de en- et barque) I. v.tr. 1. товаря на кораб, качвам на кораб; 2. мор. заливам се от вода; embarquer une lame залива се от вълна; 3. прен., разг. заплитам, подвеждам, повеждам; embarquer qqn. dans une mauvaise affaire заплитам някого в неприятна работа; 4. разш. товаря, натоварвам; 5. разг. настанявам някого (във влак и др.); II. v.intr. 1. качвам се на кораб (отплувам); 2. минавам борда на кораб; la mer embarque морето минава борда на кораба; 3. разш. качвам се на борда на самолет; s'embarquer качвам се на кораб; качвам на кола; товаря се на кораб; впускам се в, залавям се с. Ќ Ant. débarquer. -
9 enfourner
v.tr. (de en- et four) 1. поставям, мятам в пещ; зареждам пещ; 2. прен., разг. лапвам, налапвам, поглъщам; 3. разг. вкарвам, натъпквам; s'enfourner 1. разг. пъхам се; s'enfourner dans le métro пъхам се в метрото; 2. разг. впускам се; s'enfourner dans une mauvaise affaire впускам се в неприятна работа. Ќ Ant. défourner. -
10 étoile
f. (lat. pop. °stela, class. stella) 1. звезда; l'étoile polaire полярната звезда; étoile du berger (du soir, du matin) вечерница, зорница, Венера (планетата); étoile filante падаща звезда; 2. предмет, подобен на звезда; 3. кръстопът (на няколко улици, алеи); 4. звездичка (на пагон или маншети); 5. прен. съдба; être né sous une bonne (mauvaise) étoile роден съм (не съм роден) под щастлива звезда; 6. звезда (много прочут, известен човек, обикновено на изкуството); son étoile pâlit, blanchit популярността му спада. Ќ voir les étoiles en plein midi виждам звезди посред бял ден (при силен удар); а la belle étoile под открито небе през нощта; étoile de mer зоол. морска звезда. -
11 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
12 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
13 graine
f. (lat. grana, pl. neutre pris comme fém. de granum "grain") семе, семка; graine de laitue семе на маруля; semer des graines засявам семена; graines oléagineuses маслодайни семки. Ќ graine de vers-а-soie бубено семе; mauvaise graine разг. нехранимайко; monter en graine раста бързо (за дете); en prendre de la graine вземам си поука, пример; graine d'assassin! бъдещ убиец! casser la graine разг. ям. -
14 impression
f. (lat. impressio) 1. натиск, натискане; наблягане; 2. отпечатване, клеймо, печат; l'impression d'un cachet sur de la cire отпечатване на печат върху восък; 3. печатане, напечатване; отпечатване; l'impression d'un livre печатане на книга; 4. издание; 5. прен. въздействие, чувство; impression du froid въздействието на студа; 6. прен. впечатление; импресия; effacer une mauvaise impression заличавам лошо впечатление; faire une bonne impression правя добро впечатление; donner l'impression правя впечатление; avoir l'impression que имам впечатление, че; 7. техн. основа ( на картина с маслени бои). -
15 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
16 légitimer
v.tr. (lat. legitimare) 1. узаконявам, осиновявам (дете); 2. ост. признавам за автентичен (право, титла и пр.); 3. оправдавам; rien ne légitime une mauvaise action нищо не оправдава една лоша постъпка. -
17 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
18 odeur
f. (lat. odor) мирис, миризма, дъх. Ќ être en bonne, en mauvaise odeur auprès de qqn. ползвам се с добро, с лошо име пред някого; être en odeur de sainteté праведен съм; ne pas être en odeur de sainteté не се ползвам с добро име пред някого. -
19 opinion
f. (lat. opinio) 1. мнение; braver l'opinion publique пренебрегвам общественото мнение; avoir bonne (mauvaise) opinion de... имам добро (лошо) мнение за...; être de l'opinion de qqn. споделям мнението на някого; faire prévaloir son opinion налагам своето мнение; 2. pl. доктрина, теза, теория; opinions philosophiques философска доктрина. Ќ l'opinion est la reine du mode погов. хората се ръководят от общественото мнение. -
20 passe
f. (de passer) 1. прелитане; 2. спорт. подаване, пас (при игра на футбол); 3. фехт. крачка към противника, нападение; 4. печ. проба, макулатура; 5. залог (при всяко завъртване на рулетката, при всяко хвърляне на заровете); 6. преминаване на друга служба; 7. обиколка (на кабел върху макара); 8. ръб на дамска шапка; 9. движение, жест на хипнотизатор; 10. мор. плавателен ръкав, естествен канал, пролив (между подводни скали, подводни пясъци); 11. в съчет. être en passe de (+ inf.) в положение съм да. Ќ mauvaise (bonne) passe затруднено (изгодно) положение; maison de passe ост. къща, дом, хотел, в който проститутките отвеждат клиентите си; mot de passe воен. парола; passe d'armes размяна на аргументи, на реплики.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
mauvaise — ● mauvais, mauvaise adjectif (latin malifatius, de malum, mauvais, et fatum, sort) Qui comporte des erreurs, n est pas conforme à la norme, à la logique, à l exactitude, etc. : Vous avez fait un mauvais numéro. Qui est défavorable, mal à propos,… … Encyclopédie Universelle
Mauvaise foi nocturne — Single by Fatal Bazooka featuring Vitoo from the album T As Vu ? … Wikipedia
Mauvaise graine — Réalisation Alexander Esway Billy Wilder Acteurs principaux Danielle Darrieux Pierre Mingand Scénario Max Kolpé Hans G. Lustig Billy Wilder Dialogues Claude André Puget Musique … Wikipédia en Français
Mauvaise Graine — Données clés Réalisation Alexander Esway Billy Wilder Scénario Max Kolpé Hans G. Lustig Billy Wilder Acteurs principaux Danielle Darrieux Pierre Mingand Sociétés de production Compagnie nouv … Wikipédia en Français
Mauvaise Graine — Original poster Directed by Billy Wilder Alexander Esway Produced by Edouard Corniglion Molonier Georges Bernier … Wikipedia
Mauvaise foi (film) — Mauvaise Foi Mauvaise foi Réalisation Roschdy Zem Acteurs principaux Roschdy Zem:Ismael Cécile de France: Clara Pascal Elbé: Milou Jean Pierre Cassel: Victor Musique Souad Massi Durée 88 minutes (1h28) Sortie 2006 … Wikipédia en Français
Mauvaise Foi — Données clés Réalisation Roschdy Zem Acteurs principaux Roschdy Zem: Ismael Cécile de France : Clara Pascal Elbé : Milou Jean Pierre Cassel: Victor Sortie 2006 Durée … Wikipédia en Français
Mauvaise humeur — est une nouvelle d’Anton Tchekhov. Sommaire 1 Historique 2 Résumé 3 Notes et références 4 Édition française … Wikipédia en Français
Mauvaise passe — est un film réalisé par Michel Blanc et sorti en 1999. C est le troisième film de l acteur réalisateur. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
Mauvaise foi nocturne — Single par Fatal Bazooka, Vitoo extrait de l’album T As Vu ? Sortie 2007 Enregistrement 2006 Genre(s) Rap, R B, Par … Wikipédia en Français
Mauvaise Passe — est un film réalisé par Michel Blanc et sorti en 1999. C est le troisième film de l acteur réalisateur. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien exte … Wikipédia en Français
