-
1 maritime
adj. (lat. maritimus) 1. морски, крайморски, приморски; 2. мореплавателен, флотски; les grandes puissances maritimes големите морски сили. -
2 aéromaritime
adj. (de aéro- et maritime) въздушноморски; régiment aéromaritime полк, който използва авиацията и флота едновременно. -
3 canal
m. (lat. canalis, de canna "roseau") (pl. canalaux) 1. канал; canal de navigation корабоплавателен канал; canal maritime канал, който свързва две морета; canal de dessèchement отводнителен канал (за пресушаване на блата); canal d'irrigation напоителен канал; 2. геогр.пролив; 3. част от река или поток, ръкав на река; 4. архит. канелюра на някои пиедестали; 5. спираловиден канал на извивките на капитела на йонийска колона. Ќ canal hertzien честотна лента (за радиопредавания); canal de distribution дистрибуторска верига (при реализиране на стока на пазара); canal de l'urètre пикочен канал; canal digestif хранопроводна тръба. -
4 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
5 étier
m. (lat. њstuarium "lagune maritime") 1. канал, който отвежда вода от солница; 2. плитък, тесен канал край брега. -
6 gare1
f. (de garer) 1. гара, станция; gare1 de marchandises сточна гара; gare1 fluviale речен пристан; gare1 routière автогара; gare1 aérienne аерогара; gare1 maritime морска гара; le train entre en gare1 влакът навлиза в гарата; 2. място за гариране на речни кораби. Ќ roman de gare1 роман, който може да се купи на гарата. -
7 génie
m. (lat. genius "divinité tutélaire", au fig. "inclination, talent") 1. дарба, талант, умение, склонност; avoir le génie de имам способността да; 2. гений (човек); génie méconnu непризнат гений; 3. гениалност, изключителна дарба; avoir du génie гениален съм, притежавам изключителна дарба; њuvre de génie гениална творба; 4. ост. дух, характер, натура, своеобразие; 5. дух; bon génie добър дух; mauvais génie лош дух; génie enfermé dans une bouteille дух, затворен в бутилка; 6. воен. инженерни войски; 7. инженерно дело; 8. в съчет. génie civil гражданско строително дело; génie maritime корабостроително дело; génie rural селскостопанско строителство; génie informatique изработване на компютърни програми и поддръжка на компютърно оборудване; 9. loc. adv. de génie с вдъхновение; вдъхновено. Ќ Ant. médiocrité, nullité. -
8 territoire
m. (lat. territorium) 1. област, територия; le territoire français френската територия; territoires d'outre-mer отвъдморски територии; territoire maritime d'un Etat териториални морета на дадена държава; le territoire de la commune територията на общината; 2. мед. област; douleurs dans le territoire d'un nerf болки в областта на нерв; 3. зоол. територия ( на животно). -
9 trafic
m. (it. traffico; o. i.) 1. неодобр. трафик, търговия, сделка, спекулация; trafic des stupéfiants трафик на наркотици; 2. движение, превоз, транспорт; trafic ferroviaire железопътен транспорт; trafic fluvial речен транспорт; trafic routier сухопътен транспорт; trafic maritime морски транспорт.
См. также в других словарях:
maritime — [ maritim ] adj. • 1336; lat. maritimus 1 ♦ Qui est au bord de la mer, concerne le bord de la mer, subit l influence de la mer. Ports maritimes et ports fluviaux. Pin maritime. Climat maritime. ⇒ 1. marin. La Charente Maritime. Par ext. Canal… … Encyclopédie Universelle
Maritime — is primarily an adjective that describes objects or activities related to the sea. Maritime or Maritimes as a noun may also refer to: Contents 1 Geography 2 Music 3 See also 3.1 Related terms … Wikipedia
maritime — mar‧i‧time [ˈmærtaɪm] adjective connected with the sea or ships: • maritime trade • The port of San Francisco has lost virtually all its maritime industry. * * * maritime UK US /ˈmærɪtaɪm/ adjective ► TRANSPORT connected with human activity at… … Financial and business terms
Maritime — Mar i*time (m[a^]r [i^]*t[imac]m, formerly m[a^]r [i^]*t[i^]m; 277), a. [L. maritimus, fr. mare the sea: cf. F. maritime. See {Mere} a pool.] 1. Bordering on, or situated near, the ocean; connected with the sea by site, interest, or power; having … The Collaborative International Dictionary of English
maritime — [mar′ə tīm΄] adj. [L maritimus < mare, the sea: see MARE2] 1. on, near, or living near the sea [maritime provinces, a maritime people] 2. of or relating to sea navigation, shipping, etc. [maritime law] 3. characteristic of sailors; nautical … English World dictionary
Maritime — All … Deutsch Wikipedia
maritime — mar·i·time / mar ə ˌtīm/ adj: of or relating to navigation or commerce on navigable waters Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. maritime … Law dictionary
maritime — (adj.) 1540s, of or pertaining to the sea, from M.Fr. maritime (16c.) or directly from L. maritimus of the sea, near the sea, from mare (gen. maris) sea (see MERE (Cf. mere) (n.)) + Latin ending timus, originally a superlative suffix (Cf. intimus … Etymology dictionary
maritime — Maritime. adj. de tout genre. Qui est proche de la mer. Les regions maritimes. les villes maritimes. cette province est maritime. les peuples maritimes. On dit aussi, Les forces maritimes, pour dire, Les forces de la met … Dictionnaire de l'Académie française
maritime — *marine, nautical, naval … New Dictionary of Synonyms
maritime — Maritime, Maritimus … Thresor de la langue françoyse
