-
1 manteau
m. (lat. médiév. mantellus, dimin. de mantus) 1. мантия, дълго наметало; 2. манто, палто; 3. прен. було, покривка; sous le manteau скришом, крадешката; 4. малка дрешка за куче (която го пази от студ, дъжд); 5. зоол. гръб на животно (когато е различен цвят от останалата част на тялото му); 6. издадената част на камина; 7. подплатена драперия с хермелинова кожа, която е покривала герба; 8. геол. мантия. Ќ Hom. mentaux (mental). -
2 rabattre
v.tr. (de re- et abattre) 1. спадам, намалявам парична сума; 2. свалям; rabattre le col d'un manteau свалям яката на манто; 3. сплесквам, премахвам (нещо неравно); rabattre les inégalités премахвам неравностите; 4. лов. подгонвам, подкарвам (дивеча към ловците); 5. спускам, свалям; rabattre le couvercle свалям капака; rabattre le col d'un manteau смъквам яката на манто; 6. отрязвам върха или големите клони на дърво; 7. прен. премахвам, отстранявам; se rabattre 1. обръщам се; 2. отбивам се, изменям посоката си; 3. сгъвам се, свалям се; la table se rabat масата се сгъва; 4. se rabattre sur (qqn., qqch.) връщам се към нещо, приемам нещо ( по липса на по-добро). Ќ en rabattre отказвам се от претенциите си. Ќ Ant. augmenter; relever; éloigner. -
3 alpaguer
v.tr. (de alpaga "manteau") 1. арго задържам, арестувам; 2. вземам нещо, присвоявам си. -
4 ample
adj. (lat. amplus) 1. широк, обширен, просторен; 2. свободен; un manteau ample широко палто; 3. прен. обилен, изобилен. Ќ Ant. étroit, restreint. -
5 caparaçon
m. (esp. caparazón, de caps "manteau") парадно покривало за кон, чул. -
6 carrick
m. (mot angl. "voiture légère" et "manteau du cocher") ост. широк редингот ( на файтонджия). -
7 chape
f. (bas lat. cappa "capuchon", puis "manteau") 1. църк. филон; 2. кардиналска дълга дреха с качулка, подплатена с хермелин; 3. монашеско наметало; 4. готв. похлупак; 5. циментова замазка; 6. техн. похлупак; chape de poulie похлупак в горната част на скрипец; 7. воен. обвивка; la chape d'une épée метална обвивка в горната част на ножница. -
8 chasuble
f. (bas lat. °casubula, de casula "manteau а capuchon", de casa "case") 1. филон (църковна одежда); 2. разш. дреха без ръкави, която прилича на филон. -
9 écorce
f. (lat. scortea "manteau de peau") 1. кора (на дърво); 2. кора, обвивка; écorce d'orange портокалова кора; écorce terrestre земна кора; 3. прен. външност, външен вид; un paysan d'écorce assez rude селянин с груба външност. Ќ entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt не се меси там, където не ти е работа; juger du bois par l'écorce погов. съдя за нещо по външния му вид. -
10 fourré,
e adj. (de fourrer) 1. гъст; bois fourré, гъста гора; 2. подплатен (с кожи); manteau fourré, палто, подплатено с кожа; 3. m. най-гъстата част на гората, гъсталак. Ќ bonbon fourré, фуре (вид бонбон); coups fourré,s взаимни удари. -
11 garnir
v.tr. (frq. °warnjan "prendre garde", d'où "protéger") 1. снабдявам с необходимото, съоръжавам; garnir un rayon de livres запълвам рафт с книги; garnir un mur de bois облицовам с дърво стена; 2. украсявам, гарнирам; garnir une robe de dentelles украсявам, рокля с дантели; garnir un manteau de fourrure гарнирам, подплатявам манто с кожа; 3. гарнирам; garnir une pièce de veau гарнирам порция телешко; 4. пълня, изпълвам; garnir un portefeuille d'argent пълня портфейл с пари; se garnir 1. изпълвам се, пълня се; la salle se garnit de spectateurs залата се пълни със зрители; 2. гарнирам се; 3. съоръжавам се. Ќ Ant. dégarnir; dépeupler. -
12 mantélé,
e adj. (de mantel "manteau") зоол. чийто гръб е различен по цвят от останалата част на тялото. -
13 mantelet
m. ("petit manteau"; de mantel) 1. мантийка, наметалце; 2. воен., ост. щит; 3. мор. крило на прозорец в кораб. -
14 mantille
f. (esp. mantilla, lat. mantellus "manteau") мантила ( черен дълъг копринен или дантелен шарф). -
15 palléal,
e, aux adj. (du lat. palla "manteau") който се отнася до черупка на мекотело. -
16 portemanteau
m. (de porte- et manteau) 1. закачалка за дрехи; 2. специален куфар за носене на костюми; 3. мор. желязна греда над борда на параход за прикрепяне и издигане на лодка; 4. ист. човек, който носел кралската мантия. -
17 ragondin
m. (o. i.) 1. зоол. нутрия (воден гризач); 2. нутриева кожа (много ценена); manteau de ragondin манто, палто от нутрия. -
18 suspendre
v.tr. (lat. suspendre) 1. окачвам; suspendre а un crochet окачвам на кука; suspendre des vêtements а un porte-manteau окачвам дрехи на закачалка; 2. прен. държа в неизвестност, в недоумение, отлагам, отсрочвам, преустановявам, прекратявам; suspendre un jugement отлагам изричането на присъда; suspendre un journal спирам издаването на вестник за известен период; se suspendre окачвам се.
См. также в других словарях:
manteau — [ mɑ̃to ] n. m. • v. 1300; mantel 980; lat. médiév. mantellus, dimin. de mantus → 1. mante I ♦ 1 ♦ Vêtement à manches longues, boutonné sur le devant, qui se porte par dessus les autres vêtements pour protéger le corps du froid et des intempéries … Encyclopédie Universelle
manteau — Manteau. s. m. Vestement qu on se met sur les espaules par dessus l habit, quand on veut aller par la ville ou à la campagne. Long manteau. manteau court. grand manteau. manteau d hiver. manteau d esté. manteau de pluye. manteau leger. manteau… … Dictionnaire de l'Académie française
Manteau — um 1685/90 Manteau (von frz. „Mantel“) ist der generische Begriff für das mantelartige Damenobergewand des späten 17. und frühen 18. Jh., auch Robe genannt. Im engeren Sinn bezeichnet er eine bestimmte Gewandform, die sich um 1680 herum als… … Deutsch Wikipedia
Manteau — Nom surtout porté en Poitou, également présent dans l Aisne. Surnom donné au porteur d un manteau, à un marchand de manteaux. Variante : Manteaux (60), Mantaux (80, 70), Mantel (62, 80) … Noms de famille
manteau — cloak, mantle, 1670s, from Fr. manteau, from O.Fr. mantel (see MANTLE (Cf. mantle)) … Etymology dictionary
Manteau — Man teau , n.; pl. F. {Manteaux}, E. {Manteaus}. [F. See {Mantle}, n.] 1. A woman s cloak or mantle. [1913 Webster] 2. A gown worn by women. [Obs.] [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
manteau — MANTEAU: Toujours couleur de muraille pour les équipées galantes … Dictionnaire des idées reçues
manteau — [man′tō΄; ] Fr [ män tō′] n. pl. manteaus or Fr. manteaux [mäntō′] [Fr < OFr mantel: see MANTLE] Obs. cloak or mantle, esp. one worn by a woman … English World dictionary
manteau — (man tô) s. m. 1° Vêtement ample et sans manches qu on porte par dessus l habit. • Jésus sortit, portant une couronne d épines et un manteau d écarlate, SACI Bible, Év. St Jean, XIX, 5. • Bon manteau bien doublé, bonne étoffe bien forte, LA … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MANTEAU — s. m. Vêtement ample et sans manches qui se met par dessus l habit, et qui prend ordinairement depuis les épaules jusqu au dessous des genoux. Grand manteau. Manteau d hiver, d été. Manteau pour la pluie. Manteau de campagne. Manteau léger,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MANTEAU — n. m. Vêtement de dessus qui prend depuis les épaules jusqu’au dessous des genoux et sert à se garantir de la pluie et du froid. Manteau d’hiver. Manteau d’été. Manteau de pluie. Manteau de drap. S’envelopper de son manteau, dans son manteau.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
