-
1 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
2 porte-malheur
m.inv. (de porte- et malheur) човек, животно, предмет, за които се счита, че носят нещастие. -
3 traîne-malheur
m.inv. (de traîner et malheur) разг. нещастник, сиромах. -
4 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
5 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
6 apporter
v.tr. (lat. apportare) 1. нося, донасям, принасям; 2. представям, полагам; apporter de l'attention, soin полагам внимание, грижи; 3. вземам; apporter des précautions вземам предпазни мерки; 4. ставам причина за, допринасям за. Ќ apporter remède а un malheur поправям нещастие. Ќ Ant. emporter, enlever, remporter, retirer. -
7 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
8 chérir
v.tr. (de cher) 1. обичам силно, нежно; chérir ses enfants обичам силно децата си; 2. привързвам се към. Ќ chérir son malheur оплаквам се, съжалявам се. Ќ Ant. détester, haïr. -
9 consolation
f. (lat. consolatio) утешение, утеха. Ќ Ant. affliction, chagrin, désolation, désespoir, malheur, peine, mortification, tourment. -
10 malheureux,
se adj. et n. (de malheur) 1. нещастен, злополучен, горък, клет, злочест; avoir la main malheureux,se не ми върви; 2. разш. незначителен, нищожен; un malheureux, billet de dix francs нищожна банкнота от десет франка; 3. несподелен, нещастен; amour malheureux, несподелена любов; 4. неуспял, пропаднал; initiative malheureux,se пропаднала инициатива; 5. m., f. нещастник; бедняк, клетник, окаяник. Ќ malheureux, comme les pierres много нещастен. Ќ Ant. hereux, riche; agréable, avantageux; chanceux, veinard. -
11 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
12 prêcher
v. (lat. ecclés. prњdicare) I. v.tr. 1. проповядвам; 2. поучавам, наставлявам, убеждавам; 3. хваля, възхвалявам прекомерно; 4. убеждавам; II. v.intr. 1. проповядвам; 2. наставлявам, съветвам; 3. prêcher d'exemple служа за пример, насърчавам чрез собствения си пример. Ќ prêcher malheur (prêcher misère) съобщавам неприятни работи; prêcher pour son saint (pour sa paroisse) поддържам кауза, която е свързана с интереса ми. -
13 traîne-misère
m.inv. вж. traîne-malheur. -
14 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
Malheur — (et) … Kölsch Dialekt Lexikon
malheur — [ malɶr ] n. m. • av. 1526; a mal eür « de façon funeste » fin XIIe; de 1. mal et heur 1 ♦ Événement qui affecte (ou semble de nature à affecter) péniblement, cruellement (qqn). ⇒ accident, affliction; calamité, catastrophe, coup, désastre, deuil … Encyclopédie Universelle
malheur — Malheur. s. m. Infortune, desastre. Grand malheur. estrange malheur. malheur extraordinaire. extreme malheur. un malheur bizarre. il luy est arrivé un malheur. avoir du malheur. le malheur luy en veut. le malheur a voulu que ... c est un effet de … Dictionnaire de l'Académie française
Malheur — Malheur, frz. [maˈlœʀ], dt. [maˈløːɐ̯], ist ein aus dem Französischen stammendes, in der deutschen Sprache früher sehr gebräuchliches Fremdwort. Das französische malheur bedeutet so viel wie „schlechte Stunde“ (im Gegensatz zu bonheur, „Glück“,… … Deutsch Wikipedia
Malheur — may refer to: Malheur County, Oregon Malheur Lake Malheur River Malheur Butte Malheur National Wildlife Refuge Malheur Reservation Malheur National Forest Malheur Memorial Hospital Heliport Malheur Bell … Wikipedia
malheur — Malheur, Miseria, Infoelicitas, Infortunium. Il advint un grand malheur, Obuenit hoc vitium, B. ex Cic. A celle fin que le malheur, qui avoit accoustumé de revenir tous les ans, continuast tousjours, Vt idem in singulos annos orbis volueretur. Né … Thresor de la langue françoyse
Malheur — Sn Ungeschick, Unglück erw. fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. malheur m., zu frz. mal schlecht (aus l. malus) und frz. heur m. glücklicher Umstand (aus l. augurium Anzeichen, Vorzeichen ). Die Lautform des… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Malheur — »Missgeschick, Unglück«: Das Fremdwort wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. malheur entlehnt. Grundwort ist (wie in frz. bonheur »Glück«) frz. heur (afrz. eür) »glücklicher Zufall«, das auf vlat. agurium (< lat. augurium) »Vorzeichen,… … Das Herkunftswörterbuch
Malheur — (franz., spr. mălör), Unglück; malheureusement (spr. mălörös māng), unglücklicherweise … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Malheur ! — ● Malheur ! sert à exprimer le dépit, l accablement, l indignation … Encyclopédie Universelle
Malheur — Malheur(franzausgesprochen)n 1.MißgeschickohneschwereFolgen;Unannehmlichkeit.AusdemFranzum1700übernommen,abermitstarkerBedeutungsmilderung. 2.unehelichesKind;geschwängerteLedige.Seitdem19.Jh. 3.MalheurvonderTante=unehelichGeborene(r).Seitdem19.Jh … Wörterbuch der deutschen Umgangssprache
