mala-

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

f 1) ход (в игра); 2): mala jugada прен. неочакван злонамерен ход срещу някого; лоша шега; hacer uno su jugada прен., разг. правя добра сделка; добре си изигравам козовете.

f 1) мляко; 2) млечен сок (на растения); 3) прост. сперма; 4) с предл. de и име на животно, означава: а) сукалче; б) млекодайно животно; 5) прен., разг. късмет; 6) прен. първоначалното домашно възпитание; първите неща, на които е научено детето; 7) вулг. удар, юмрук, инцидент; 8) pl вулг. глупости, галиматии; leche condensada кондензирано мляко; leche de los viejos прен., разг. вино; leche de pàjaro от птиче мляко; leche pasterisada пастьоризирано мляко; estar uno con la leche en los labios прен., разг. още имам мляко около устата (жълто около човката); още нямам опит; новак съм в нещо; estar en leche прен. а) още зрея, наливам се (за плодове, растения); б) спокойно и тихо море; mala leche прен., вулг. злонамереност, лош характер; a toda leche прост. много бързо, с пълна скорост; mamar uno una cosa en la leche прен., разг. засукал съм още с млякото, научил съм много рано; pedir leche a las Cabrillas прен. искам невъзможното; ser algo una leche прост. досадно, вредно нещо; глупост, измишльотина; ser la leche разг. това е върхът! това е прекалено!

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

f 1) закон; ley fundamental юр. основен закон, конституция; ley adjetiva процесуално право; ley marcial военен закон, военно положение; ley natural природен закон; 2) нравствен закон, морална норма; 3) тегло, качество и др., предвидени от закона; 4) физически закон; 5) законодателство, сборник от закони; 6) pl право (наука); 7) вярност, лоялност (с гл. tener, tomar); 8) религия, вяра; 9) проба (за метали); de ley, de buena ley чистопробен; bajo de ley низкопробен; ley de bases юр. директивен закон; ley de Dios Божият закон; ley antigua (de Moisés) Моисеев закон; ley de la trampa разг. измама; ley del embudo прен., разг. закон, който се прилага според случая; ley seca сух режим; ley universal всеобщ закон; a todo ley със строго спазване на законите и справедливостта; con todas las de la ley както си му е редът; dar la ley прен. а) диктувам модата, правилата; б) прен. налагам желанието си на някого; de buena ley прен. доброкачествен; de ley прен. а) добър, честен човек; б) както е необходимо, както трябва да бъде (за предмети); de mala ley прен. в лоши, неблагоприятни условия; echar (toda) la ley a uno осъждам с цялата строгост на закона; tener (tomar) ley a alguien харесвам някого, ценя го, изпитвам симпатия към него; venir contra una ley нарушавам закон.

1. n p f Луна (обикн. с опр. чл. la); Luna creciente астр. растяща луна; Luna de miel прен. меден месец; Luna en lleno, Luna llena астр. пълнолуние; Luna menguante нащърбена луна; Luna nueva новолуние; media Luna а) полумесец; лунен сърп; б) украшение във форма на полумесец; Luna desjarretadera прен. а) ислям, мохамеданство; б) прен. Турската империя; в) вид крепостно укрепление; 2. f 1) луна, месец; лунна светлина; 2) астр. лунен месец; 3) сателит на небесно тяло; 4) огледало; 5) стъкло на очила; 6) прен. влияние на луната върху психично болните; 7) прен. мания, особено душевно състояние, каприз; a la luna de Valencia (с гл. dejar, quedarse) прен., разг. с разбити надежди, мечти; estar en la Luna прен., разг. на луната съм; разсеян съм; не съм в реалността, не си давам сметка за ставащото; estar uno de buena (mala) Luna Амер. в добро (лошо) настроение съм; ladrar a la Luna прен., разг. напразно давам израз на яда си срещу някого ( или нещо), на когото не мога да навредя; pedir la Luna разг. искам нещо невъзможно; tener uno Lunas прен., разг. имам смущения по време на лунните промени.

f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор.

f 1) начин, вид; 2) pl маниери, поведение; 3) категория, класа (на човек); 4) хитрост, ловкост; 5) жив. стил, специфика; de culquier manera по какъвто и да е начин; във всички случаи, както и да е; de ninguna manera по никакъв начин; en cierta manera до известна степен; mal y de mala manera разг. безредно, зле, с нежелание, неумело, прибързано; de esa manera по такъв начин, и така; no hay manera de няма начин, невъзможно е; de manera que така че; a la manera de подобно на; en gran manera твърде, до голяма степен; sobre manera изключително.

m 1) смърт; кончина; 2) убийство; 3) прен. разрушение; гибел; 4) човешки скелет като символ на смъртта; muerte pelada прен., разг. човек с обръсната или плешива глава; muerte senil естествена смърт от старост; muerte súbita внезапна смърт; muerte violenta насилствена смърт; a muerte до смърт; a muerte o a vida на живот и на смърт; de mala muerte прен., разг. жалък, невзрачен, скапан; estar uno a la muerte грози ме смъртна опасност; hasta la muerte до смъртта; luchar uno con la muerte прен. намирам се в дълга агония, боря се със смъртта; ser una cosa una muerte прен., разг. това е смърт, нещо непоносимо; volver uno de la muerte a la vida прен. възстановявам се, връщам се към живота; прескачам трапа; muerte civil отнемане на гражданските права; muerte chiquita конвулсия, гърч; de muerte а) неумолимо, жестоко, до смърт; б) прен., разг. ужасен, много голям.

f 1) жена; 2) жена, съпруга; mujer de digo y hago решителна, дръзка жена; mujer del arte de la vida (de la vida airada, del partido, de mala vida, de mal vivir, de punto) проститутка; mujer fàcil лека жена; mujer fatal фатална жена; mujer galante (mundana, perdida, pública) уличница, проститутка; tomar mujer женя се, взимам си жена.

f 1) забележка, бележка; 2) бележка, знак; 3) оценка, бележка, бал; 4) съобщение, бележка; 5) предисловие, пояснение, коментар (на книга и пр.); 6) дипл. нота; 7) муз. нота; 8) сметка (хотел и пр.); 9) прен. известност, слава; pintor de nota известен художник; 10) прен. нотка, детайл, атмосфера; 11) pl протоколи; nota discordante прен., разг. лице, действие или думи, нехармонизиращи с останалите; nota dominante прен., разг. подчертана особеност, черта; mala nota лоша слава, лоша известност; ir para nota прост. прекалено се старая; tomar nota а) водя си записки; б) взимам си бележка, запомням; caer en nota разг. обръщам внимание върху себе си, предизвиквам скандал.

f 1) плащане, изплащане; 2) възнаграждение, отплата, компенсация; 3) работна заплата; 4) отмъщение, възмездие; наказание; paga y señal капаро, вноска; buena (mala) paga добросъвестен (лош) платец; en tres pagas (tarde, mal y nunca) прен. лош длъжник, платец.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.

f 1) лапа, крак (на животно); 2) крак, поставка (на мебел); 3) патка, юрдечка; 4) разг. крак (на човек); 5) месарски ченгел; 6) изкривяване на нишките в плата (с гл. tener); estirar la pata1 разг. ритвам камбаната, прегръщам чимшира; meter la pata1 разг. правя гаф, излагам се; a pata1 разг. пеша; a cuatro pata1s разг. на четири крака; pata1 de banco (de gallo) прен. безсмислица, абсурд (обикн. с гл. salir + con); pata1 de palo чукан, дървен крак, протеза; pata1 de pobre прен., разг. подут, изранен крак; a la pata1 coja на куц крак; pata1s arriba с краката нагоре; a la pata1 la llana; a (la) pata1 llana спокойно, без афектиране; bailar en una pata1 разг. Амер. много съм доволен; echar la pata1 прен., разг. извличам полза, облагодетелствам се; pata1s arriba прен., разг. наопаки, с краката нагоре; tener uno buena (mala) pata1 а) разг. имам добър (лош) късмет); б) прен., разг. строен, грациозен съм ( не притежавам грация).

tr 1) стъпвам, крача; 2) тъпча; настъпвам; pisar los talones de alguien разг. настигам някого; pisar la mala hierba прен. имам неприятност; 3) тъпча, изстисквам (грозде, маслини); 4) докосвам с пръсти последователно (струни, клавиши); 5) прен. стъпквам, потъпквам, унижавам; 6) прен. изпреварвам, домогвам се пръв до нещо; 7) застъпвам се (едно върху друго); 8) покривам женската (за птици); 9) прен. стъпвам, влизам някъде.

f 1) насочване (на огнестрелно оръжие); 2) прицелване; 3) прицел; tener buena (mala) puntería имам точен (неточен) прицел; afinar la puntería прен. внимателно се прицелвам.

f 1) овца; 2) разг. злосторница, развратница; 3) проститутка; ser mala pécora; ser una buena pécora прен., разг. хитър, развратен, порочен съм ( най-вече за жена).

f 1) произход; de alta ralea от знатен род; de baja ralea с нисш произход; 2) раса, племе; 3) порода, вид; разновидност; 4) сорт, качество; 5) плячка (на грабливи птици); de mala ralea престъпен; de buena ralea честен.

f 1) кръв; 2) прен. родство, род; кръвна връзка; donante de sangre кръводарител; a sangre fría прен. хладнокръвно; lavar con sangre прен. измивам обида с кръв; escupir (vomitar) sangre а) храча кръв; б) прен. гордея се, големея се с произхода, с рода си; a sangre y fuego с огън и меч; de sangre y hueso от плът и кръв; hacer sangre ранявам; tener sangre de chinches прен. имам тежък характер; tener la sangre gorda прен. много съм бавен; freír la sangre прен. дразня, досаждам; hacerse mala sangre прен. ядосвам се; hospital de sangre военна болница; sudar sangre прен., разг. залягам, мъча се; verter sangre а) проливам кръв; б) прен. много съм зачервен; в) прен. много съм пресен; току-що завършвам нещо; escupir sangre en bacín de oro прен. богат съм, но нещастен.

f 1) тъмнина, мрак (по-често pl); 2) сянка; полумрак; 3) видение, привидение, призрак; 4) прен. подозрение, сянка (на съмнение); 5) прен. покровителство, защита, подкрепа; 6) прен. сходство, прилика; 7) жив. тъмен цвят, сянка; 8) прен. мрак, невежество; 9) прен. петно, дефект; 10) прен. лице, което следва друго навсякъде и във всичко; 11) разг. съдба; 12) разг. грация, изящество; 13) Ц. Амер., Ч. прост. чадър (за слънце); 14) прен., разг. малка част, следа, сянка от нещо; 15) прен., разг. съзаклятничество, заговор; sombra de ojos сенки за очи; sombras chinescas театър на сенките; a la sombra а) на сянка; б) прен. в затвора; tener buena (mala) sombra прен., разг. а) симпатичен (антипатичен) съм; б) имам късмет (не ми върви); ni por sombra прен. по никакъв начин; andar a sombra de tejado(s) прен. крия се; hacer sombra а) преча, затъмнявам; б) прен. покровителствам; ni sombra de verdad лъжа, нито капка истина.