-
1 major
n. et adj. (lat. major, compar. de magnus "grand") 1. m. помощник-командир на полк на административни стопански части; médecin-major военен лекар; major général генерал-майор; 2. m. le major de la promotion кандидат, приет с най-висока оценка във висше училище; 3. adj. воен. който е с по-голям чин; tambour-major старши барабанчик; 4. f. едно от най-големите предприятия в своята област. -
2 état-major
m. (de état et major) (pl. états-majors) воен. щаб; état-major général генерален щаб. -
3 aide-major
m. (de aide et major) воен. помощник на главния лекар-хирург ( в полк или болница). -
4 tambour-major
m. (de tambour et major) (pl. tambours-majors) началник на барабанчиците. -
5 infirmier,
ère m., f. (refait sur infirme) болногледач, санитар; infirmier,ère major старша медицинска сестра; infirmier, major военен фелдшер. -
6 majorette
f. (mot amér., abrév. de drum-majorette, de drum-major "tambour-major") мажоретка. -
7 adjudant
m. (esp. ayudante, de ayudar "aider") воен. старшина; adjudant-chef старши, старшина; adjudant-major адютант на полкови командир. -
8 canot
m. (esp. canoa, d'une langue des Caraïbes) лодка, ладия; canot de sauvetage спасителна лодка; canot automobile моторна лодка; canot major лодка за офицерите на военните кораби; canot pneumatique надуваема лодка. -
9 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
10 majeur
m. (lat. major) големият, средният пръст на ръката. -
11 majeur,
e adj. (lat. major) 1. по-голям, по-висш; la majeur,e partie по-голямата част; 2. пълнолетен; 3. прен. много важен; непреодолим; affaire majeur, e много важна работа; force majeur,e непреодолима сила. Ќ gamme majeur,e муз. мажорна гама; tierce majeur,e в игра на карти - терца мажорна (асо, поп и дама от една боя). -
12 majordome
m. (lat. médiév. major domus "chef de la maison") началник на прислугата; домоуправител. -
13 majorer
v.tr. (du lat. major) изчислявам стойността на нещо повече, отколкото струва; увеличавам, повишавам; надписвам; majorer la facture надписвам фактура. -
14 majorité
f. (lat. majoritas, de major "plus grand") 1. пълнолетие; 2. мнозинство (в събрание и др.); majorité absolue абсолютно мнозинство; majorité relative относително мнозинство; а la majorité des voix при мнозинство на гласове; 3. по-голяма част, повече; les Français, dans leur immense majorité, pensent que... французите, в по-голямата си част, считат че...; 4. воен. бюро на главния генерал; персонал (служители) в главен щаб. -
15 médecin
m. (de médecine) лекар, доктор; femme médecin лекарка; médecin-chef главен лекар; médecin major ост. военен лекар; médecin légal, médecin légiste, médecin assermenté лекар по съдебна медицина; médecin praticien лекар-консултант; cabinet de médecin лекарски кабинет; médecin des âmes отец, абат, свещеник; médecin traitant лекуващ лекар; médecin consultant лекар, кйто прави прегледи; médecin généraliste общ лекар; médecin marron незаконен лекар. -
16 sergent
m. (lat. serviens, p. prés. de servire "être au service de") 1. сержант; sergent-chef старши сержант; 2. техн. дърводелска стяга. Ќ sergent de ville регулировчик; sergent-major старшина; sergent fourrier помощник домакин. -
17 vimaire
f. (du lat. vis "force" et major "majeure") ост. 1. щета, вреда (на реколта от лошо време); 2. лошо време ( което поврежда реколтата).
См. также в других словарях:
Major — Major … Deutsch Wörterbuch
major — [ maʒɔr ] adj. et n. • XVIe; en provenç., XIIIe; lat. major, compar. de magnus « grand » I ♦ Adj. Milit. Supérieur par le rang (dans quelques comp.).⇒ état major, tambour major. Médecin major. Sergent major. II ♦ N. 1 … Encyclopédie Universelle
Major — Pour les articles homonymes, voir Major (homonymie). Major est un grade militaire, qui se situe différemment dans la hiérarchie militaire suivant les pays. Il désigne le premier grade d officier supérieur ou, dans l armée française, un grade… … Wikipédia en Français
Major — ist ein militärischer Dienstgrad verschiedener Länder. Er gehört zur Dienstgradgruppe der Stabsoffiziere. Inhaltsverzeichnis 1 Historisches 2 Deutschland 3 Österreich 4 Schweiz … Deutsch Wikipedia
major — MAJÓR, Ă, majori, e, adj. 1. (Despre oameni) Care a împlinit vârsta legală pentru a putea beneficia prin lege de drepturi civile şi politice depline. 2. Foarte important, principal. ♦ (log.: în sintagmele) Termen major = predicatul concluziei… … Dicționar Român
Major — Ma jor, [L. major, compar. of magnus great: cf. F. majeur. Cf. {Master}, {Mayor}, {Magnitude}, {More}, a.] 1. Greater in number, quantity, or extent; as, the major part of the assembly; the major part of the revenue; the major part of the… … The Collaborative International Dictionary of English
major — Major. s. m. Officier de guerre dans un corps, qui porte les ordres des Commandants à tous les autres Officiers. Le Major d un Regiment. le Major de, la place. Major des Gardes du Corps, Est un Officier qui fait servir les Gardes auprés du Roy, & … Dictionnaire de l'Académie française
major — [mā′jər] adj. [ME maiour < L major, compar. of magnus, great: see MAGNI ] 1. a) greater in size, amount, number, or extent b) greater in importance or rank 2. of full legal age 3. constituting the majority: said of a part, etc … English World dictionary
major — is commonly used, especially in journalism, to mean ‘important, significant’, without any notion of comparison inherent in the word s origins. A political leader invariably gives a major speech, a reference book is published in a major new… … Modern English usage
Major — Ma jor, n. [F. major. See {Major}, a.] 1. (Mil.) An officer next in rank above a captain and next below a lieutenant colonel; the lowest field officer. [1913 Webster] 2. (Law) A person of full age. [1913 Webster] 3. (Logic) That premise which… … The Collaborative International Dictionary of English
major in — ˈmajor in [transitive] [present tense I/you/we/they major in he/she/it majors in present participle majoring in past tense majored in past p … Useful english dictionary
