-
1 sœur
f. (lat. soror) 1. сестра; sœur aînée най-голямата сестра; sœurs jumelles сестри близначки; 2. сестра ( калугерка), монахиня; sœurs de la Charité медицински сестри. Ќ les neuf sœurs, les doctes sœurs музите; sœur de charité медицинска сестра; sœur de lait млечна сестра. -
2 adoucir
v.tr. (de a- et doux) 1. подслаждам, правя по-приятен на вкус; adoucir la compote подслаждам компот; 2. омекотявам; produit pour adoucir la peau продукт за омекотяване на кожата; adoucir l'eau омекотявам вода; 3. прен. смекчавам, подобрявам, намалявам; la musique adoucit les mњurs музиката подобрява нравите. Ќ Ant. aggraver, irriter. -
3 belle-sœur
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et sњur) (pl. belles-sњurs) 1. снаха; 2. зълва; 3. балдъза; 4. етърва. -
4 bourreau
m. (de bourrer "frapper") палач; убиец; главорез; мъчител. Ќ bourreau des cњurs прен. съблазнител; bourreau de travail работохолик. Ќ Ant. victime. -
5 casse-cœur
m. (de casser et cњur) (pl. casse-cњurs) разг. прелъстител, съблазнител. -
6 certificat
m. (bas lat. certificatum) свидетелство, удостоверение, уверение, délivrer un certificat издавам свидетелство; certificat de bonne vie et mњurs свидетелство за честност и благонадеждност; certificat de baptême кръщелно свидетелство; certificat d'aptitude pédagogique свидетелство за учителска правоспособност; certificat d'études primaires свидетелство за завършено основно образование; certificat de décès смъртен акт; certificat d'origine удостоверение за произход на стока; certificat de navigabilité документ, даващ право на кораб да плава; certificat d'aptitude professionnelle свидетелство за професионално-техническо образование; certificat d'origine сертификат за произход на стока. -
7 chaste
adj. (lat. ecclés. castus "pur de") 1. целомъдрен; девствен, непорочен; 2. лишен от еротизъм. Ќ les chastes sњurs музите; tenue chaste скромно, прилично облекло; un cњur chaste невинно, чисто сърце. Ќ Ant. cynique, débauché, impur, concupiscent, dissolu, impudique, indécent, licencieux; érotique, lascif, libidineux, lubrique, luxurieux, sensuel, sexuel. -
8 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
9 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
10 corruption
f. (lat. corruptio, de corrumpere "corrompre") 1. ост. разваляне, повреждане, гниене; 2. прен. поквара, разврат, морален упадък; corruption des mњurs упадък на нравите; 3. прен. подкуп, подкупване, корупция. Ќ Ant. assénissement; amélioration, correction, moralisation, pureté. -
11 crève-cœur
m. (de crever et cњur) (pl. crève-cњurs) любовна мъка, разочарование. Ќ Ant. joie, soulagement. -
12 éthique
adj. (lat. ethica, gr. êthikos, êthikê, de êthos "mњurs") 1. етически, етичен, нравствен; 2. f. етика. -
13 éthologie
f. (du gr. ethos "mњurs, caractère" et -logie) етология ( наука за нравите). -
14 éthopée
f. (du gr. ethos "mњurs" et poiein "faire") ост. описание на нравите. -
15 filandière
f. (de filande, de filer) предачка. Ќ les sњurs filandières мит. парки, орисници. -
16 germain1,
e adj. et n. (lat. germanus "qui est du même sang", de germen) 1. еднороден, еднокръвен, едноутробен (от един и същ баща и съща майка); frères germain1,s еднородни братя; sњurs germain1,es еднородни сестри; 2. m., f. les germain1,s братя; сестри; родители. Ќ cousins germain1,s първи братовчеди; cousin issu de germain1,s втори братовчед. -
17 impur,
e adj. (lat. impurus) 1. нечист, мръсен; eau impur,e мръсна, кална вода; air impur, мръсен въздух; 2. нечист, с примес; 3. ост., прен. порочен; mњurs impur,es порочни нрави; 4. рел. нечист, омърсен. -
18 jumeau,
elle adj. et n. (lat. gemellus "gémeau") 1. сходен, подобен; напълно еднакъв, близнак; frères jumeau,x братя близнаци; sњurs jumeau,elles сестри близнаци; 2. двоен, сдвоен; muscles jumeau,x двойни мускули; lits jumeau,x две легла, поставени едно до друго; 3. m., f. близнак. vrais jumeau,x еднояйчни близнаци; faux jumeau,x разнояйчни близнаци; 4. прен. човек, който много прилича на друг. Ќ Hom. jumel, jumelle. -
19 outrager
vt. (de outrage) 1. оскърбявам, обиждам; 2. накърнявам, засягам; outrager les bonnes mњurs, la morale накърнявам добрите обноски, морала; s'outrager оскърбяваме се, обиждаме се взаимно. -
20 roman1
m. (lat. pop. °romanice "а la façon des Romains" (opposé aux mњurs et au langage des Francs)) 1. ист. разказ в проза или стихове, написан на романски език; 2. роман; roman1 de cape et d'épée приключенски роман; roman1 de science-fiction, d'anticipation фантастичен роман; roman1-fleuve много дълъг роман с много герои от няколко поколения; roman1-photo фотороман; 3. прен. невероятна история; роман; 4. ез. романски език (предшественик на старофренския и наследник на латинския през V - IX век). Ќ Hom. romand.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Urs Odermatt — (* 28. Februar 1955 in Stans, Kanton Nidwalden) ist ein Schweizer Regisseur und Autor. Nach einigen Jahren als freier Journalist, Filmkritiker und Photograph lernte Urs Odermatt bei den beiden polnischen Altmeistern Krzysztof Kieślowski und… … Deutsch Wikipedia
URS Corporation — Type Public Traded as NYSE: URS … Wikipedia
Urs — (selten Ursus) ist ein männlicher Vorname, der auf den Heiligen Ursus zurückgeht und in der Schweiz sehr häufig, im sonstigen deutschsprachigen Raum selten anzutreffen ist; dort ist die weibliche Form Ursula weiter verbreitet. Inhaltsverzeichnis… … Deutsch Wikipedia
Urs Odermatt — Urs Odermatt, né à Stans, canton de Nidwald, le 28 février 1955, est un metteur en scène et dramaturge suisse. Sommaire 1 Biographie 2 Filmographie 2.1 Critiques … Wikipédia en Français
urs — URS, urşi, s.m. 1. Mamifer omnivor cu trupul masiv, acoperit de o blană brună negricioasă sau roşcată, cu botul ascuţit şi cu coada scurtă (Ursus arctos). ♢ Urs alb (sau polar) = specie de urs cu blana albă, care trăieşte în regiunile arctice… … Dicționar Român
Urs Engeler — Editor ist ein Verlag mit Sitz in Basel (Schweiz) und Weil am Rhein (Deutschland). Sein Schwerpunkt liegt im Bereich der Lyrik, Poesie/Poetik sowie auf literaturtheoretisch philosophischen Abhandlungen. Inhaltsverzeichnis 1 Geschichte 2 Autoren… … Deutsch Wikipedia
Urs Widmer — (* 21. Mai 1938 in Basel) ist ein Schweizer Schriftsteller und Übersetzer. Inhaltsverzeichnis 1 Leben und Werk 2 Zitat 3 Auszeichnungen und Ehrungen … Deutsch Wikipedia
Urs Jaeggi — Urs Jaeggi, 2011 Urs Jaeggi [ˈjæki] (* 23. Juni 1931 in Solothurn) ist ein Schweizer Soziologe, Schriftsteller und bildender Künstler … Deutsch Wikipedia
Urs Engeler Editor — ist ein Verlag mit Sitz zunächst in Basel (Schweiz) und Weil am Rhein (Deutschland), dann in Holderbank SO, nunmehr in Solothurn. Inhaltsverzeichnis 1 Geschichte und Konzeption 2 Autoren 3 Übersetz … Deutsch Wikipedia
Urs Graf der Ältere — Urs Graf: Kriegsrat auf dem Pavierzug Urs Graf der Ältere (* um 1485 in Solothurn; † vor dem 13. Oktober 1528) war Glasmaler, Kupferstecher, Zeichner für den Holzschnitt und Goldschmied. Neben seiner Tätigkeit als Handwerker in Basel und… … Deutsch Wikipedia
Urs Hostettler — im Mai 2007 Urs Hostettler (* 14. August 1949 in Bern) ist ein Schweizer Spieleerfinder, Autor und Liedermacher.[1] Er studierte Mathematik, ist mit einer Psychologin verheiratet und hat zwei Söhne. Die Familie lebt in Bern … Deutsch Wikipedia
