-
1 luft
Luft f, Lüfte 1. o.Pl. въздух; 2. o.Pl. въздушно пространство; 3. ветрец, полъх; дъх; 4. o.Pl. свободно пространство; keine Luft bekommen задушавам се; umg In die Luft gehen Вбесявам се; umg Es herrscht dicke Luft Цари напрегната атмосфера; das ist aus der Luft gegriffen това е чиста измислица; die Luft ist rein спокойно е, чисто е, няма никой; meinem Herzen Luft machen изливам сърцето си; jmdm. bleibt die Luft weg секва му дъхът (от изненада, уплаха); von Luft und Liebe leben живея от въздуха (ям много малко); Für jmdn. Luft sein Не представлявам нищо за някого.* * *die, e въздух; полъх, ветрец; = schцpfen дишам, поемам дъх; e-n an die = setzen изгонвам нкг; an die = gehen излизам на въздух; etw ist aus der = gegriffen нщ е изсмукано от пръстите; s-m Herzen, sich = machen казвам, каквото ми тежи, говоря без заобикалки. -
2 Luft f
въздух {м} -
3 Luft-Luft-Rakete
Lúft-Luft-Rakete f Mil ракета "въздух-въздух". -
4 Luft-Boden-Rakete
Lúft-Boden-Rakete f Mil ракета "въздух-земя". -
5 aus der Luft gegriffene Behauptung f
паднало от небето твърдение {ср}Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > aus der Luft gegriffene Behauptung f
-
6 schlechte Luft f
задух {м} [нечист въздух] -
7 schweben [in der Luft, im Wasser]
нося сеDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > schweben [in der Luft, im Wasser]
-
8 sich in Luft auflösen
изчезвам -
9 sich selbst in die Luft sprengen
самовзривя сеDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > sich selbst in die Luft sprengen
-
10 Undichtigkeit f [für Luft]
нехерметичност {ж}Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Undichtigkeit f [für Luft]
-
11 verbrauchte Luft f
задушен въздух {м} -
12 schnappen
schnáppen sw.V. hb tr.V. залавям, спипвам (крадец); itr.V. 1. грабвам, посягам бързо (nach etw. (Dat) към нещо); 2. хвърля се да улови (нещо за ядене) (за животно); 3. sn щраква (резе, врата); umg ein bisschen frische Luft schnappen излизам малко на въздух; umg nach Luft schnappen дишам тежко и отсечено (за да поема повече въздух); die Tür ist ins Schloss geschnappt вратата щракна (и се затвори).* * *tr, itr, 1. nach Luft = жадно гълтам (поемам) въздух; 2. гов man hat den Dieb geschnappt спипаха крадеца; itr s die Tьr schnappt ins Schloб вратата (бързо) се затваря. -
13 frisch
frisch adj 1. пресен, свеж; нов; 2. свеж, прохладен; хладен; 3. чист, изпран; 4. бодър, здрав; frisches Brot пресен хляб; frische Erinnerung пресен, свеж спомен; frisches Aussehen здрав вид; an die frische Luft gehen излизам на чист въздух; ein frisches Hemd anziehen обличам изпрана, нова риза; jmdn. auf frischer Tat ertappen хващам някого на местопрестъплението; frisch gestrichen! пази се от боята!; sich frisch machen освежавам се (мия се, реша се след дълго пътуване и др.).* * *a свеж, пресен; прохладен; бодър; =е Luft свеж, чист въздух; =es Hemd чиста, прана риза; =еn Mut fassen ободрявам се; e-n auf =еr Tat еrtappen улавям на местопрестъплението; av току-що, ново. -
14 ablassen
áb|lassen unr.V. hb tr.V. 1. изпразвам, оставям да изтече, източвам (течност); изпускам (газ, пара); 2. umg освобождавам се (от яд, гняв), изливам (гнева си) (an jmdm. върху някого); 3. пускам (балон, пощенски гълъб); itr.V. отказвам се (von etw. (Dat) от нещо); die Luft aus einem Reifen ablassen изкарвам въздуха от гума; 15% vom Preis ablassen намалявам 15 % от цената; von seiner Idee nicht ablassen не се отказвам от идеята си; seinen Zorn an jmdm. ablassen изливам яда си на някого.* * ** tr 1. пускам; 2. отстъпвам; itr (von) отказвам се от, преставам да... -
15 abschluss
Abschluss m, Abschlüsse 1. завършък, край; 2. приключване (на сметки, преговори); 3. сключване (на съюз, застраховка); 4. изпит за завършване на образованието; 5. Tech затвор, затварящо устройство; etw. (Akk) zum Abschluss bringen завършвам нещо; zum Abschluss kommen свършвам, завършвам; приключвам; die Schule ohne Abschluss verlassen излизам от училището, без да съм положил последния изпит, без документ за завършено образование; kurz vor dem Abschluss stehen намираме се пред сключване (на договор, сделка).* * *der,... sses,... ьsse 1. край, завършък 2. приключване; 3. сключване; 4. mex затваряне; unter = der Luft прi херметически затвор. -
16 anhalten
án|halten unr.V. hb tr.V. 1. спирам (кола, човек); 2. сдържам (дъх), задържам; 3. уча някого на нещо, съветвам го, подтиквам го да прави нещо; sich anhalten държа се (an etw. (Dat) в нещо); itr.V. 1. спирам (се) (за кола); 2. продължава, трае (дъжд, студ); die Luft/den Atem anhalten затаявам дъх; jmdn. zu Pünktlichkeit anhalten изисквам от някого точност; die Hitzewelle hält an горещата вълна продължава; geh um ein Mädchen anhalten искам ръката на момиче.* * *3. um ein Mдdchen = искам момиче за жена. -
17 anreichern
án|reichern sw.V. hb tr.V. обогатявам, насищам; sich anreichern 1. концентрирам се; 2. насищам се; обогатявам се с нещо; Saft mit Vitaminen anreichern обогатявам сок с витамини; Giftstoffe reichern sich in der Luft an отровни вещества се концентрират във въздуха; das Grundwasser reichert sich mit Chemikalien an в подпочвените води се концентрират, натрупват химически вещества.* * *tr тех обогатявам; -
18 bewegen
bewégen I. sw.V. hb tr.V. 1. движа, раздвижвам, мърдам; 2. трогвам; вълнувам; 3. занимавам; sich bewegen движа се; sich in der frischen Luft bewegen движа се на чист въздух; die Geschichte hat mich tief bewegt историята дълбоко ме развълнува. II. ( bewog, bewogen) unr.V. hb tr.V. придумвам, скланям (zu etw. (Dat) за нещо), накарвам някого да направи нещо; jmdn. zur Mitarbeit bewegen подтиквам някого да вземе участие в дадена дейност.* * *tr 1. движа; 2. вълнувам, трогвам; 3. (силен: о, о) скланям, накарвам, подбуждам. -
19 dumpf
dúmpf adj 1. глух, тъп, притъпен (звук); тъп (болка); 2. смътен (предчувствие, страх); 3. тягостен, потискащ; 4. задушен, застоял, спарен, смрадлив (въздух).* * *a глух, тъп (за звук); е Luft застоял, душен въздух; es Schweigen тягостно мълчание. -
20 greifen
greifen (griff, gegriffen) unr.V. hb tr.V. 1. хващам, улавям; 2. залавям (крадец); itr.V. 1. посягам (nach jmdm./etw. (Dat) към, за някого/нещо); 2. прибягвам (zu etw. (Dat) към, до нещо); Sich (Dat) eine Zeitung greifen Вземам вестник (за да го чета); Nach jmds. Hand greifen Посягам към нечия ръка, хващам нечия ръка; улавям някого за ръката; Gern zur Flasche greifen Посягам към чашката, обичам да си пийвам алкохол; Zu unerlaubten Mitteln greifen Прибягвам до непозволени средства; Die Grippenepidemie greift um sich Грипната епидемия се разраства, разпространява; Etw. ist zu hoch gegriffen Нещо (цифра) е прекалено високо; Etw. ist zum Greifen nah Нещо се намира много близко.* * ** (iff, iff) tr,itr хващам, улавям; nасh,zu etw посягам,прибягвам към нщ; in А бръквам в нщ; e-m ans Herz = трогвам нкг; aus der Luft измислям; um sich = разпространява се; es ist mit Hдnden zu = очевидно е; e-m unter die Аrme подкрепям нкг
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Luft- — Luft … Deutsch Wörterbuch
Luft — (s. ⇨ Lucht). 1. Auf schwüle Luft folgt Donnerwetter. 2. Aus Luft wird kein Speck. – Sprichwörtergarten, 455. 3. Dat die de Loft vergeit, seggt de Bunkus, wenn he en Kopp afhaut. – Frischbier2, 2473. Bunkus war Scharfrichter in Danzig. 4. Dat gaw … Deutsches Sprichwörter-Lexikon
Luft — Luft: deutsche Briefmarke von 2011 zum Thema Die vier Elemente Als Luft bezeichnet man das Gasgemisch der Erdatmosphäre. Trockene Luft besteht hauptsächlich aus den zwei Gasen Stickstoff (rund 78 Vol%) und Sauerstoff (rund 21 Vol%). Daneben gibt… … Deutsch Wikipedia
Luft — Luft, die atmosphärische, das Lebenselement aller organischen Wesen, umgibt den Erdball und höchst wahrscheinlich alle Gestirne, insofern wir sie als bewohnt annehmen, von allen Seiten. Nach der Lehre der Alten war sie eins der vier Elemente, aus … Damen Conversations Lexikon
luft — LUFT, lufturi, s.n. 1. Distanţă sau spaţiu liber dintre două elemente (piese fixe sau mobile) situate foarte aproape unul de altul; interstiţiu. 2. (Sport) Eroare comisă de un jucător care şutează pe lângă minge, puc etc. – Din germ. Luft. Trimis … Dicționar Român
Luft — Sf std. (8. Jh.), mhd. luft, ahd. luft, as. luft m./f. Stammwort Aus g. * luftu m. Luft , auch in gt. luftus, ae. lyft m./f./n. Herkunft unklar, aber wohl zusammenhängend mit Wörtern, die Oberstock u.ä. bedeuten, vgl. anord. lopt, loft n. Luft,… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Luft — Luft: Die Herkunft des gemeingerm. Wortes mhd., ahd. luft, got. luftus, niederl. lucht, aengl. lyft, aisl. lopt ist nicht sicher geklärt. Mit dieser gemeingerm. Bezeichnung für das die Erde umgebende Gasgemisch ist vermutlich identisch das germ.… … Das Herkunftswörterbuch
Luft — [Basiswortschatz (Rating 1 1500)] Bsp.: • Die Luft machte mich müde. • Lass uns an die frische Luft gehen … Deutsch Wörterbuch
Luft — Luft, im allgemeinen jeder gasförmige Körper, weshalb man auch von Luftarten spricht (s. Gase); im engern Sinne die atmosphärische L., das Gasgemenge, das die Atmosphäre der Erde bildet. Die L. ist ein farbloses Gas; 1 cbm L. wiegt bei 0° und… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Luft — Luft, im engeren Sinne die atmosphärische Luft (s. Atmosphäre), im weiteren Sinne die Körper von gasigem Aggregatzustand, die Luftarten (s. Gase) … Lexikon der gesamten Technik
Luft — Luft, jeder gasförmige Körper; insbes. das die Atmosphäre (s.d.) bildende Gasgemenge. (S. auch Flüssige Luft.) … Kleines Konversations-Lexikon
