-
1 loro
loro [ˈlɔːro]I. pron2. 3. pers pl (forma di cortesia: Loro) Вие; (con preposizione) Вас; (complemento di termine) на Вас, ВиII. < inv>agg техен; (forma di cortesia: Loro) ВашIII. pronil/la loro техният/тяхната; (forma di cortesia: Loro) Вашият/Вашатаil loro тяхното имущество/състояниеi loro роднините им/близките им -
2 lòro
1. pron pers те, им, тях: noi partiamo, ma vengono anche lòro con noi ние заминавеме, но и те идват с нас;abbiamo detto lòro казахме им; tu sei uno di lòro ти си един от тях; 2. agg poss inv техен: le lòro proposte sono abbastanza strane техните предложения са доста странни; и la loro opinione това е тяхното виждане. -
3 ancèlla
f лит. прен. прислужница. аnche cong 1) и, също: verranno ancèlla loro? те също ли ще дойдат?; 2) дори, даже: partiremo ancèlla se dovesse nevicare ще заминем дори да завали сняг. -
4 babèle
f неразбория, хаос; Ќ la loro casa и una vera babèle тяхната къща е пълен хаос. -
5 chiamàre
1. v 1) извиквам, викам: ho chiamato il medico per telefono извиках лекар по телефона; chiamàre la polizia викам полиция; 2) наричам, назовавам: bisogna chiamàre le cose con i loro nomi трябва да назоваваме нещата с истинските им имена; 2. v rifl chiamàresi казвам се: come ti chiami? как се казваш? -
6 divìdere
1. v разделям, деля: divìdere un foglio in due разделям един лист на две; ci dividono due mondi diversi разделят ни два различни свята: 2. v rifl divìderesi разделям се: loro due si sono divisi те двамата се разделиха. -
7 filàre
v 1) преда; 2) прен. тече, върви: l'esame fila liscio изпитът тече гладко; 3) движа се с голяма скорост: la ferrari gialla filava a dueceto all'ora жълтото ферари се носеше с двеста км в час; 4) разг. гадже съм, ходя: loro due filano те двамата са гаджета; Ќ filàre! хайде чупката!; fila! марш оттук!; filàre dritto вървя по правия път. -
8 gràsso
1. agg 1) тлъст, дебел: uno di loro era magro, l'altro gràsso единият беше слаб, другият дебел; 2) циничен, неприличен: parole grasse неприлични думи; 2. m мас, мазнина. -
9 immàgine
f 1) образ: Dio ci ha creati a sua immàgine e somiglianza Бог ни е създал по свой образ и подобие; 2) изображение; 3) снимка, кадър: vi mostreremo alcune immagini che per la loro crudeltа non sono consigliabili ai bambini ще ви покажем няколко кадъра, които поради тяхната суровост, не се препоръчват на деца; 4) картинка: libro con immagini книга с картинки. -
10 jazz
m джаз: loro suonano solo jazz те свирят само джаз. -
11 mezzotèrmine m çàîáèêîëêà, óñóêâàíå; parlare senza mezzitermini ãîâîðÿ áåç äà ãî óâúðòàì.
mi pron pers 1) ми, на мене: lui mezzotèrmine m çàîáèêîëêà, óñóêâàíå; parlare senza mezzitermini ãîâîðÿ áåç äà ãî óâúðòàì. dice той ми казва; 2) ме, мене: loro mezzotèrmine m çàîáèêîëêà, óñóêâàíå; parlare senza mezzitermini ãîâîðÿ áåç äà ãî óâúðòàì. vedono те ме виждат; lasciatemi cantare! оставете ме да пея!; mezzotèrmine m çàîáèêîëêà, óñóêâàíå; parlare senza mezzitermini ãîâîðÿ áåç äà ãî óâúðòàì. fa male боли ме.Dizionario italiano-bulgaro > mezzotèrmine m çàîáèêîëêà, óñóêâàíå; parlare senza mezzitermini ãîâîðÿ áåç äà ãî óâúðòàì.
-
12 parlàre
1. v говоря, разговарям: tu parli bene il bulgaro ти говориш добре български; Luigi sa parlàre cinque lingue Луиджи може да говори пет езика; parlàre per telefono говоря по телефона; 2. v rifl parlàresi говоря си, разговарям помежду си: loro due non si parlano те двамата не си говорят; Ќ parlàre a quattr'occhi говоря на четири очи; parlàre all'aria говоря на вятъра; parlàre male di qualcuno злословя по адрес на някого. -
13 picchiàre
1. v 1) чукам, хлопам: chi ha picchiato alla porta? кой почука на вратата?; 2) бия, удрям; 2. v rifl picchiàresi бия се: loro si sono picchiati те се сбиха. -
14 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
15 rassomigliàre
1. v приличам: la bimba rassomiglia alla mamma момиченцето прилича на майка си; 2. v rifl rassomigliàresi приличаме си: loro due si rassomigliano те двамата си приличат. -
16 riaccèndere
v запалвам отново: и bastato un gesto per riaccèndere la passione fra di loro достатъчен е бил един жест, за да възпламени отново страстта между тях. -
17 risparmiàre
1. v пестя, спестявам: loro hanno risparmiato tanti soldi те са спестили много пари; lui risparmia le forze per la finale той пести сили за финала; 2. v rifl risparmiàresi пазя се, щадя се. -
18 sbranàre
1. v разкъсвам на парчета: il leone sbrana il cervo лъвът разкъсва елена; 2. v rifl sbranàresi изяждат се, унищожават се един други: loro si sbraneranno per l'ereditа те ще се изядат за наследството. -
19 separàre
1. v 1) отделям: separàre le mele marce dalle altre отделям изгнилите ябълки от другите; 2) разделям: ci separano tanti chilometri разделят ни много километри; 2. v rifl separàresi разделям се: loro due si sono separati те двамата се разделиха; qui le nostre vie si separano тук нашите пътища се разделят. -
20 somigliànza
f прилика, сходство, подобие: la somigliànza fra loro due приликата между тях двамата.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Loro — ist der Name von: Julio Parise Loro (1920 bis 2010), römisch katholischer Apostolischer Vikar in Ecuador Loro Boriçi (1922 bis 1984), albanischer Fußballspieler und trainer Loro bezeichnet: eine Aldeia im osttimoresischen Betano, siehe Betano… … Deutsch Wikipedia
loro — sustantivo masculino 1. (macho y hembra) Papagayo. adjetivo,sustantivo masculino 1. Uso/registro: coloquial. Persona muy habladora o que repite las cosas de memoria sin entenderlas: Ese niño no es muy listo, dice la lección como un loro. Tu… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
loro — lóro s. n. Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic LÓRO s. n. cont deschis de o bancă din străinătate pentru corespondentul său dintr o altă ţară, cu scopul de a înregistra sumele ce se încasează în folosul său. (< it.… … Dicționar Român
loro — lȍro m DEFINICIJA bank. oznaka za račun druge banke SINTAGMA loro račun bank. račun inozemne banke kod domaće banke ETIMOLOGIJA tal. loro (conto): njihov (račun) … Hrvatski jezični portal
loro — / loro/ [lat. illōrum, genit. pl. di ĭlle egli, quello ], invar. ■ pron. pers. pl. 1. [come compl. di termine posposto al verbo, anche preceduto dalla prep. a : dite (a ) l. una bugia ; non ho fatto l. nulla di male ] ▶◀ [enclitico o anteposto al … Enciclopedia Italiana
Loro — Fréquent en Espagne, le nom renvoie au latin laurus (= laurier), soit comme nom de baptême (équivalent du français Laur), soit pour désigner un lieu où pousse le laurier, soit encore comme sobriquet pour une personne au teint bronzé (sens de l… … Noms de famille
Loro — Loro, 1) Dorf in der Delegation Macerata im Kirchenstaate; Märkte; 1606 Ew.; 2) Flecken in der toscanischen Präfectur Arezzo, 5160 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
loro — ▌ loro del Brasil sustantivo femenino paraguay, papagayo del Paraguay. * * * Sinónimos: ■ papagayo … Diccionario de sinónimos y antónimos
loro — |ô| s. m. 1. Correia, por meio da qual se suspende o estribo do selim. 2. Tira de couro que serve para atar qualquer objeto. 3. Parte da cabeça das aves, entre a base do bico e os olhos. 4. Peça da boca de alguns insetos. 5. Filamento de certos… … Dicionário da Língua Portuguesa
loro — ló·ro pron.pers. di terza pers.m. e f.pl., agg.poss. di terza pers.pl., pron.poss. di terza pers.pl. FO I. pron.pers. di terza pers.m. e f.pl. I 1a. preceduto da preposizione con valore di compl.indir.: vai da loro, molti di loro non c erano, uno … Dizionario italiano
loro — s. mujer fea. ❙ «...qué sandeces estará largando ese loro enjoyado acerca de las patatas...» A. Zamora Vicente, Mesa, sobremesa. ❙ «¿Sabes quién va a venir esta tarde? Algún loro, como si lo viera.» C. J. Cela, La colmena. ❙ «Descorazona nuestra… … Diccionario del Argot "El Sohez"
