-
101 mépris
m. (de mépriser) 1. презрение, отвращение; avoir en mépris, tenir en mépris презирам; 2. незачитане, пренебрежение; 3. loc. prép. au mépris de без да се гледа на, напук на, въпреки. Ќ Ant. estime. -
102 milieu
m. (de mi- et lieu) 1. среда, средна част; 2. среда, сфера, кръг; 3. прен. средно положение; il tenait le milieu той се държеше на средно положение; 4. loc. prép. au milieu de помежду, по средата; au beau milieu, en plein milieu de в самата среда, точно в средата. -
103 moyen2
m. (de moyen1) 1. средство, начин, способ, възможност; 2. pl. средства, ресурси; 3. pl. способности; 4. loc. prép. au moyen2 de, par le moyen2 de чрез, посредством, с помощта на. Ќ les grands moyen2s енергични методи; tâcher moyen2 de опитвам се, търся да; trouver moyen2 de (+ inf.) успявам, намирам начин да; il n'y a pas moyen2 de moyenner нищо не може да се направи, невъзможно е да се реализира; la fin justifie les moyen2s целта оправдава средствата. -
104 nom
m. (lat. nomen) 1. грам. съществително име; nom commun нарицателно име; nom propre съществително собствено име; 2. име; название; фамилия; petit nom малко, собствено име; nom de famille фамилно име; nom de plume псевдоним; nom commercial название на фирма на търговец, производител и др.; noms de lieux названия на местности; noms de rues имена на улици; 3. знатен род, знатност; une famille de nom знатна фамилия; 4. loc. prép. au nom de в името на. Ќ nom de nom! nom de...! nom de Dieu! да те вземат дяволите! nom а rallonge, а tiroirs, qui se dévisse име на благородник; se faire un nom ставам известен; traiter qqn. de tous les noms обиждам, ругая някого. -
105 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
106 partir1
v.intr. (lat. pop. °partire) 1. заминавам, отпътувам, отправям се, отивам си, отивам; 2. тръгвам, потеглям; 3. стремително се понасям, стрелвам се; partir1 au galop понасям се в галоп; 4. избухвам, гръмвам, разнасям се; произвеждавам се (за изстрел); 5. започвам, отправям се, тръгвам, имам за начало; 6. прен. изхождам, произтичам, идвам; partir1 d'un principe изхождам от някакъв принцип; 7. разг. впускам се, забравям се; 8. loc. prép. а partir1 de като се започне от, от. -
107 préjudice
m. (lat. prњjudicium) 1. вреда, щета, ущърб; porter préjudice нанасям вреда, щета; 2. loc. prép. sans préjudice de без да се навреди на; без да се откаже от; au préjudice de против интереса на. Ќ Ant. avantage, bénéfice. -
108 profit
m. (lat. profectus) 1. печалба; 2. полза, изгода, облага, придобивка; faire son profit de qqch. извличам полза от нещо; 3. pl. ост. извънредни доходи; 4. loc. prép. au profit de в полза на. Ќ Ant. perte; préjudice. -
109 qualité
f. (lat. qualitas, de qualis pour traduire le gr. poiotês, de poios "quel") 1. качество, свойство, особеност, характерен белег; garantie de qualité гаранция за качество; qualités acquises придобити качество; qualités naturelles вродени качества; 2. достойнство, добро качество, добра склонност; viande de bonne qualité месо с добро качество; de qualité от високо качество; elle a toutes les qualités тя е съвършена; 3. ост. благородство, знатен произход; homme de qualité благородник, аристократ; 4. титла, звание, положение в обществото; qualité de citoyen гражданство; qualité de membre членство; 5. loc. prép. en qualité de в качеството на; en sa qualité de chef de l'entreprise в качеството си на шеф на предприятието. Ќ ès qualités от официално име; avoir qualité pour имам право да, хабилитиран съм да, оторизиран съм да. -
110 quant2
а loc. prép. (lat. quantum ad "autant que cela intéresse") що се отнася до, по отношение на; quant2 а son caractère колкото до характера му; quant2 а moi що се отнася до мен; quant2 au père de Jean що се отнася до бащата на Жан. Ќ Hom. camp, khan, quand. -
111 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
112 rapport
m. (de rapporter) 1. доход, приход; le rapport d'un capital доходът от капитал; 2. производителност; 3. рапорт, съобщение, доклад, отчет, протокол; rapport confidentiel поверителен доклад; 4. оценка, писмено заключение на експерт; 5. съответствие, съотношение, зависимост, връзка, близост; je ne vois pas le rapport не виждам каква е връзката; cela n'a aucun rapport това няма нищо общо; rapport de transmission предавателно съотношение (на автомобилна трансмисия); 6. отношение, връзка, взаимоотношение; entretenir de bons rapports avec qqn. поддържам добри отношения с някого; rapport sexuels сексуални отношения, връзки; 7. мат., грам. отношение; 8. loc. prép. par rapport а по отношение на, в сравнение с; sous le rapport de в отношение на, като се вземе предвид; rapport а нар. поради; по отношение на; rapport que (+ ind.) нар. защото; en rapport de, en rapport avec във връзка с. Ќ immeuble de rapport ост. жилище, което носи доходи от наеми на собственика си; terre de rapport пръст, пренесена от другаде. Ќ Ant. disproportion. -
113 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
114 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
115 vertu
f. (lat. virtus "mérite de l'homme (vir)") 1. добродетел; моралност; 2. благонравие, нравственост, целомъдрие (за жена); 3. доблест, мъжество; воинска смелост; 4. качество, свойство; parer qqn. de toutes les vertus приписвам на някого всички качества; vertu curative лечебно свойство (на лекарство); 5. pl. рел. ангели от втора йерархия; 6. ост. морална сила, душевна сила; 7. loc. prép. en vertu de въз основа на, по силата на, в името на. Ќ il a de la vertu разг. той има заслуги за това; femme de petite vertu жена с леко поведение; dragon de vertu прекалено добродетелна и целомъдрена жена. Ќ Ant. lâcheté; défaut, vice; immoralité, imperfection; débauche, libertinage. -
116 vivant,
e adj. (de vivre) 1. жив; il est encore vivant, той е още жив; matière vivant,e жива материя; 2. пъргав, пълен със живот; 3. m. жив човек; 4. loc. prép. du vivant, de през живота на. Ќ bon vivant, бонвиван; un cadavre vivant, жив труп, много измършавял човек; le pain vivant, причастието; bien vivant, ост. човек, който се държи добре; tableau vivant, жива картина (съставена от живи хора); rue vivant,e улица, пълна с хора; langues vivant,es живи, говорими езици. Ќ Ant. mort, endormi, figé; inanimé, inorganique. -
117 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
118 dès
prép. (lat. pop. de ex) 1. от, още от, още на; dès le lendemain още на другия ден; 2. loc. adv. dès lors оттогава, от този момент; 3. loc. conj. dès que щом като, веднага. -
119 sans
prép. (lat. sine, avec -s adv.) 1. без; document sans indication de date документ без отбелязана дата; un homme sans aucun scrupule човек без никакви скрупули; 2. loc. adv. sans cesse непрекъснато; sans doute без съмнение; sans faute непременно; sans quoi ако ли не, иначе; 3. loc. conj. sans que без да. -
120 delà
prép. (de de- et là) 1. оттатък, отвъд; 2. loc. adv. au delà, de delà, en delà, par delà оттатък, нататък, отвъд. Ќ l'au- delà на оня свят. Ќ Ant. deça; dans; moins.
См. также в других словарях:
loc — LOC, locuri, s.n. I. 1. Punct, porţiune determinată în spaţiu. ♢ loc. adv. Din (sau de pe) loc = de acolo de unde este sau se află cineva, stând nemişcat, fără a se deplasa. În (sau pe) loc = a) pe aceeaşi bucată de pământ, acolo unde se află… … Dicționar Român
AUPRÈS DE — loc. prép. Dans le voisinage, dans la proximité de. Sa maison est auprès de la mienne. La rivière passe auprès de cette ville. Il est logé auprès du Palais. Quand il est en colère, il ne fait pas bon auprès de lui. Il vient d’auprès du Palais,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
AUTOUR DE — Loc. prép. qui sert à désigner les êtres ou les choses qui sont environnés par d’autres. Tout le monde s’empresse autour du malade. Il a un bandeau autour de la tête. Le cimetière est autour de l’église. AUTOUR DE indique aussi le Mouvement ou la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
CONSÉQUEMMENT (À) — loc. prép. Par une suite raisonnable et naturelle de. Il a conduit l’affaire conséquemment à ce qui avait été réglé. Tout a été réglé conséquemment aux ordres donnés. Absolument, On a découvert qu’il avait des intelligences avec les ennemis et,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ENCONTRE (À L’... DE) — loc. prép. En opposition à. Elle s’emploie surtout avec le verbe Aller. Aller à l’encontre de quelque chose. à l’encontre du précédent orateur, je dirai que... Absolument, Aller à l’encontre. Cela est juste, personne ne va à l’encontre. C’est là… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ENVI DE (À L’) — loc. prép. En émulation, en rivalité avec. Il y a des défaites triomphantes à l’envi des victoires. Ils luttaient à l’envi les uns des autres. Absolument, à l’envi, à qui mieux mieux. Ils travaillent, ils s’efforcent à l’envi … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
INSTAR DE (À L’) — loc. prép. empruntée du latin. à la manière de, à l’exemple de. Bazar à l’instar de Paris … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
INSU DE (À L’) — loc. prép. Sans que la chose soit sue. à l’insu de tout le monde. Il s’est marié à l’insu de ses parents, de sa famille. On dit aussi C’est à mon insu qu’il a fait cela. Nous sommes quelquefois dirigés à notre insu par nos passions … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
QUANT À — loc. prép. Pour ce qui est de. Quant à lui, il en usera comme il lui plaira. Quant à ce qui est de moi. Quant aux événements de la guerre. Quant à cette affaire. Quant à présent, Pour le moment, jusqu’à nouvel ordre. Quant à, combiné avec les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
meh de, pol — loc prep Mediante. Gracias a, a través de, por medio de … Vocabulario dialectal de Acehúche
appiè — loc. prep. ai piedi, sotto CONTR. sopra … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
