-
61 ruda
f бот. седефче; ser màs conocido que la ruda прен., разг. много съм известен. -
62 ruido
m 1) шум, грохот; 2) прен. слух; коментар; 3) прен. скандал, караница; 4) прен. внушителна външност или изглед на безсъдържателно нещо; hacer (meter) ruido прен., разг. привличам вниманието, вдигам голям шум, нашумявам; quitarse de ruido прен., разг. избягвам неприятните проблеми; ser màs el ruido que las nueces; mucho ruido y pocas nueces прен., разг. много шум за нищо. -
63 sarna
f мед. краста; màs viejo que la sarna прен. много стар, древен. -
64 siete
1. adj num 1) седем; седмина; 2) седми; 2. m 1) седморка; 2) Арж., Кол., Ник. анус; màs que siete adv прен., разг. страшно много, прекалено. -
65 soga
f 1) дебело конопено въже; 2) арх. част от каменна плоча или тухла, стърчаща от стена; 3) прен., разг. хитрец, шмекер, негодник, калпазанин; hacer soga прен. а) забавям се, закъснявам; б) давам излишни обяснения; echar la soga tras el caldero прен. захвърлям всичко; la soga tras el caldero прен. все заедно, където единият, там и другият; traer la soga arrastrando прен. с примка на шията съм; quebrar siempre la soga por lo màs delgado proverb където е най-тънко, там се къса; dar soga отпускам въжето малко по малко; no hay que mentar la soga en casa del ahorcado proverb в къщата на обесения за въже не се говори. -
66 tapia
f 1) кирпич; 2) кирпичена ограда; 3) стена; ограда; màs sordo que una tapia прен., разг. глух като пън. -
67 tarde
1. f 1) след обед; 2) вечер, вечерно време; привечер; Ўbuenas tardes! добър ден (употр. се след обед до свечеряване); 2. adv късно; tarde o temprano рано или късно; de tarde en tarde отвреме-навреме; haber nacido tarde прен. неопитен съм; para luego es tarde няма време за отлагане; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога; tarde, mal y nunca след дъжд качулка. -
68 toma
1. f 1) приемане, вземане; 2) завладяване, завземане; 3) порция, доза (лекарство); 4) вземане на лекарство; 5) съприкосновение, контакт; toma de tierra ав. приземяване; 6) техн. отвор, отвърстие; 7) кран, канела, чучур; 8) ел. контакт; toma de corriente щепсел; 9) кин. снимане, заснемане (на филм); кадър, дубъл; 10) Амер. канавка, вада; 11) Амер. преграда за отклоняване на вода; 2. m субстантивирана форма на императива от гл. tomar: màs vale un toma que dos te daré proverb по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небесата; toma de conciencia осъзнаване; toma de posesión влизане във владение. -
69 urraca
f 1) зоол. сврака; 2) прен. крадливо същество; hablar màs que una urraca прен., разг. бъбря, плямпам непрекъснато. -
70 ver2
1. tr 1) виждам, съзирам, съглеждам; ver2 la televisión гледам телевизия; 2) посещавам; 3) разглеждам, оглеждам; 4) забелязвам, отбелязвам; 5) познавам; 6) разбирам; 7) предвиждам; a màs ver2 довиждане; ser de ver2 достойно е за внимание; a ver2 да видим; ya lo veo да, така е; ясно, разбирам; ya veràs ще видиш ти (заплаха); no tener (nada) que ver2 нямам нищо общо с; ver2 y creer вярвам само на очите си; estar por ver2 не е достатъчно ясно, не е изяснено; 2. prnl 1) виждам се; лича си; 2) виждаме се, посещаваме се, ходим си на гости; 3) изглеждам, оказвам се, намирам се в определено състояние или на определено място; allà veremos ще видим, не е много сигурно; no ver2 de sueño (hambre, cansancio и др.) страшно ми се спи (гладен съм, уморен съм и т. н.); te veo (venir) ясен си ми; ver2 de + inf имам намерение да изпълня действието, изразявано от инфинитива; vérselas con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого, карам се с него; ver2se y desearse струва ми много труд; ver2se negro прен. намирам се в затруднение, черно ми е.
См. также в других словарях:
Qué vida más triste — Saltar a navegación, búsqueda Qué vida más triste es una serie de humor en línea española creada por Natxo del Agua y Rubén Ontiveros, y el guión y dirección por el mismo Rubén Ontiveros. Qué vida más triste alcanzó a principios de 2008 más de 2… … Wikipedia Español
qué mentira más cierta — es una mentira que todos creen; es mentira, pero todos la emplean como verdad; es una verdad que nadie acepta públicamente; es una verdad que sólo se ventila de dientes para adentro, no de dientes para afuera; cf. la pura verdad; el cristianismo… … Diccionario de chileno actual
¡Qué gente más rara! — They re a Weird Mob Título ¡Qué gente más rara! / Un italiano en Australia Ficha técnica Dirección Michael Powell Ayudante de dirección Claude Watson … Wikipedia Español
no hay que darle más vueltas — coloquial Indica que por más que se piense en una cosa, no se solucionará: ■ habrá que esperar a ver cómo se desarrollan las cosas, no hay que darte más vueltas … Enciclopedia Universal
O homem só entende o que é a felicidade depois que casa, mas aí já é tarde — O homem só entende o que é a felicidade depois que casa, mas aí já é tarde. (DF) … Provérbios Brasileiras
A esperanca é a ultima que morre, mas morre — A esperanca é a ultima que morre, mas morre. (Bras net, SP) … Provérbios Brasileiras
mas — Conjunción adversativa equivalente a pero: «No podía dejar de temblar, mas no era de miedo» (Jodorowsky Danza [Chile 2001]). Su uso es hoy literario y arcaizante. En la lengua antigua equivalía también a sino: «No es tiempo de aguardar, mas de… … Diccionario panhispánico de dudas
que — Palabra átona, que debe escribirse sin tilde a diferencia del pronombre, adjetivo o adverbio interrogativo o exclamativo qué (→ qué). Puede ser pronombre relativo (→ 1) o conjunción (→ 2). 1. Pronombre relativo Encabeza oraciones subordinadas con … Diccionario panhispánico de dudas
más — (diferente de mas) adverbio de cantidad 1. En mayor cantidad, cualidad o intensidad. Observaciones: Se usa para establecer comparaciones entre cantidades, números o intensidades, aunque el segundo término no vaya expreso: Marcos es más rápido que … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
que — conjunción 1. Introduce una proposición subordinada sustantiva: 2. En función de sujeto o de complemento directo: Me alegra que hayas venido. Dicen que va a nevar. Observaciones: La conjunción que se antepone a oraciones interrogativas indirectas … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
más — (De maes). 1. adv. comp. Denota idea de exceso, aumento, ampliación o superioridad en comparación expresa o sobrentendida. U. unido al nombre, al adjetivo, al verbo y a otros adverbios y locuciones adverbiales, y cuando la comparación es expresa… … Diccionario de la lengua española
