-
1 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
2 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
3 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
4 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
5 voiler1
v.tr. (de voile1) 1. покривам с воал, платно, забулвам, скривам; le tissu voile les contours du corps платът скриваше очертанията на тялото; 2. прен. скривам, прикривам, помрачавам; voiler1 la vérité скривам истината; 3. правя по-неясен, скривам; le brouillard voilait les montagnes мъглата правеше по-неясни планините; se voiler1 1. нося плат, с който забулвам лицето си, забулвам се (за мюсюлманските жени); se voiler1 le visage забулвам си лицето; прен. не гледам нещо, което всява ужас, представлява изкушение; 2. помрачавам, изгубвам блясъка си; le ciel se voile небето се помрачава, покрива се с облаци; 3. губя яснотата на звука, ставам дрезгав ( за глас). -
6 armée
f. (de armer) 1. армия, войска, въоръжени (военни) сили; corps d'armée армейски корпус; recruter une armée сформирам армия; armée de volontaires, de mercenaires доброволна, наемна армия; 2. армия (като военна единица); la I-ère armée Първа армия; armée territoriale опълчение; armée nationale национална армия; être dans l'armée военен съм; armée active действаща армия; armée de réserve запасна войска; 3. прен. множество, армия, тълпа; les Armées célestes ангелите; l'armée du Salut армия на спасението. -
7 charnu,
e adj. (lat. pop. °carnatus, de caro, carnis "chair") месест; les parties charnu,es du corps месести части на тялото; lèvres charnu,es месести устни. Ќ Ant. maigre, sec, décharné; osseux. -
8 charpenter
v.tr. (lat. pop. carpentare, de carpentum "char а deux roues") 1. дялам, одялвам дървета за строеж; 2. поддържам; les os charpentent le corps костите поддържат тялото; 3. построявам, правя план ( на съчинение). -
9 contrainte
f. (de contraindre) 1. принуда, принуждение, насилие; user de contrainte contre qqn., а l'égard de qqn. използвам принуда срещу някого; 2. смущение, притеснение; 3. неестественост, престореност; 4. задръжка; pleurer sans contrainte плача без задръжки, на воля; 5. техн. механично напрежение; 6. задължително правило, изискване; les contraintes de la discipline изискванията на дисциплината. Ќ contrainte par corps арестуване с цел плащане на дължими суми. Ќ Ant. affranchissement, libération, liberté; aisance, laisser-aller, naturel. -
10 couvrir
v. (lat. cooperire) I. v.tr. 1. покривам; завивам, закривам; couvrir une marmite avec un couvercle покривам тенджера с похлупак; couvrir un meuble d'une housse покривам мебел с чохъл; couvrir qqn. de son corps закривам някого с тялото си; 2. обличам; 3. поемам отговорност; couvrir une faute поемам отговорност за грешка; 4. спотайвам; прикривам; couvrir le vice прикривам порока; couvrir ses subordonnés прикривам подчинените си; 5. воен. защитавам; couvrir une position защитавам позиция; 6. търг. покривам, плащам, компенсирам, гарантирам; couvrir les frais покрива разходите; 7. поет. покривам, обсипвам; couvrir de gloire покривам със слава; couvrir qqn. de boue покривам някого с позор, с кал; 8. изминавам (за разстояние); 9. покривам, оплождам (за мъжко животно); 10. обличам топло; couvrir un enfant обличам топло дете; 11. воен. прикривам някого с оръжие; 12. покривам обсег (за предавател); 13. отразявам събитие (за журналист); II. v. pron. se couvrir 1. покривам се; 2. обличам се; 3. слагам си шапка; 4. търг. гарантирам си вземанията; 5. прикривам се. Ќ couvrir une enchère наддавам повече от друг (при търг); le ciel se couvre заоблачава се; couvrir une carte поставям карта за игра върху друга; поставям пари върху карта за игра; couvrir son jeu крия картите си (държа ги така, че останалите да не могат да ги видят); l'horizon se couvre прен. задават се неприятности. Ќ Ant. découvrir, dégager, dégarnir, dévoiler. -
11 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
12 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
13 rentrer
v. (de re- et entrer) I. v.intr. 1. прибирам се; връщам се; rentrer au logis връщам се в жилището си; rentrer le matin връщам се сутринта; 2. свивам се, прибирам се (за охлюв); 3. започвам отново учебните занятия, работа, своята дейност; 4. театр. започвам, откривам сезона; 5. връщам се на сцената (за театрален актьор); 6. встъпвам, поемам отново, възстановявам; rentrer dans l'administration връщам се отново в администрацията; 7. възвръщам си отново; rentrer dans sa renommée възвръщам си реномето; rentrer dans ses droits възвръщам правата си; 8. постъпвам (за суми); 9. техн. влизам едно в друго (за тръби); 10. включен съм, влизам в нещо; rentrer dans une catégorie влизам в категория; 11. влизам; rentrer dans la cathédrale влизам в катедралата; II. v.tr. 1. прибирам; rentrer la récolte прибирам реколтата; 2. прибирам, вкарвам; rentrer la voiture au garage вкарвам колата в гаража; rentrer sa chemise dans le pantalon вкарвам ризата си в панталона; 3. сдържам; rentrer ses larmes сдържам сълзите си; 4. стягам, прибирам; rentrer le ventre прибирам корема си. Ќ rentrer dans l'ordre връщам се отново към нормалния живот; rentrer dans sa coquille уединявам се; rentrer dans son sujet връщам се към темата; rentrer en soi-même отдавам се на размисъл; rentrer dans le chou, le lard de qqn. хвърлям се върху някого; les jambes me rentrent dans le corps не си усещам краката от умора. Ќ Ant. échapper, ressortir, sortir. -
14 transférer
v.tr. (lat. transferre) 1. прехвърлям, премествам; пренасям; transférer le corps, les cendres d'un mort пренасям тялото, праха на мъртвец; 2. премествам служебно; 3. превеждам (парична сума); 4. прен. пренасям, прехвърлям (чувство и др.).
См. также в других словарях:
Les licteurs rapportent à Brutus les corps de ses fils — est un tableau peint par Jacques Louis David en 1789. Les licteurs rapportent à Brutus les corps de ses fils Les licteurs rapportent à Brutus les corps de ses fils Artiste … Wikipédia en Français
Les Corps Glorieux — est une œuvre musicale pour orgue composée à l été 1939 à Saint Théoffrey (Isère) par Olivier Messiaen. L œuvre a été terminée le 25 août 1939, une semaine avant la déclaration de la Seconde Guerre mondiale. Elle a été créée en avril… … Wikipédia en Français
Les Corps glorieux (Olivier Messiaen) — Les Corps glorieux Les Corps glorieux est une œuvre musicale pour orgue composée à l été 1939 à Saint Théoffrey (Isère) par Olivier Messiaen. L œuvre a été terminée le 25 août 1939, une semaine avant la déclaration de la Seconde Guerre… … Wikipédia en Français
Les Corps célestes (film) — Les Corps célestes Données clés Réalisation Gilles Carle Pays d’origine Canada Sortie 1973 … Wikipédia en Français
Les Corps Impatients — est un film français de Xavier Giannoli sorti en 2003. Il est librement inspiré du roman éponyme de Christian de Montella. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Les Corps impatients — Données clés Titre original Les Corps impatients Réalisation Xavier Giannoli Scénario Xavier Giannoli Christian de Montella d après son roman éponyme Acteurs principaux Laura Smet Nico … Wikipédia en Français
Les corps impatients — est un film français de Xavier Giannoli sorti en 2003. Il est librement inspiré du roman éponyme de Christian de Montella. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Les Corps glorieux — est une œuvre musicale pour orgue composée à l été 1939 à Saint Théoffrey (Isère) par Olivier Messiaen. L œuvre a été terminée le 25 août 1939, une semaine avant la déclaration de la Seconde Guerre mondiale. Elle a été créée en avril… … Wikipédia en Français
Les Corps Glorieux — ist ein von Olivier Messiaen im Jahr 1939 komponierter Zyklus für Orgel. Das siebenteilige Werk gehört zusammen mit L’Ascension (1934) und La Nativité du Seigneur (1935) zu den drei frühen Orgel Zyklen des Komponisten. Die einzelnen Sätze heißen … Deutsch Wikipedia
Les Corps Ouverts — est un film français de Sébastien Lifshitz, scénarisé par Stéphane Bouquet sorti en 1998. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Les corps ouverts — est un film français de Sébastien Lifshitz, scénarisé par Stéphane Bouquet sorti en 1998. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
