-
1 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
2 traîner
v. (lat. pop. °traginare, de °tragere) I. v.tr. 1. влача, влека, тегля (след себе си); traîner les pieds влача си краката; elle traîna son enfant jusqu'а l'hôpital тя влачи детето си чак до болницата; 2. прен. протакам, продължавам; traîner les choses en longueur протакам много нещата; 3. карам, водя някого някъде насила; II. v.intr. 1. влача се, нося се, мъкна се; вися; sa robe traînait jusqu'aux pieds роклята Ј висеше до земята; 2. в безпорядък съм; des vêtements traînaient sur les fauteuils дрехи бяха пръснати по фотьойлите; 3. разстилам се; des nuées transparentes traînent sur le ciel прозрачни облаци се разстилат по небето; 4. протакам се, продължавам дълго време; 5. говоря бавно, провлачвам думите си; 6. изоставам най-назад (в колона, в редица); 7. бавя се, вървя бавно; 8. действам бавно; 9. неодобр. бродя, скитам се безцелно; traîner par les rues скитам се по улиците; se traîner 1. влача се; 2. пълзя; 3. продължавам дълго време, точа се; напредвам бавно. Ќ traîner la savate живея в немотия; traîner qqn. dans la boue опозорявам някого. -
3 tel,
le adj.pron. et m. (lat. talis) 1. такъв, подобен; а tel, point до такава степен; je suis étonné qu'il tienne de tel,s propos учуден съм, че той говори подобни неща; 2. tel,... tel, какъвто..., такъв и; tel, père, tel, fils какъвто бащата, такъв и сина; 3. tel, quel какъвто си е, каквото си беше; laisser les choses tel,les quelles оставям нещата такива каквито са си; 4. pron.indéf. някой си, еди-кой си; Monsieur Un tel, господин еди-кой си; Madame Une tel,le госпожа еди-коя си; 5. conj. като, както, подобно на; les élèves, tel,s une mer agitée, faisaient un énorme vacarme учениците, подобно на развълнувано море, вдигаха голяма врява. Ќ tel, arbre tel, fruit погов. крушата не пада по-далеко от корена си; tel, maître tel, valet погов. какъвто господарят, такъв и слугата. -
4 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
5 brusquer
v.tr. (de brusque) 1. ускорявам, избързвам; brusquer les choses ускорявам нещата; 2. ост. отнасям се грубо; нагрубявам; 3. изненадвам. Ќ brusquer la situation намирам изход от положение; brusquer une place de guerre превземам крепост чрез изненада; une attaque brusquée внезапна атака. Ќ Ant. ménager, ralentir. -
6 théosophe
m., f. (gr. theosophos "qui connait les choses divines") теософ. -
7 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
8 ordre
m. (lat. ordo, ordinis) 1. ред; mettre qqch. en ordre поставям в ред, подреждам; mettre de l'ordre поставям ред в нещо; ordre des mots словоред; 2. ред, редуване, следване; ordre alphabétique азбучен ред; 3. ред, дисциплина; rétablir l'ordre възстановявам реда; 4. заповед, нареждане, разпореждане; recevoir un ordre получавам заповед; а vos ordres, commandant! воен. слушам; 5. строй, ред; en ordre de bataille в боен ред; 6. орден (отличие); l'ordre de la Légion d'honneur орденът на Почетния легион; 7. вид, естество; choses de même ordre неща от еднакво естество; 8. професионално сдружение, корпорация, колегия; ordre des avocats адвокатска колегия; 9. съсловие, класа; les trois ordres ист. трите съсловия; 10. архит. стил; ordres grecs гръцки стилове (dorique, ionique, corinthien); ordres romains римски стилове (toscan, composite); 11. биол. разред; 12. орден (организация); ordre de chevalerie рицарски орден; 13. фин. джиросване; ordre d'achat нареждане за покупка; ordre de vente нареждане за продажба. Ќ dans le même ordre d'idées в същия ред от мисли; d'ordre général от общ характер; d'ordre économique, d'ordre politique от икономическо, от политическо естество; mot d'ordre лозунг; ordre judiciaire съдебен ред, начин; ordre du jour дневен ред; jusqu'а nouvel ordre до ново нареждане; être sous les ordres de qqn. подчинен съм на някого; vente par ordre de justice продажба по юридически път; а l'ordre du jour актуална тема, събитие; aux ordres de qqn. на разположението на; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата. -
9 joli,
e adj. (probabl. de l'a. scand. jôl, nom d'une grande fête du milieu de l'hiver) 1. красив, мил, приятен; une joli,e femme красива жена; joli, а croquer разг. много красив; joli, comme un cњur много красив; aimer les joli,es choses обичам красивите неща; 2. разш. изгоден, добър, значителен; un joli, moyen добро средство; une joli,e somme хубава, значителна сума; 3. забавен, духовит; joli, tour забавен номер; les joli,s mots de qqn. духовитите думи на някого; 4. m. красивото. Ќ en voilà du joli,! и таз добра! tu es dans un joli, état! добре си се наредил! faire joli, стоя добре, красиво; un joli, coco човек, от когото трябва да се пазим. Ќ Ant. laid, vilain, ignoble. -
10 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
11 confondre
v.tr. (lat. confondere "mêler") 1. смесвам, размесвам, разбърквам; confondre les noms смесвам, бъркам имената; 2. не различавам; не правя разлика; 3. обърквам, озадачавам, смайвам, смущавам; son insolence me confond нахалството му ме озадачава; 4. засрамвам, изобличавам; confondre un menteur изобличавам лъжец; 5. вливам се един в друг; fleuves qui confondent leurs eaux реки, които се вливат една в друга; se confondre 1. смесвам се, размесвам се, разбърквам се; 2. обърквам се, смущавам се, озадачавам се; 3. засрамвам се. Ќ toutes choses confondues глобално, без да се влиза в подробности; que le ciel te confonde! нека небето те накаже!; rester confondu оставам смутен, озадачен; confondre autour et alentour ост. не правя достатъчна разлика. Ќ Ant. discerner, distinguer, séparer, démêler; défendre. -
12 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
13 naturel,
le adj. (lat. naturalis) 1. природен, естествен; натурален, неподправен; phénomènes naturel,s природни феномени; 2. непринуден; un geste naturel, непринуден жест; 3. вроден; 4. незаконороден; enfant naturel, незаконородено дете; 5. естествен, нормален; le côté naturel, des choses нормалната страна на нещата; 6. физиологичен, естествен; besoins naturel,s физиологични нужди; 7. m. натура, природа, характер; естественост; 8. loc. adv. au naturel, в естествен вид, големина. Ќ chassez le naturel, il revient au galop не е възможно да се отърсиш напълно от естествените си наклонности; sciences, lois naturel,les естествени науки, закони; histoire naturel,le естествена история; gaz naturel, природен газ. Ќ Ant. (de l'adj.) artificiel, surnaturel; factice; idéal; arbitraire; affecté; sophistiqué; académique. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se).
См. также в других словарях:
Les choses — Auteur Georges Perec Genre Roman Pays d origine France Éditeur Éditions Julliard Date de parution … Wikipédia en Français
Les Choses — Auteur Georges Perec Genre Roman Pays d origine France Éditeur Éditions Julliard … Wikipédia en Français
Les choses de — ● Les choses de ce qui touche, ce qui concerne : Les choses de la religion … Encyclopédie Universelle
Les Mots Et Les Choses — Cet article possède un paronyme, voir : Le Mot et la Chose. Les Mots et les Choses. Une archéologie des sciences humaines Fichier:Michel Foucault, Les mots et les choses maitrier.jpg … Wikipédia en Français
Les Mots et les choses — Cet article possède un paronyme, voir : Le Mot et la Chose. Les Mots et les Choses. Une archéologie des sciences humaines Fichier:Michel Foucault, Les mots et les choses maitrier.jpg … Wikipédia en Français
Les mots et les choses — Cet article possède un paronyme, voir : Le Mot et la Chose. Les Mots et les Choses. Une archéologie des sciences humaines Fichier:Michel Foucault, Les mots et les choses maitrier.jpg … Wikipédia en Français
Les Choses de la vie — est un film français réalisé par Claude Sautet et sorti en 1970. Il s agit d une adaptation du roman éponyme Les Choses de la vie de Paul Guimard datant de 1967. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
Les Choses De La Vie — est un film français réalisé par Claude Sautet et sorti en 1970. Il s agit d une adaptation du roman éponyme Les Choses de la vie de Paul Guimard datant de 1967. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
Les choses de la vie — est un film français réalisé par Claude Sautet et sorti en 1970. Il s agit d une adaptation du roman éponyme Les Choses de la vie de Paul Guimard datant de 1967. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
Les Choses de la vie (roman) — Les Choses de la vie Auteur Paul Guimard Genre Roman Pays d origine France Éditeur éditions Denoël … Wikipédia en Français
Les Choses de l'amour — Single par Dalida Sortie 1972 Enregistrement 1971 Genre variété française Producteur I.S Orlando Label Sonopresse … Wikipédia en Français
