-
1 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
2 emprunt
m. (de emprunter) 1. заем; заемане; emprunt sans intérêts безлихвен заем; emprunt d'Etat държавен заем; emprunt а court terme краткосрочен заем; emprunt а long terme дългосрочен заем; émettre, lancer, ouvrir un emprunt давам, отпускам заем; 2. заемка; mots d'emprunt заимствани думи; 3. неистински, престорен, лъжлив; nom d'emprunt псевдоним. Ќ Ant. prêt. -
3 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
4 ange
m. (lat. ecclés. angelus,gr. aggelos "messager") 1. ангел; 2. безупречна личност; mon ange (terme d'affection) ангел мой. Ќ être aux anges разг. във възторг съм; rire aux anges разг. смея се без причина; ange gardien ангел-хранител; patience d'ange търпение при всякакви изпитания; être aux anges много съм щастлив; voir les anges изпитвам сексуално удоволствие, оргазъм. -
5 bail
m. (de bailler) (pl. baux) договор за даване под наем на движими или недвижими имоти; bail а long terme дългосрочен договор за наем. Ќ cela fait un bail разг. доста време изтече. -
6 belle-famille
f. (de belle, fém., de beau, terme d'affection, et famille) семейство на единия от съпрузите от гледна точка на другия. -
7 belle-mère
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et mère) (pl. belles-mères) 1. мащеха; 2. тъща; 3. свекърва. -
8 belle-sœur
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et sњur) (pl. belles-sњurs) 1. снаха; 2. зълва; 3. балдъза; 4. етърва. -
9 ça2
m. (de ça1 pour traduire l'all. Es, terme introduit par Freud (1923)) псих. съвкупността от подсъзнателните подтици и стремежи у човека. -
10 collectif,
ve adj. et m. (lat. collectivus "ramassé", de colligere "collecte") 1. колективен, общ; съвместен; contrat collectif, колективен договор; billet collectif, групов билет; 2. събирателен; terme collectif, събирателен термин; société en nom collectif, събирателно дружество; 3. m. колектив; 4. m. грам. събирателно име. Ќ Ant. individuel, particulier; distributif, partitif. -
11 commencement
m. (de commencer) начало, започване; au commencement de l'année в началото на годината; le commencement du travail започването на работата; c'est le commencement de la fin това е началото на края; dès le commencement още от началото; le verbe était au commencement в началото бе словото; les commencements начало, първи стъпки. Ќ Ant. fin, achèvement, conclusion, terme, issue, but. -
12 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
13 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
14 début
m. (de débuter) 1. пръв опит (в някакво занимание); 2. дебют; начало, започване; dès le début от самото начало; au début в началото, при започването. Ќ Ant. clôture, fin, conclusion, dénouement, terme. -
15 dénominatif,
ve adj. (lat. denominativus) 1. нарицателен; terme dénominatif, дума, с която се означава предмет; 2. именен, производен от съществително име. -
16 dépôt
m. (lat. jur. depositum) 1. съхранение, съхраняване; 2. внасяне; влог; dépôt en banque банков влог; dépôt а terme срочен влог; dépôt payable а demande безсрочен влог; 3. депо (за автомобили, вагони и др.); 4. склад; dépôt de marchandises склад за стоки; 5. утайка; наслагване, напластяване; 6. отлагане; dépôt actif радиоактивно отлагане ( в тялото след облъчване). Ќ dépôt de la préfecture de police затвор за временно задържане (не повече от 24 часа), арест; dépôt de mendicité обществен приют за бедни (където са принудени да работят); mandat de dépôt заповед за арестуване; troupes de dépôt воен. запасни войски; dépôt de bilan икон. обявяване на фалит. -
17 esquimau,
de adj. et n. (terme indigène inuit "homme") 1. ескимоски; 2. m. ескимоски език; 3. m. сладолед ескимо; 4. m., f. ескимос. -
18 gaber
v.tr. (terme pan-roman °gaba "gorge") ост. подигравам; se gaber подигравам се, шегувам се. -
19 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
20 prêt1
m. (de prêter) 1. заемане; даване в заем; 2. заем; prêt1 а intérêt заем с лихва; prêt1 а court, а long terme краткосрочен, дългосрочен заем; prêt1 а la consommation потребителски заем; prêt1 sur nantissement заем срещу залог; prêt1 а fonds perdu заем без гаранция; 3. аванс (от заплатата на работник); 4. обезщетение на войник, подофицер.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
terme — [ tɛrm ] n. m. • v. 1050; lat. terminus, proprt « borne » I ♦ 1 ♦ (XVIIe) Limite fixée dans l espace. Vx « La nature a donné des termes à la stature d un homme bien conformé » (Rousseau). ⇒ borne. Mod. Arriver au terme de son voyage. Limite fixée … Encyclopédie Universelle
terme — TERME. s. m. Fin, borne des actions & des choses qui ont quelque estenduë de temps ou de lieu. Le terme d une course. le terme de la course estoit à cinq cents pas du lieu où ils partirent. le terme de la vie. chaque chose a son terme. On dit en… … Dictionnaire de l'Académie française
Terme — Saltar a navegación, búsqueda Para la localidad italiana, véase Caramanico Terme. Terme era una antigua ciudad griega. Es la posterior Tesalónica, una localidad bajo control macedonio situada en la costa nororiental del Golfo Termaico (o Termeo,… … Wikipedia Español
terme — Terme. Il vient de Terminus Latin, ou du Grec, {{t=g}}térma{{/t}} termatis, qui signifie autant comme Fin, borne, limite, Finis, meta, terminus. Long terme, Longa dies. Terme de vingt jours donnez par la loy à ceux qui estoient convaincus par… … Thresor de la langue françoyse
Terme Hotel Abano Terme (Abano Terme) — Terme Hotel Abano Terme country: Italy, city: Abano Terme (City Centre) Terme Hotel Abano Terme Offering its guests a quiet ambience for a relaxing stay, the Terme Hotel Abano Terme is the perfect choice to enjoy your serene holiday.Location This … International hotels
Terme Vigliatore — Terme Vigliatore … Deutsch Wikipedia
Terme Vigliatore — Escudo … Wikipedia Español
Terme Zreče – Vile Terme Zreče — (Зрече,Словения) Категория отеля: 4 звездочный отель Адрес: Cesta na Roglo 15 … Каталог отелей
Terme Vigliatore — Administration Pays Italie Région … Wikipédia en Français
TERME (crédit bancaire) — TERME, crédit bancaire En matière de crédit bancaire, le mot «terme» sert à définir le temps dont dispose le bénéficiaire pour s’acquitter de sa dette. On distingue les crédits: à court terme (moins de deux ans); ils servent à couvrir les besoins … Encyclopédie Universelle
Terme (disambiguation) — Terme may refer to: *Terme, a town in Turkey *Terme District, a district in Turkey *Terme River, a river in Turkey *Gökçeören, a town in Turkey formerly called Terme … Wikipedia
