-
1 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
2 gros-bec
m. (de gros et bec) (pl. gros-becs) зоол. черешарка ( вид врабче), Coccothraustes vulgaris. -
3 gros-noir
m. (de gros et noir) (pl. gros-noirs) касис, черно френско грозде. -
4 gros-porteur
adj. et m. (de gros et porteur) (pl. gros-porteurs) голям транспортен самолет (препоръчва се вместо jumbo-jet). -
5 demi-gros
m.inv. (de demi- et gros) търговия, средна между тази на едро и тази на дребно. -
6 lard
m. (lat. lardum) 1. сланина; сало; gros lard, lard gras дебела сланина без месо; petit lard, lard maigre сланина с крехко месо; 2. мас; lard de baleine китова мас; 3. човешка мастна тъкан. Ќ gras а lard много мазен; se demander si c'est du lard ou du cochon не знам за какво става дума; se faire du lard дебелея; un gros lard нар. дебел и мазен човек. Ќ Hom. lare. -
7 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
8 acheter
v.tr. (lat. pop. °accaptare, de captare "chercher а prendre") 1. купувам; acheter en gros купувам на едро; acheter en détail купувам на дребно; 2. изкупувам, откупувам, закупувам; acheter un brevet d'invention откупувам патент за правоползване на изобретение; acheter а crédit купувам на кредит. Ќ Ant. vendre. -
9 balès,
balèze adj. et n. (prov. mod. balès "grotesque; gros") нар., разг. як, голям и силен. -
10 barrique
f. (gasc. barrica "barril") 1. бъчва; 2. съдържанието на бъчва; 3. мярка за вместимост (около 200 л). Ќ être gros comme une barrique много съм дебел. -
11 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
12 calibre
m. (arabe qâlib "forme, moule") 1. калибър; 2. прен., разг. качество, калибър; 3. калибратор, еталонен уред; 4. уред за измерване калибъра на оръжие; 5. профил, използван за пробиване на отвори или изрязване на материали; 6. големината на снаряд; obus de gros calibre голямокалибрен снаряд; 7. ост., прен. важност, значителност. -
13 camelote
f. (de camelotier "gros mercier") разг. 1. долнокачествена стока; 2. нар. всякаква стока; 3. разг. дрога, наркотици. -
14 camelotier,
ère m., f. (o. i., p.-к. de l'a. fr. cњsme "gros mercier") ост. 1. търговец на долнокачествена стока; 2. обирджия, крадец. -
15 canon1
m. (it. cannone, augment. de canna "tube", de canne) 1. воен. артилерийско оръдие, топ; gros canon1 тежко оръдие; canon1 rapide скорострелно оръдие; canon1 de siège обсадно оръдие; canon1 paragrêle оръдие против градушка; canon1 lance-harpon оръдие, изстрелващо харпун (на китоловен кораб); canon1 а neige оръдие за производство на сняг; 2. цев (на огнестрелно оръдие); 3. дупка на ключ; 4. водосточна тръба; 5. стара мярка за вино (1/8 от литъра); 6. зоол. свирка (кост на крайника на кон); 7. ост. дантелена лента, която се е връзвала под коленете през ХVII в.; 8. разг. оръдеен; service canon1 оръдеен сервис ( много силен). Ќ canon1 а dévider масур; chair а canon1 разг. пушечно месо (за войници, които ще бъдат убити); canon1 а électrons усторител на електрони. -
16 cétacé,
e adj. (gr. kêtos "gros poisson de mer") 1. китообразен; рибообразен; 2. m. китообразно, рибообразно животно; m. pl. зоол. разред китообразни. -
17 club2
m. (mot angl. "gros bâton") стик за голф. -
18 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
19 colite
f. (du gr. kôlon "gros intestin" et -ite) мед. колит ( възпаление на дебелото черво). -
20 commerce
m. (lat. commercium, rac. merx, mercis "marchandise") 1. търговия; търгуване; commerce de l'Etat държавна търговия; commerce en gros търговия на едро; commerce en détail търговия на дребно; faire du commerce търгувам: chambre de commerce търговска камара; commerce international международна търговия; commerce extérieur външна търговия; registre du commerce фирмен (търговски) регистър; 2. ост., лит. начин на отнасяне, обноски; общуване, връзки, разговори; 3. магазин, бутик. Ќ faire commerce de продавам; faire commerce de ses charmes ост., шег. проституирам.
См. также в других словарях:
gros — gros, grosse [ gro, gros ] adj., adv. et n. • 1080; lat. imp. grossus I ♦ Adj. 1 ♦ (Choses) Qui, dans son genre, dépasse la mesure ordinaire, moyenne. Une grosse pierre. Gros nuage, grosse vague. Grosse goutte. ⇒ large. Gros paquet, grosse valise … Encyclopédie Universelle
gros — gros, osse (grô, grô s ; il est probable qu au XVIIe siècle on prononçait grosse comme bosse, rosse ; du moins la Fontaine, Fabl. I, 7, fait rimer grosse avec colosse) adj. 1° Qui a beaucoup de circonférence, de volume. 2° Il se dit de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
gros — GROS, [gr]osse. adj. Qui a beaucoup de circonference & de volume. Il est opposé a menu. Gros arbre, grosse boule gros homme. il est gros & gras. gros bras. gros ventre, &c. un gros volume in folio. grosse teste. grosse jambe. femme grosse d… … Dictionnaire de l'Académie française
Gros-Bec — Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu : Le terme « Gros bec » s applique, en français, à plusieurs taxons distincts. Gros bec … Wikipédia en Français
Gros bec — Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu : Le terme « Gros bec » s applique, en français, à plusieurs taxons distincts. Gros bec … Wikipédia en Français
Gros-Horloge — Présentation Période ou style Renaissance Date de construction 1389 Protection … Wikipédia en Français
Gros-oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros-œuvre — le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui concourt à la… … Wikipédia en Français
Gros Oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros Œuvre — le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui concourt à la… … Wikipédia en Français
