-
41 grossier,
ère adj. (de gros) 1. груб, дебел, недодялан; vêtements grossier,s груби дрехи; trais grossier,s груби черти; 2. прен. просташки, дебелашки; груб, невъзпитан, неучтив; manières grossier,ères просташки обноски; 3. който бие на очи, груб; faute grossier,ère груба грешка; ignorance grossier,ère грубо невежество; 4. с ниско качество; vin grossier, долнокачествено вино; 5. приблизителен, общ; idée grossier,ère приблизителна идея; 6. ост., лит. необразован, варварски; 7. неприличен, срамен; mot grossier, срамна, вулгарна дума. Ќ Ant. fin, poli, courtois, délicat, raffiné; délicat; civilisé, cultivé; correct, décent, élégant; courtois, civil. -
42 grossir
v. (de gros) I. v.tr. 1. уголемявам, увеличавам; la pluie grossit la rivière дъждът увеличава нивото на реката; le microscope grossit mille fois микроскопът увеличава хиляда пъти; 2. правя по-дебел, надебелявам; 3. прен. правя по-значителен, по-важен, увеличавам; II. v.intr. 1. увеличавам се, прииждам; la rivière grossit реката приижда; 2. пълнея, надебелявам, напълнявам; 3. ставам неспокоен, бурен (за море); 4. увеличавам се, засилвам се; le bruit grossit звукът се увеличава; 5. разпространявам се (за новина); se grossir увеличавам се, уголемявам се. Ќ Ant. maigrir; rapetisser; décroître, faiblir; amincir; minimiser. -
43 grossiste
m., f. (p.-к. all. Grossist, ou de gros) търговец на едро. Ќ Ant. détaillant. -
44 intestin2
m. (lat. intestina "entrailles", plur. de intestinum) анат. черво; intestin2 gros дебело черво; intestin2 grêle тънко черво. Ќ les intestin2s вътрешности. -
45 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
46 lorgnette
f. (de lorgner) малък бинокъл, лорнет. Ќ regarder par le gros bout de la lorgnette виждам нещата в умален вид, откъм добрата страна; regarder par le petit bout de la lorgnette виждам нещата в преувеличен вид. -
47 lunette
f. (de lune) 1. бинокъл, далекоглед; 2. кръгло отверстие; la lunette des cabinets дупката на клозета; 3. кръгъл прозорец; задното стъкло на лек автомобил; 4. кръгла по форма част; 5. pl. очила; lunettes de protection предпазни очила. Ќ regarder par le gros bout de la lunette гледам на нещата през розови очила; chachun voit а travers ses lunettes всеки съди по своему. -
48 ma(h)ous,
se adj. (arg. d'o. i.; p.-к. bret. mao, angevin mahou "gros lourdaud") разг. дебел, тлъст, тежък. -
49 maigre
adj. (lat. macer, macrum) 1. сух, мършав; слаб; тънък; 2. постен; jours maigres постни дни; 3. неплодороден; terre maigre неплодородна земя; 4. оскъден, незначителен, беден, жалък; 5. посредствен, неталантлив, бездарен. Ќ c'est (un peu) maigre недостатъчно, малко; faire maigre постя. Ќ Ant. gras, gros; abondant, large, riche; important. -
50 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
51 manitou
m. (mot algonquin "grand esprit") 1. божество (у червенокожите); фетиш; 2. grand manitou, gros manitou разг. важен човек, големец. -
52 ma(h)ous,
se adj. (arg. d'o. i.; p.-к. bret. mao, angevin mahou "gros lourdaud") разг. дебел, тлъст, тежък. -
53 marchand,
e m., f. et adj. (lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus "marché") 1. търговец, продавач; marchand, en gros търговец на едро; marchand, en détail търговец на дребно; marchand, des quatre saisons амбулантен търговец; marchand, d'étoffes, de chaussures продавач на платове, обувки; 2. adj. търговски; flotte marchand,e търговска флота. Ќ prix marchand, фабрична цена; le marchand, de sable est passé изречение, което се използва за малките деца, когато трябва вечер да си лягат; marchand, de couleurs аптекар, дрогист; marchand, de biens търговец на недвижими имущества; marchand, de canons производител на оръжия; marchand, de soupe лош готвач (в ресторант); директор на частно училище, който се занимава с афери; marchand,e d'amour, de plaisir проститутка; galerie marchand,e базар, където има всякаква стока. -
54 marmiter
v.tr. (de marmite "bois de gros calibre") воен., ост. бомбардирам, обстрелвам с тежки снаряди. -
55 maskinongé
m. (mot algonquin "brochet difforme ou très gros") сладководна риба в Канада, подобна на щука. -
56 matou
m. (p.-к. onomat.) разг. котарак; un gros matou дебел домашен котарак. -
57 mince
adj. (de l'a. v. mincier "couper en menus morceaux") 1. тънък; couper la viande en minces tranches режа месото на тънки парчета; 2. слаб, кльощав; 3. прен. оскъден, баден; незначителен; 4. mince! interj. разг. хайде де! Ќ Ant. épais, large, gros, fort. -
58 montagne
f. (lat. pop. °montanea) 1. планина; massif de montagne планински масив; 2. разш. грамада, куп. Ќ il n'y a que les montagnes qui ne se rencontrent pas планина с планина не се среща, човек с човек се среща; montagnes russes увеселително влакче, което преминава през поредица от възвишения и падини (по време на панаир); прен. поредица от успехи и неуспехи; gros comme une montagne извънредно дебел, едър; la montagne qui accouche d'une souris амбициозни проекти, които довеждат до нищожен резултат; faire battre les montagnes явявам се причина за раздор; faire une montagne de qqch. преувеличавам нещата; soulever des montagnes извършвам много трудни неща; il n'y a pas de montagne sans vallée погов. трябва винаги едно нещо да се разглежда от различните му аспекти, няма дим без огън. -
59 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
60 pamplemousse
m. ou f. (du néerl. pampelmoes "gros citron") грейпфрут (плод); jus de pamplemousse сок от грейпфрут.
См. также в других словарях:
gros — gros, grosse [ gro, gros ] adj., adv. et n. • 1080; lat. imp. grossus I ♦ Adj. 1 ♦ (Choses) Qui, dans son genre, dépasse la mesure ordinaire, moyenne. Une grosse pierre. Gros nuage, grosse vague. Grosse goutte. ⇒ large. Gros paquet, grosse valise … Encyclopédie Universelle
gros — gros, osse (grô, grô s ; il est probable qu au XVIIe siècle on prononçait grosse comme bosse, rosse ; du moins la Fontaine, Fabl. I, 7, fait rimer grosse avec colosse) adj. 1° Qui a beaucoup de circonférence, de volume. 2° Il se dit de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
gros — GROS, [gr]osse. adj. Qui a beaucoup de circonference & de volume. Il est opposé a menu. Gros arbre, grosse boule gros homme. il est gros & gras. gros bras. gros ventre, &c. un gros volume in folio. grosse teste. grosse jambe. femme grosse d… … Dictionnaire de l'Académie française
Gros-Bec — Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu : Le terme « Gros bec » s applique, en français, à plusieurs taxons distincts. Gros bec … Wikipédia en Français
Gros bec — Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu : Le terme « Gros bec » s applique, en français, à plusieurs taxons distincts. Gros bec … Wikipédia en Français
Gros-Horloge — Présentation Période ou style Renaissance Date de construction 1389 Protection … Wikipédia en Français
Gros-oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros-œuvre — le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui concourt à la… … Wikipédia en Français
Gros Oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros oeuvre — Gros œuvre le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui… … Wikipédia en Français
Gros Œuvre — le gros oeuvre est l ensemble des ouvrages à la reprise des efforts subis en permanence par la construction (les charges reçues et le poids propre de l édifice) et des efforts temporaires (vent, séismes, etc.) : tout ce qui concourt à la… … Wikipédia en Français
