-
1 chateau
{'1а:1ои}
n (pi chateaux) фр. замък* * *{'1а:1ои} n (pi chateaux {-z}) фр. замък.* * *замък;* * *n (pi chateaux) фр. замък* * * -
2 gaillard2
m. (ellipt. pour château gaillard "château fort") мор. 1. крайна част на горната палуба на кораб; gaillard2 d'avant крайна предна част на горна палуба; gaillard2 d'arrière крайна задна част на горна палуба; 2. надстройка в предната част на горната палуба. -
3 accastillage
m. (de esp. castillo "château") 1. мор., ост. част от кораб, която се намира над водата; 2. всички уреди и приспособления, които се намират на надстройката на кораб. -
4 accastiller
v.tr. (de esp. castillo "château") мор. поставям необходимите уреди и приспособления на палубата на кораб. -
5 appartenance
f. (de appartenir) 1. принадлежност, притежание; 2. рядко pl. собственост; les appartenances d'un château собственостите, притежанията на замък. -
6 bicoque
f. (it. bicocca "petit château") 1. воен., ост. малък град, лошо укрепен пункт (незначителен като обект); 2. къщичка, къщурка без удобства. -
7 branlant,
e adj. (de branler) който се клати, който се люлее; неустойчив. Ќ château branlant, прен. дете, бебе, което се учи да ходи. Ќ Ant. solide, stable. -
8 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
9 château1
m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи. -
10 châtelain,
e m., f. (lat. castellanus, de castellum "château") 1. владетел, притежател или наемател на замък; 2. ист. кастелан, притежател или управител на феодален замък; 3. adj. който се отнася до феодален замък, който притежава такъв замък; seigneur châtelain, феодал, владетел на замък; 4. f. верижка на коланче за жените (за окачване на часовник, ключове, скъпоценности и пр.). -
11 châtelet
m. (de château) малък замък, малка крепост ( за защита на мост или на път). -
12 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
13 restaurer
v.tr. (lat. restaurare) 1. възстановявам; restaurer la paix възстановявам мира; restaurer sa santé възстановявам здравето си; 2. прен. съживявам, възраждам; 3. реставрирам, възстановявам, поправям; restaurer un château възстановявам замък; 4. възвръщам на престола, възстановявам (предишния строй); restaurer un roi връщам цар на престола; 5. храня; restaurer les invités храня гостите си; 6. комп. възстановявам функциониране на компютърна система след прекъсване на захранването; възстановявам запазени данни в паметта на компютър; se restaurer 1. възстановявам се; 2. възстановявам, подкрепям силите си; хапвам, похапвам. Ќ Ant. renverser; dégrader, destituer. -
14 tour1
f. (lat. turris) 1. кула; tour1 d'un château кула на замък; tour1 métallique метална кула; tour1 de lancement кула за изстрелване на ракети, совалки; 2. тур, топ (в игра на шах); 3. прен., разг. голям, едър човек; 4. висока административна (или жилищна) сграда. -
15 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Château de Fontainebleau — L escalier du Fer à cheval Période ou style médiéval, Renaissance, classique Type palais royal Début co … Wikipédia en Français
Chateau Margaux — Château Margaux Das Château Margaux ist ein Weingut im Gebiet Médoc bei Bordeaux. Es erzeugt einen der berühmtesten Weine der Welt. Seit 1855 trägt Château Margaux den Titel Premier Grand Cru, eines „Ersten Großen Gewächses“, den es sich im Médoc … Deutsch Wikipedia
Château Mouton — Rothschild, Garten Das Château Mouton Rothschild in Pauillac bei Bordeaux ist eines der berühmtesten Weingüter der Erde. Es liegt im Norden der Gemeinde Pauillac, die Teil der übergeordneten Appellation Haut Médoc ist. Das Gut ist im Besitz des… … Deutsch Wikipedia
Chateau-Thierry — Château Thierry Château Thierry Mairie de Château Thierry et les remparts Détail … Wikipédia en Français
Chateau-fort — Château fort Le château de Bonaguil est considéré comme le dernier des châteaux forts du Moyen Âge … Wikipédia en Français
Chateau-thierry — Château Thierry Château Thierry Mairie de Château Thierry et les remparts Détail … Wikipédia en Français
Chateau de Blois — Château de Blois Château de Blois Vue générale de l édifice Présentation Période ou style Gothique Gothique flamboyant Renaissance Classique Type … Wikipédia en Français
Chateau de Brest — Château de Brest 48° 22′ 53″ N 4° 29′ 41″ W / 48.381256, 4.494708 … Wikipédia en Français
Chateau de Caen — Château de Caen 49° 11′ 11″ N 0° 21′ 46″ W / 49.1863, 0.3628 … Wikipédia en Français
Chateau de Fontainebleau — Château de Fontainebleau 48° 24′ 08″ N 2° 42′ 02″ E / 48.4022, 2.7006 … Wikipédia en Français
Chateau de Versailles — Château de Versailles Parc et château de Versailles 1 Patrimoine mondial de l’UNESCO … Wikipédia en Français
